Беше 11 юли (стар стил) 1889 г. Имам свободно от служба време. В прашна София не се стои. Алеко работеше дома си в малката къщичка на бул. „Дондуков" и, мисля, с помощта на Пенчо Славейков превеждаше Лермонтовия „Демон". Бях уверен, че ще се съгласи за излет. По това време околността на столицата твърде малко се посещаваше от нас, градските хора; това се считаше като право на живущите тук чужденци и ние гледахме на тях като на такива, които с обиколките си около София търсят средство да убиват празното си време, от слободия.
В 15 минути съглашението между Алеко и мене беше свършено; по руската триверстова карта - маршрутът съставен, разбира се, за места, които ни един от нас не познаваше. Времето за тръгване: на утрешния ден, 12 юли, 5 часа сутринта, се срещаме в „Борисовата градина" с по една тояга в ръка, по един вързоп най-скромна провизия, колкото за един ден, макар че щяхме да ходим 5 дни, и с картата в джоба за водач.
Радост почти детска ни обладаваше. Към 10 часа бяхме на Германския манастир. После пладне газим Искъра към Панчарево - мост за минаване не търсим, понеже считаме, че пречки за нас не съществуват. Намираме, че по своята дивна хубост Панчарево е рай на земята, и считаме себе си първите щастливци, като сме открили тоя кът на дивна хубост. Продължаваме пътя. Омайно лъкатушеше между високите канари Искър и във висинето посреща ни между една привлекателна гора Кокалянският Урвишки манастир, към който се стремим, водени от картата.
....
Из спомен – пътепис на Никола Тантилов, 1907
Пълният текст:http://www.popovart-sofia.eu/aleko.html
Фотографии: Портрет на А. Константинов от Георги Данчовъ – Зографина и Пътеката за Железница по билото на Плана планина ( с автор: списувателя на този блогъ)
0 коментара:
Публикуване на коментар