Още една картина от Васил Попов

На мейла ми към края на септември – запитване от М.Трифонов:
Здравейте! Имате ли представа дали тази картина е на Васил Попов или става въпрос чисто и просто за съвпадение на имена? И две снимки: на картината и на подписа грос.
До 7 октомври – по някой и друг поглед, а после това:

Уважаеми г-н Трифонов, Трябваше ми време да помисля, а когато избистрих аргументите "за" и "против" дали това е картина от баща ми Васил Попов, ми хрумна, че не е лошо да погледна през неговите очи и да я освежа във вида, когато е рисувана - в периода 1953 - 1962 г. Да е жив и здрав фотошопът!
В изпратената репродукция 1. ме дразнеше розовото 2. липсваше мазката от четката на В.П. - винаги мощна и разчетена, от ръка на човек, който се занимава и с ковано желязо, 3. мъглявата тонална перспектива на планините отзад. Две неща ме задържаха най-силно още веднага да ви отговоря отрицателно: 1.! Абсолютната и витална обратна перспектива, на която е подчинена творбата (къщите се разширяват отдолу нагоре, а ако пуснете убежни точки от уличката към хоризонта, ще влезете в една космо игра в пространството...) 2. Ръката на момичето - много характерен жест, който баща ми е изобразявал и в най-зрелия си период - в канадските си «космограми»...
Преди малко оправих и колорита, който си му легна, също много обичаше да рисува стари къщи, много беше работлив и я е правил с чисто комерсиална цел. Дори пейзажът отзад ми напомня Рила, а не Родопите (където е роден) и си мисля дори, че е от поречието на река Габровица след Косетенец, където ходихме заедно през 1960 или 1961.
Така че - той е, въпреки изхлъзгалия му се подпис...
.......
Г-н Трифонов, Забравих да попитам: имате ли нещо против да публикувам репродукцията и писмото до Вас на блога си? На 2 септември 2010 се навършиха 80 години от рождението на Васил Попов, замислям нещо като клипче-презентация в Ю Тюб с картините му по този повод, но от други задачи пропуснах... засега.
После говорихме по телефона.Чух една мила, искрена и дълбока история. За една майка, един син и една картина – без дата и подпис, който те кара да търсиш и да се съмняваш... Дали има някаква стойност, защо ми харесва обаче, защо точно тази загадка е любима на майка ми от дълги години, защо цветовете са точно такива в оригинал, а не като на дигиталното копие...
Последното съмнение, че това прексрасно платно е от баща ми Васил Попов, отпадна при внимателно разглеждане на електронната му галерия:
http://www.popovart-sofia.eu/vasil_popov.html
На всяка една картина подписът му е различен... Типично в неговия стил – шеги, веселби, каламбури с Битието и неговия близнак – Небитието.