Най-първото, 5-дневно, рисковано и драматично пътешествие на Алеко до Черния връх, 1889

Беше 11 юли (стар стил) 1889 г. Имам свободно от служба време. В прашна София не се стои. Алеко работеше дома си в малката къщичка на бул. „Дондуков" и, мисля, с помощта на Пенчо Славейков превеждаше Лермонтовия „Демон". Бях уверен, че ще се съгласи за излет. По това време околността на столицата твърде малко се посещаваше от нас, градските хора; това се считаше като право на живущите тук чужденци и ние гледахме на тях като на такива, които с обиколките си около София търсят средство да убиват празното си време, от слободия.

В 15 минути съглашението между Алеко и мене беше свършено; по руската триверстова карта - маршрутът съставен, разбира се, за места, които ни един от нас не познаваше. Времето за тръгване: на утрешния ден, 12 юли, 5 часа сутринта, се срещаме в „Борисовата градина" с по една тояга в ръка, по един вързоп най-скромна провизия, колкото за един ден, макар че щяхме да ходим 5 дни, и с картата в джоба за водач.

Радост почти детска ни обладаваше. Към 10 часа бяхме на Германския манастир. После пладне газим Искъра към Панчарево - мост за минаване не търсим, понеже считаме, че пречки за нас не съществуват. Намираме, че по своята дивна хубост Панчарево е рай на земята, и считаме себе си първите щастливци, като сме открили тоя кът на дивна хубост. Продължаваме пътя. Омайно лъкатушеше между високите канари Искър и във висинето посреща ни между една привлекателна гора Кокалянският Урвишки манастир, към който се стремим, водени от картата.
....
Из спомен – пътепис на Никола Тантилов, 1907

Пълният текст:
http://www.popovart-sofia.eu/aleko.html
Фотографии: Портрет на А. Константинов от Георги Данчовъ – Зографина и Пътеката за Железница по билото на Плана планина ( с автор: списувателя на този блогъ)

Много са жертвите, Вяра, много...

В късните новини на Канал1 снощи просветна искрица памет по повод отбелязвания вече трета година 23 Август – Европейски ден за почит към жертвите на тоталитаризма. Туй- онуй, „Пакта Сталин – Рибентроп”, разговор с разследващия журналист Христо Христов, равносметка за избитите от двата режима през Втората световна война, спомени на ветеран... И накрая – хоп :”...в България жертвите не са толкова много, но и ние...” нали сме вече членове на ЕС (и датата е официална и задължителна), та затуй, уважаеми зрители, се осмеляваме по националния канал...

Уважаема г-жо Вяра,
Вярно е, че тази кратка искрица стопли сърцата на много българи, сърбали попарите на комунизма, вярно е, че доскоро (докато на най-високото кресло на националната телевизия седеше директорката, именувана на Владимир Улянов – Ленин) това изобщо нямаше да се случи, но ми се ще да издърпате ушите на младите си колеги (или техните редактори):

НАЦИОНАЛНАТА ПАМЕТ НЕ Е ХАЛВАДЖИЙСКИ ТЕФТЕР ИЛИ ИГРА „ТУКА ИМА, ТУКА – НЯМА”.

Двайсет години след падането на Берлинската стена, след работата на хиляди научни работници по изясняването на зверствата, заляли Европа и света през ХХ век, не бива да се пускат такива „гълъбчета” в българския национален ефир. Въпреки че Сталин и Хитлер са избили милиони човешки същества, в България (отнесено към населението й) жертвите са десетки хиляди...
Много са, Вяра, много са...

Из фамилния ни архив: Погребението на Крум Славков Дамянов (прадядо на дъщеря ми по майчина линия) – 29-годишен, комунистически лидер от кв. Красна поляна- София, застрелян „по погрешка” от другарите си още и на самия 9 септември 1944 г., веднага след завземането на полицейския участък там. Умен, свестен, искрен човек – тоест „неудобен” за изгряващата „работническо-селска власт”. Резултатът: три сирачета – на 3, на 5 и на 8 годинки.

Сега ще ви копирам част от статия, публикувана на 9 септември м.г. по спомени на очевидци. А в края на текста, ще дам линк на редакторите ви към Световния музей на комунизма – Вашингтон.

НАШИТЕ ДАННИ СА ЗА НАД 300 000 ЖЕРТВИ НА КОМУНИЗМА, А АМЕРИКАНСКИТЕ (ОТ ГЛОБАЛНИЯ МУЗЕЙ) – 222 000 ЖЕРТВИ НА САТАНИНСКИ ИЗВРАЩЕНИЯ НАД ХОМО САПИЕНС В БЪЛГАРИЯ.

