Водещ: Най- популярната личност на прехода и Президентът с най-висок рейтинг през последните 20 години, това сочи последното социологическо проучване на MBMD. Това ласкае ли ви или по-скоро е ангажиращо като признание от страна на хората?
П. Стоянов: Знаете ли, признанието е важно не само за всеки политик. Всъщност, желанието на всяко човешко същество да бъде признато от околните различава до голяма степен хората от животните. Така че, няма как да крия – да, разбира се, зарадвах се от това.
И веднага искам да кажа, че това е признание главно към онези 2,5 милиона души, които не просто гласуваха за мен тогава, но които със своята сила и енергия ми дадоха възможност да взема няколко непопулярни решения, които бяха много важни тогава за бъдещето на България.
Аз се радвам за тези хора, защото през последните години се прокарва едно леко внушение, че историята на българската демокрация започва едва ли не от деня, в който партия ГЕРБ печели изборите. Тоест, отпреди две години. Ще ми се направо да кажа, че ако партия ГЕРБ иска да спечели на своя страна всички демократично мислещи българи, а това е особено важно особено сега в период на криза, по никакъв начин не трябва да маргинализира вярата, енергията и усилията на онези хора, които участваха в процесите 1996-1997 година, благодарение (пак казвам) на чиято подкрепа аз бях избран за Президент, СДС спечели абсолютно мнозинство и бяха направени твърде много реформи. Да не кажа, че тогава всъщност бе определен курсът на България към НАТО и Европейския съюз.
Водещ: Споменахте трудните моменти, трудните решения. Кое беше най-трудното решение, което взехте като Президент?
П. Стоянов: Мисля, че най-трудните часове съм изживял на 4 февруари 1997 г., когато представители на БСП дойдоха с папка с готов състав на нов кабинет. Ако бях взел тази папка в ръцете си, Конституцията ме задължаваше да я предам на Председателя на Народното събрание, а той да я подложи на гласуване. В това Народно събрание, в което БСП тогава имаше абсолютно мнозинство. Хората обаче бяха на улицата и втори кабинет на БСП можеше, без всякакво преувеличение, да доведе до гражданска война в България.
Аз тогава не взех папката и в този момент си дадох сметка, че аз се движа по ръба на Конституцията. Следващите два часа свиках Консултативен съвет по национална сигурност и там, благодарение на усилията на всички участници, които вече бяха разбрали пред каква опасност сме изправени, БСП там се отказа от мандата. Мисля, че тези два -три часа бяха най-тежките в моя мандат.
И разбира се, когато взех решение да подкрепя категорично атаката на НАТО срещу Милошевич. Всъщност, това е интересно, защото аз бях съвсем наясно, че от това рейтингът ми ще падне драстично. И той падна драстично. Никой българин не подкрепяше тази атака срещу сърбите, които са близък нам народ – нека така да го кажа. Но в този момент аз бях президент на страната си и бях длъжен да защитавам максимално добре нейните интереси. Ако България не беше първа подкрепила тази атака, а я бяхме подкрепили, да речем, след четири дни, когато го направиха вече всички източноевропейски правителства, реакцията щеше да бъде: «Най-верният сателит на Москва отново увърта и се чуди каква позиция да заеме». Затова България трябваше да го направи веднага и аз поех тази отговорност да го направя. (...)
Водещ: А какво се случи в света през 2011-а година? Тя бе година на протести, Арабската пролет, протестите в Русия, протестите по целия свят, тръгнали от движението «Окупирай Уолстрийт». Протести, разбира се, имаше и у нас, макар и така, в по-малки мащаби. Как се промени светът през 2011-а?
П. Стоянов: Две хиляди и единайста е една от най-интересните години в новата история на света. Това мога да го кажа съвсем категорично. А Арабската пролет заема може би най-важно място в това, което се е случило. Защото, първо- разбива една трайна парадигма, зад която дълго време стояха повечето западни политолози и мислители, в смисъл че човешките права са важна част за европейския тип цивилизация, тази част от света, в който живеем. Но те едва ли играят толко важна роля в общества като ислямските, където йерархията играе по-важна роля, да речем.
