Е-благодаря :)

„Маестро Попов (Джуниър) с Муза и Потури” – 1975, на колиба в Ловешкия балкан

Покрай Голямото Шашардисване (Биг Шаш) съм пропуснал лична дата. През март станали 2 г. откак пуснах да се щура м/у жици и косм. спътници Е – ми тефтер „Из София – вчера и днес”. Много ми е дженти, че на седмица ме четат по 4-500 души. Ай Ти обаче водят и до Е-смехории... И до саморазправи, както с българския език в момента. Моля, извинете: късо съединение из полупроводниците, продължавам на цели.
Искам да благодаря на Вас, моите читатели, за интереса и взаимно споделените мисли (понякога и чувства). Благодаря, уважаеми, че чувате какво и как ви казвам. Така ми помагате да държа главата си на нормалното й географско място, а не да седна на нея, произвеждайки пост- кулинарни звуци... Това е точно обратното на тъпата месоядна поговорка: „По-добре врабче в ръката, отколкото лебед до възглавницата”. Разбира се, много, много по-добре е да обгрижваш лебед, а не проскубано... И прочие.
Благодаря Ви. Пак ще си я карам така – с тъги, щуротии и шеги на голо (последните водят до запознанства). Дано успявам да Ви зареждам с енергия така, както вие мене – Вас, моите вече над 50 000 българско четящи електронни читатели (в цифрата са включени и посетителите на виртуалната ми библиотека).
Не забравям, разбира се, и 5000 ми хартиени читатели, притежатели на моя книга. И те са благодат за мен, грешнаго книжовника. Благодаря и на Вас, хартиени – Вие ми дадохте тласъка да литна и към електрическите. И тъй като всеки миг дава чудесната възможност да станеш за смях, се изтипосах на два автошаржа специално за случая.

„Маестро Попов (Олд Голд) рисува ХХ век” – 2010, ремикс по реминисценции

Е, благодаря! Е, и един разказ, който може би сте пропуснали:
Интимности в пейзажа
http://liternet.bg/publish22/m_popov/intimnosti.htm

Момчил ПОПОВ