Из статията „Пребройте колко избихте на 9-ти!”, по спомени на свидетели, от Христо МАРКОВ, Пловдив 2009 г.:

„Според специалната комисия, разследваща жертвите на комунистическия режим, убитите от 9 до 12 септември 1944 г. без съд и присъда са 18 742 души; осъдените на смърт от т. нар. „народен съд” – 2 730 министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители, а преминалите през лагери, затвори и интернирани в периода 1944 – 1962 г. – 298 000 души. Това са само „официалните данни”, т.е. намерените имена „по документи”...
А да спомним и някои от безспорните факти след Девети. Според официалната история на БКП към 1 юни 1944 г. в китните гори е имало точно 1 432 партизани, включително и нелегални, а според мемоарите на Цола Драгойчева те са по-малко и не надхвърлят 1000.»

Цялата статия е кратка, но потресаваща:
http://www.plovdivmedia.com/15316.html

А ето и присъствието на България в световната картина:

http://bulgaria.globalmuseumoncommunism.org

Змей Горянин – забраненият

23 август – Европейски ден за почит към жертвите на тоталитаризма

Змей Горянин е написал повече от 50 книги – трилогията "Дунавът тече", романите "Бачо Киро", "Звезда керванджийка", "Ний умряхме – да живей народа", "Силата на робите" и др., повести и разкази – значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. Книгите, издадени през 30-те и 40-те години, са в забвение, а неиздадените вече половин век чакат срещата си с читателите. Сред последните е и "Спомен за моя приятел Елин Пелин".
Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско сп. "Детски живот". От 1930 г. живее в София. Книгите си от библиотека "Робство и освобождение" по-късно събира в сборника "Непобедимите". Участва с отделни исторически разкази в библиотека "Герои" под редакцията на Л. Станчев. Издава книжки от библиотека за деца и юноши "Златен клас", "Отбрани приказки", "Джудже", "Завети", "Родно гнездо", "Златна библиотека", "Древна България", "Чудните книжки". Превежда от руски и френски език. Змей Горянин (Светозар Акендиев Димитров) се подписва и с псевдонимите: Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аждер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захария Лютаков и др.
Сътрудничи с критични бележки, стихове, хумор и сатира на списанията "Хиперион", "Българска мисъл", на вестниците "Литературен глас", "Светлоструй", на седмичните литературни страници на ежедневниците "Зора", "Време", "Пладне", "Земеделско знаме" и др.
През 1944–1945 г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте с издирването на материали за художествените му творби. Обстановката в родния му град Русе (р.1905 г.) го свързва със събития и дейци на национално- освободителното движение на българския народ, отразени в трилогията му "Дунавът тече", "Силата на робите" и "Утолена жажда". В ранното си поетическо творчество отразява съдбата на Добруджа и нейното българско население.
Единственото чувство, което пронизва цялостното творчество на писателя, е породено от любовта му към българската история и към борбите за свобода на българския народ.
Той е осъден на една година затвор. Последствията са жестоки за твореца – заличен е от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му (при неизяснени обстоятелства) на 25 август 1958 г. След 7-годишно доброволно изгнание Змей Горянин е погребан в двора на манастира "Седемте престола", Софийско – сред божествените красоти на Искърското дефиле.

Източник: RUSE NEWS
Снимки: Интернет

Мездра – предградие на София, 1928

Вдъхновено, аргументирано антрефиле от кмет Иван Мишев за бъдащето на Искърското дефиле

Мездра е вече малко градче, но и то помисли за плаж и си уреди такъв, който привлича маса посетители. От ред години се очертава като курорт. Жените като отидат да перат на Боденската река от моста на Кременското шосе до цигларницата на Я. Тасев, най – после изпират и телото си, т.е. направат студени бани.
На река Искър срещу „Калето” от една-две години се правят не само хладни бани в реката, но и пясъчни на горещия пясък. Това увлече всички и тези бани за всички станаха една насъщност. Има даже вече и мъжки плаж срещу „Калето” и женски – срещу върбака на Боденски, гдето бе воденицата на Бошняците. Тези бани могат да създадат едно бъдаще на Мездра.
Държавата сваща това и затова от ред години пуска в всеки праздничен ден увеселителни влакове с намалени цени до Мездра и днес даже Мездра за мнозина като че е предградие на София.
Не ли отделни селца около историческия Акропол се съединиха в антични времена и образуваха Атина? Кой не помни, че Бояна и Драгалевци беха на 10 – 12 км от София, а сега са едно с нея?
Енцидентно ни хрумва, че един руски генерал, освободител на Враца е предлагал Враца да се премести, гдето е сега Мездра, защото там няма бъдаще. Какъв ум и предвидливост! Ето 50 години от тогава – Мездра расте и напредва... Бъдащето работи за нея.

Иван Мишев,
Кмет на Мездра, 1928 г.

