
В миячното на кварталното ресторантче цъфна препирня. Старата - вече жена пред пенсия, заяде младочката:
- Виж, червилото стои по стъклото. Ще дойде инспекторът от хигиенното и ще те глоби.
Държеше чаша за вино с два пръста и редеше меко, без злоба. Младата се сопна:
- Айде ма, я си гледай парцала там! Акъл не ща.
Белокосата остави чашата на място. Пусна чешмата и с меки локумести движения подхвана мокрите си фокуси. Но не изтрая и даде ново мнение сред шума на водите:
- Не щеш, не щеш, ама ако ми сервират в такава чаша, хич...
Мислеше си нещо чернооката, но бясна от раз - тръсна ръце от водата, забоде китки в кръста, напери тежките си динки:
- И-их, мале! Една простакеса да ми говори за красота! Абе кой ще ти сервира на тебе ма, та си взела и акъл да даваш?!
Скандалът се поомачка. Напрегнатите в копчетата бели престилки се поклониха пред алуминиевите корита. Дунапренените гъби заскърцаха яростно по порцелан и стъкло...
Миячното е топло и влажно, а стъклените стени на ресторантчето - потни и непрогледни. Силното сияние на снега отвън рисува клиентите като в очи със перде - само в размити силуети. Размърдат ли се да стават, бай Наско с черния сукман хуква да изпълнява гражданския си договор - трупа на гишето чиния след чиния. После посяга към вечно отворената си биричка, скрита на служебната маса, погалва я и й лепва дълга страстна целувка. Като младо войниче... Докато двете вътре хващат поредната си мускулна треска от търкане.
Пълният текст:
http://www.popovart-sofia.eu/tv-treska.html
0 коментара:
Публикуване на коментар