При скок от гърба на коня един от акробатите падна на арената. По гръб. И то не в триците или пясъка, а отстрани на первазчето, по което търчат клоуните и пукат балони.
Правеше двойно или тройно салто върху полюшващата се гърбина на рошав тежък кон. Беше се пляснал по бедрата, крясна и хвръкна. С усмивка. Излетя с гръб към движението откъм опашката и след опасно задно салто трябваше да се прикони с лице напред някъде около плешките. Но тромавият товарен чичка под него избърза ли, кривна ли и меките кожени обувки се хлъзнаха по кафявия потен хълбок.
Не се чу звук ог падането. Само лъскавото лилаво трико се разглоби за част от секундата и заприлича на дървения войник на конци, който прави гимнастика в ръцете на дете, но е застинал с осукани мишци.
Пръв откъм средата на арената към падналия войн се затича мъжът с камшик, който водеше номера. Конете спряха. Още десетина жилави трика скокнаха и се надвесиха над колегата си... Оркестърът млъкна.
Тази секунда, две или три на арената щяха да струват доста на момичето до мен. Както държах ръката й в моята, така и неволно я приклещих. Тя се размърда на дървената пейка, дръпна си побелялото ръче и на свой ред инстинктивно ми върна ласката.
Илюстрации: Калин НИКОЛОВ
Пълният текст:
http://www.popovart-sofia.eu/tv-salto.html
"Салто" - разказ от Момчил ПОПОВ
0 коментара:
Публикуване на коментар