Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

понеделник, 5 ноември 2012 г.

МИНУТИ С НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ


Срещите ни с Николай Милчев все за по минута-две, максимум по 15 до 30... Я в почивка между лекциите за „магистър по литература”, я между „важни стъпки” в зрелите ни години. Или сега по „прехода”, когато той бърза към учениците си, а аз съм засилил глава-муха към поредното стъкло... Някоя „страшна” случка, някоя тайна за битие-житието, нещо се похвалим леко, но задължително виц или пикантна глума... И айде пак „по конете”, които на Балканите са си прекрасни проскубани мулета...
Скоро се кискахме в тъжна пенсионерска градинка, че той – Николай Милчев, е съвсем сигурен, че не може да рисува. Дори и линиите на проста ваза усърдно ще изкриви. И езика си да прехапе от старание, пак ще е льохаво творение. Даже и грозно... За разлика от други, които хем не могат, хем го правят, хем го показват... Съгласих се – ти си поет и това пише над главата ти... И за да дам поанта, такъв каруцарски епитет му залепих, че кученце, отливащо се наблизо, сви опашка и ме залая... Турбо-фолк! Яко! Пълен срам за книжовни люде сред разкошна есенна палитра...
Не е зле да си меря приказките. Особено пред хора като Николай Милчев. Та той е един от малкото ваятели на българското слово, които само с 30 букви и бял лист могат да нарисуват картина. И не само една – 15 книги е нарисувал приятелят ми Николай. Сложни като сюрреализъм, прости като красива музика. А музиката никога не е проста. Остава красотата и разговорът със душата... Не можел да рисува той!

ОКОТО НА БУРЯТА
Николай Милчев

Дъждът дойде от запад... С две лица,
дърветата са мокри пианисти.
Прокапа музика по белите яйца,
в които жълтият ни Бог се кръсти.

Не споменах гнездата... Ала те
отдавна бяха острови спасени.
Между вода и сухи светове
плуваха птици и летяха мрени.

Изящна вещица със дълъг нос
приличаше на ножица от огън.
А аз вървях и ставах все по-бос,
все по-прозрачен и набожен.

Невинността е с цвят на портокал,
с опашка, с нокти и ушички.
След бурята така съм оглушал,
че слагам светлината във кавички.

Докато пиша, значи съм спасен.
На римите във Коледата мека
аз имам право и на мургав тен,
и на рисувана от вълците пътека.

И ето ме - горещ и покосен,
лежа си и наум записвам:
Ще завали и в някой цветен ден
синигерът над мен ще се разлисти.

Николай МИЛЧЕВ
из "Надеждата е бебе с очила"

Още в Литернет:

Няма коментари:

Публикуване на коментар