tag:blogger.com,1999:blog-957812002854190540.post1955858050818926647..comments2023-12-05T13:05:18.786-08:00Comments on Из София - вчера и днес: БОЛНА Е ЛЕГНАЛА ОТ „ХАИНБОАЗ“, 1947Unknownnoreply@blogger.comBlogger2125tag:blogger.com,1999:blog-957812002854190540.post-44363000280260152792017-01-05T06:01:27.112-08:002017-01-05T06:01:27.112-08:00Простете за правописните грешки, но не знам как да...Простете за правописните грешки, но не знам как да ги редактирам.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-957812002854190540.post-29015698736173323632017-01-05T05:58:14.073-08:002017-01-05T05:58:14.073-08:00Годината е 1988-ма...Късно лято в края на август м...Годината е 1988-ма...Късно лято в края на август месец. Работех тъкмо срещу бившата фабрика "Победа" и бях тръгнал да направя резервация за младежкия клуб на ул.Самоков в Кв. Изгрев.<br />Движех се по улицата от автогара "Юг" към въпросния младежки клуб.<br />Все още заблудено "надявам се", че социализЪма, не е това което разбираха " д.угарете с червени книжки" и четвъртокласно образование.<br />Усетих някаква сянка да ме следва почти плътно ...На около метър зад гърба ми. Тенденциозно спрях и се загледах в един двор. Но сянката също сп.я и тихо ме изчака да продължа. Все още не се обръщах - смятах, че някой се е припознал.<br />На следващата пряка преди да слезна от бордюра се огледах за п минаващи МПС-та. Използвах възможнастта да огледам и въпросната ( оказа се невъабряжаема) сянка.<br />Беше възрастна женица от онези изцяло в черно до края на забрадката си. Висока и съсухрена женица на преклонна възраст. <br />Почудиха се, защо ме следва така, но продължих. На следващият бордюр - същото.<br />След като пресякохме аз и "сянката" ми тя съвсем тихо ми прогавори.<br />- Момче, не се притеснявай...Аз недовиждам и те ползвам, за посоката,че си към хлебарницата.<br />Сама съм и отивам да си купя хляб, но не виждам добре улицата.<br />Спрях и любезно се обърнах да помогна на възрастната жена. Погледнах я в очите и спрях поразен.<br />По-красиви и дълбоко сини очи не бях виждал в живота си.<br />- Бабо имаш много красиви очи, какво им е?<br />- Да чедо и други са ми го казвали...Получих топлинен удар когато работихме на Хаинбоаз...И от тогава съм сляпа...<br />Онемях...Заведох я до хлебопродавницата. Попитаха има ли нужда от помощ да се прибере.<br />- Не чедо, благодаря! От тук все някой ще мине в мойта посока и по него, по него ще пресека улиците и прибера у дома, защото си броя крачките!!!<br />Тръгнах си удивен и ужасен,от това какво е получила от " Партията" и как тя и се е отблагодариха.<br />Следващата есен стана 1989 година!!!<br />Според мен "кога и да утепаш комуниста...Все късно че е!!!"<br />Шопска приказка..Anonymousnoreply@blogger.com