Източник: ДАА-Враца
На снимките: „Студени бани” в река Искър на женския и „пясъчни на горещия пясък” в мъжкия плаж край Мездра, 1920-те

От архивите на МВР: 2618 смъртни и 1226 доживотни, 1944-45

На 13 август 1961 г. започва преграждането на Европа с Желязна завеса – Берлинската стена. На 13 август 2010 (днес) МВР предава официално част от супер-секретните си архиви на Държавна агенция „Архиви”. Миналата година на тържествата по повод 20- годишнината от падането на Стената България не бе спомената сред страните с антикомунистическа съпротива. При опит да преминат Берлинската стена умират между 125 и 206 граждани на Източна Германия, бягащи на Запад. Това е статистиката за най-известния символ на Студената война.

Какво научаваме днес за България покрай секретните архиви?

„Предаването на архивите на МВР започна през 2006 г., но почти веднага беше прекратено. После беше обявено, че ще бъде направено и през 2008 г., но реално става едва сега.

Народен съд е била наречена институцията, създадена след преврата на 09.09.1944 г. за съдене на управляващите страната след 1 януари 1941 по време на участието на България във Втората световна война. Бил е използван за разчистване на политически сметки с огромен брой политици и интелектуалци - писатели, художници, журналисти, които не са изразили симпатия към новата власт на Отечествения фронт.

Процесите са били 135, присъдите - 9 155. Осъдени са били и хора убити в първите дни след 9 септември. На смърт са били осъдени 2618 души, издадени са били 1226 доживотнни, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от осъдените на затвор са починали веднага след приключването на съда от изтезания.”

След 20-годишни недомлъвки, рахат-лакърдии и какви ли не газетар-коконски клюки, обиждащи достойнството на всеки мислещ българин,
ИСТИНАТА ВЕЧЕ Е ДОКУМЕНТИРАНА ОФИЦИАЛНО:

Присъди от Народния съд – 9 155, осъдени на смърт – 2618, с доживотни присъди – 1226....

МНОГО ОТ ОСЪДЕНИТЕ НА ЗАТВОР СА ПОЧИНАЛИ ВЕДНАГА СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА СЪДА ОТ ИЗТЕЗАНИЯ.

Източник: VESTI.bg
Достъпни са вече най-дълбоките тайни на МВР

Фото: Дължим цялата истина и на децата, и на Европа
(Снимка от вчера в с.Костенец, Софийско)

ОХОТАТА ЗА КЪПАНЕ

Защо след 2 000 години минерални блаженства софиянци замениха разкоша на римските бани с ароматизатори в градския транспорт

София, 1656 г.
Евлия Челеби:
„...в София има 5 минерални бани: женска, християнска, гръцка и еврейска, които имат еднакви свойства, но не всички са хубави и гевгирени... Петата баня се намира в центъра на града, има голямо кубе и може да побере хиляда души. В средата има басейн и шадраван...”.

София, 1717 г.
Лейди Мери Вортлей Монтегю:
„Обществената баня е изградена от камък, с куполи, които имат прозорци, пропускащи достатъчно светлина само на покрива.... Аз бях приета много сърдечно. Не познавам нито един европейски двор, където жените биха се държали така мило с една чужденка. Те ми викаха непринудено: „Гюзел, чок гюзел", което значи „очарователна, много очарователна". Пейките бяха покрити с възглавници и богати килими, върху които седяха дамите; върху вторите зад тях седяха техните слугини. Те се движеха с царствена грация. Между тях имаше някои така добре сложени, като богини, които са произлезли от четката на Гвидо или Тициан. Повечето имат ослепително бяла кожа, тяхната единствена украса бяха великолепните коси, сплетени на множество плитки, които, прикрепяни от перлена верижка или панделка, се спускаха върху раменете им - така те бяха пълно олицетворение на грацията.”

Руските войски влизат в София по днешната улица „Московска” през лютата зима на 1877-78 г. Заварват 15-хилядно население в един позабравен от боговете и султана град. Отминала е епохата, която описват Евлия Челеби и лейди Монтегю – епоха на разцвет в ХVІ и ХVІІ век, когато градът под Витоша е столица на голяма провинция в Османската империя (бейлербейство). Опирайки се на логиката (защото източниците у нас са твърде оскъдни), слагаме на кантара баня за 1000 души и 20 000 население. Има обаче още четири бани за различни съсловия, които опровергават редовното ползване на водата само по религиозни и верски причини...

За същия период – Средновековието, френският учен Мишле пише: „Хиляда години без една баня, мърсотията е такова качество, че цяла Европа се чеше.”...

Когато четенето е неизбежно,
отдай се и се наслади (изцяло):
http://www.popovart-sofia.eu/kupane.html