Изведнъж видяхме, че благодарение на Арабската пролет се оказа, че човешките права и свободи са нещо много универсално, нещо много важно. На второ място, Арабската пролет показа колко е важна технологичната революция и силата на тъй наречените социални мрежи. Вижте един паралел: 20-годишна студентка от Тунис възбуди Фейсбук- революцията в своята страна. Нейната революция беше няколко пъти по-ефикасна и по-ефективна отколкото революцията на най-трайната левичарска икона за миналото столетие Че Гевара.
От тази гледна точка трябва да се замислим, къде отива политиката? Досега гледахме на Технологичната революция като на нещо, което не е чак толкова важно за политическите процеси. Така гледахме и на глобализацията. Че тя има своите ефекти върху икономика, ако щете, опазване на околна среда и така нататък. А сега се оказва, че точно Технологичната революция и глобализацията правят хората свръх информирани, правят усилията на диктаторите да задържат своята власт много несигурни. Затова, защото всеки може да кликне в Интернет да види как живеят хората по света и да разбере, че режима, на който той е подлаган всекидневно от своите диктатори, всъщност е изостанал, всъщност е заклеймяван по целия свят и т.н.
Според мен 2011-а година е изключително интересна точно от тази гледна точка.
Водещ: Така е. През 2011-а от този свят си отидоха диктатори: Кадафи, Ким Чен Ир, обаче си отиде и символът на Нежната революция Вацлав Хавел. Вие преди дни бяхте на поклонението...?
П. Стоянов: Ами, знаете ли, не ми се коментират даже и Кадафи, и Ким Чен Ир, но когато почина Вацлав Хавел, аз изпитах лична скръб. Аз разбира се познавам доста добре Вацлав Хавел, с него сме се срещали десетки пъти, водили сме много разговори...
Ще кажа нещо много лично. Той беше един от много малкото политици в света (когато аз бях президент и той беше президент), към когото аз изпитвах не просто респект, аз изпитвах неудобство от общуването с него. До такава висока степен го ценях. А той, представете си, изпитваше неудобство от моето неудобство... И ме спасяваше по един – така, свой начин...
И така, аз загубих изборите 2002-ра година. Същата година България получи покана за членство в НАТО. Голямата среща се състоя в Прага и той ми се обади и лично ме покани (вече не бях президент) и го приех като един много голям личен жест.
Искам да кажа още две думи. Хавел остави следа като президент, без съмнение. Той беше почти 10, 12 години президент на Чехословакия, а след това на Чехия... Но голямата следа, която остави Хавел, е следата от дисидентските му години. Хавел беше нашата източноевропейска легенда.
България всъщност даде първите жертви в борбата срещу комунизма в периода на съветизация след Втората световна война, но съкрушителният удар беше толкова жесток, беше толкова брутален, че след това ние не можахме да изживеем своята Пражка пролет, нито дните, каквито имаше Полша със своята «Солидарност».
Хавел със своето поведение изми срама на всички източноевропейци. Значи, докато голяма част от българските интелектуалци се домогваха как да станат част от най-изостаналия източноевропейски двор, двора на Тодор Живков, Хавел беше склонен да стои в затвора, но да отстоява своята теза, че комунизмът е всъщност живот в лъжа. Със смъртта на Хавел ние наистина загубихме една от източноевропейските легенди от времето но комунизма.(...)
Интервю на Д. Големинова, (София, 30 декември 2011, Програма „Хоризонт” на БНР, със съкращения)
Пълен аудио запис на интервюто
Архивни снимки Живко Ангелов и Велко Ангелов (в. "Дневник")
Интернет сайт на Президента Петър Стоянов
0 коментара:
Публикуване на коментар