П Р О Ц Е С И Я

•  Някои рокерски черти от образа на отец Ставри 

Вчера 11 от общо 15 митрополити ( владици, висши духовници) от църквата, в която съм кръщаван, се завъртяха, повдигнаха благосклонно расата си и дадоха дружен залп в лицето ми... Оказа се, че тайно, вярно и угодно са служили и на Бога, и на тайната комунистическа милиция, Държавна сигурност. Алилуя – Тъй вярно! – Бог да те поживи, чадо мое. – Кръгом! – Изпий му кръвчицата на оня... вярващ! – Слушам!
В прослава на светиня им ще ида под някой вековен дъб да си плюя в пазата против „уроки”, тоест „доноси”. Изпълнявам и командата „Кръгом!”, за да седна пак на софрата в компанията на младия Ми... отец Ставри.

= = =
Отец Ставри, млад и надежден кадър на АПК "Зорница", се суетеше из двора на новата си двуетажна къща. Отпред на тротоара до оградата, нанизана пищно с геометрични фигури от арматурно желязо, стоеше кротко клекнала... Но да не бързаме. Да си довършим портрета на преподобния, пък ще му дойде времето и на екстериора. Преподобният отец Ставри живееше на главната улица благодарение на особените си заслуги за процъфтяването на селото. Въпреки крехката си възраст (отец Ставри пълнеше едва 24-а година от съществуванието си на този грешен свят) той не можеше, а и не желаеше да се похвали със скромно съществувание. Завършил блестящо преди пет години духовното училище в Черепиш, сега отец Ставри упражняваше своята професия по всички изисквания на съвременната теология.

Неговият дар слово и изключителната му търпеливост да изслушва всеки "раб божи" бяха извоювали в местното богобоязливо бабешко съсловие славата на праведен и начетен духовник. Дори управата забеляза несравнимите му качества и поради липса на друга щатна бройка преподобното отче бе назначен завеждащ едновременно пет божи храма на територията на АПК-то. По такъв начин духовните канони се подчиниха на девиза на времето за качествена ефективност. Всяка неделя църквиците в епархията биваха разтърсвани от могъщия бас на отец Ставри. А по празниците Негово преподобие не смогваше да ги обиколи и се принуди, грях - негрях, да се позове на последните плодове на техниката. Така една сутрин в двора му цъфна новичка "Ява", която сега стоеше пред оградата кротко клекнала на стойките си, очакваща обяздване от могъщия си господар.

Отец Ставри изтрополя още нещо по двора и запухтя по пътечката между цветните лехи към арматурния вратник. Измъкна се ребром (по-точно: коремом) и се спря доволно нахилен на метър-два от 350-кубиковата халосия. Порадва й се, пообиколи я оттук-оттам, па току се наведе поривисто над резервоара. Опитното му око с тревога беше забелязало по емайла някакво петънце и сега ръкавът на расото бързаше да го заличи. Отчето свърши, млясна доволно и потупа меката седалка като женски задник (О, прости ме, Боже!). После дръпна явата от стойките, понадигна расото и припали.

Каква величествена и вълнуваща гледка представлява поп на мотоциклет!

Първа скорост - отец Ставри прави грациозна извивка по тротоара и слиза тържествено по специалната подпорка на асфалтовото платно.
Втора скорост - мотористът сваля калимявката и я заменя с каска. Расото е разперено като гарванови крила, а брадата се усуква около ушите и се вре в носа на преподобния.
Трета скорост - вече към края на главната улица ръката на отчето се вдига плавно от газта и благославя набързо някаква бабичка, която е свалила мотиката при нозе и се кръсти усърдно.

Пълният текст:
http://liternet.bg/publish22/m_popov/eros/procesiia.htm

Речник: АПК – Аграрно-промишлен комплекс. Поредната гигантоманска измишльотина от „светлото бъдеще”, нещо като промишлен комбинат от селски кооперативи... Или, да речем, „На баба ти – хурката”.

Момчил Попов - "Ерос и Потури",1996, 2008, "Процесия", хумористичен разказ