Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

петък, 27 септември 2013 г.

СЪС СТРАННИЯ РЕВОЛВЕР „ВЕЛОДОГ”



Изумителна пукотевица е белязала героичен момент на юнак, яхнал велосипед. Битката е люта, пушечна, под българския национален флаг... Похабената картичка е от годините около 1900-та, световната премиера на ХХ индустриален век, със сигурност от международна юбилейна поредица.

Но участниците в засадата връщат календара още малко назад,  когато се възражда Третото българско царство. Може би тази зелена униформа е на войската ни около времето на Съединението или е само на Румелийската милиция? Човекът на колелото явно е куриер, защото няма сведения тогава да сме разполагали с колоездачни войски - за разлика от швейцарците, които и в момента имат велосипедни части...

Не, юнакът на картичката е пощальон, служител в Държавните пощи – една от първите държавни структури в Нова България, създадена още през 1879 г. Да циркулира европейската цивилизация из тъмните сенки на Балканите. Да разнася информация, лични съобщения, преса, прогрес.

Велосипедът е нов, последна мода за времето си, изобретения от Джон Старли през 1884 г. модел ”Скитник” (Rover) – по-късно и известна марка автомобили (до 2005). Колоездачът стреля с револвер от типа "Велодог". Характерно за тях е, че нямат защитна скоба под спусъка на револвера - защото той се е сгъвал напред! Целта е била спокойно да се вкарва и изкарва с една ръка от джоба на колоездача, без да се закачат разни стърчащи части. С този тип пистолети английските велосипедисти се бранили от набезите на околните песове.

Впрочем, защо в София все още има толкова бездомни псета?

И защо оня ден държавата се отказа от българските си държавни пощи? По думите на протестиращите, такава стъпка няма аналог на Стария континент. Че съобщенията в държавата са важна част от нейната сигурност...
Може би на местата на старите пощи стават чудни, тъпи, лъскави молове, стъклени домове за милиардери?

Това си мисля аз, а може би и последните български държавни пощальони от месеца Септемврий 2013. На брой около 5000 души, с чанти по 40 кг тегло, пеш по сенки и ъгли, със заплати от 330 до 355 лв месечно...

М.П.

събота, 14 септември 2013 г.

ЗАБРАНЕНО Е НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СЕ СКИТАТ, 1918

Първи учебен ден с баба ми във II Софийска Девическа Прогимназия
Не искам да пропусна първия учебен ден. Сърце не ми дава. Но в този момент просто няма кого да заведа... По темпорално-биологични причини... Ако устискам на „светлото бъдеще” и дочакам внуци – тогава да. Но както са тръгнали нещата с цветята, войната и природата... Затова реших да заведа на първи училищен ден... баба ми Надка. В 1”а” клас през учебната 1918/19 г. във II Софийска Девическа Прогимназия. Това по сегашните мерки е в 5-и клас и тя вече е на 11 години – на брега на бурното юношество. Тогава, за разлика от днес, първият школски звънец бил удрян от разсилния не на 15-ти септември, а на на 1-ви – както е и днес из цяла Европа, Америка и Русия.

Прадядо ми Александър все още е по фронтовете на Първата световна война и е възпрепятствуван. Преди четири години – през 1914 г., в студиото на придворния фотограф Ив. Карастоянов, за празничния портрет от I-во отделение на Дунгарова Надка Александрова, прадядо Алекс пак отсъства. Фелдфебел – знаменосец на 42-и пехотен полк, мобилизиран, на война...

Напоследък физици, астрономи, философи говорят, че във Вселената категория „време” няма, а само пространства, гравитации, енергии, материи, светлина... Е, тогава спокойно ще заведа баба ми Надка на училище, ще подпиша вместо баща й „Ученишката книжка”. А после на повече от половината страници ще се запозная с правилата за живот и поведение на българските ученици отпреди тъкмо 100 години назад (а по новите моди – нагоре, надолу, встрани или съвсем в тунела между пространствата):

Из раздел „ДИСЦИПЛИНА”
Длъжностите на учениците

§ 92. Ученикът е длъжен да почита всички учители, да им отдава навсякъде и всякога прилично уважение, да слуша съветите им, както и наставленията на класния си наставник, най-близък негов ръководител в училището, ...
§ 109. Забранено е на учениците да се скитат по улиците без работа, а така също да се бавят вън от квартирите си зимно време по-късно от 7 часа, а лете от 9 ч., без да са придружени от родителите или настойниците си. За ученичките това време се намалява на 1 час.
§ 110. Забранено е на учениците: 1) да пушат тютюн, да употребяват спиртни питиета; 2) да играят на карти или на каквито и да е азартни игри; 3) да посещават кръчми и други подобни заведения; 4) да посещават други гостилници и сладкарници освен ония, които определи управлението на училището; изключение се допуща, само когато ученикът е придружен от родителите или настойникът си; 5) да посещават балове, кафе-шантани; 6) да посещават концерти, кинематографи, театрални представления, вечеринки и други без позволение на директора или класния наставник, или в случай че не са придружени от родителите си; 7) да посещават съдебни заседания, политически събрания, митинги, избори, партийни шествия и тем подобни...
Карал съм раздел „Дисциплина” на няколко нива из заспалите години на социализъма. И затова не ми се нрави много-много. Ужким ме развиха до „жизнерадостна и дръзновена” личност, а накрая се оказа, че съм един нищо и никакъв негодник. От раздел „Празен джоб”. Я по-добре следващата

Глава IV из ПРАВИЛНИКА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ ХИГИЕНАТА В УЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ И ПАНСИОНИ.
§ 61. Всеки ученик е длъжен да държи тялото и дрехите си чисти и закърпени.
§ 62. Ученикът трябва да променява 1 път в седмицата долните си дрехи.
Кирливи и нечисти ризи, гащи, кърпички, както прашни и влажни горни дрехи излагат ученика на зарази, страдания и болести.
Лятно време учениците, особено по-малките, могат да ходят и боси...
§ 78. Забранено е на учениците да плюнчат пръстите си, когато прелистят книгите си да турят върха на калема и молива в устата си и други подобни.

И  ДРУГИ ПОДОБНИ...
Алеле-малеле! Това са официални документи, правилници и прочие, из Закона за народното просвещение от 1917 г. Щом си поданик на Царството, и зорлем ще те цивизоват! Така били създадени „прусаците на Балканите”, затова София през 1930-те наричали „Вашингтон на Балканите”. Ред, дисциплина, хигиена! Щеш, не щеш...

Оставям ви насаме с този педагогически опус. Особено се радвам за приятелите си учители и преподаватели, днешни мученици на книжовната нива... Щракнете на картинките и те ще ви отворят чуден блажен свят... (От факсимилетата се разбира и как се посещава кинематограф – с дежурен учител, униформа, ученишка книшка и стражар в салона.)

  

Честит първи учебен ден!
Момчил ПОПОВ

вторник, 27 август 2013 г.

ПРИКАЗКА ЗА "БОСИЯ" ЦАР

70 години от кончината на НВ Цар Борис III Обединител

От Петър ВЕЛИЧКОВ

Новият хотел "България, завършен през 1937 г. Веднъж Царят гощава Елин Пелин и Балабанов тук. Борис ги пита какво още да направи, за да го обикне повече народът. Пелин и Балабанов му казали да захвърли обувките и да се прибере бос в двореца, както много българи ходят боси. Царят ги послушва, а царицата се разядосва и му забранява да храни оттук нататък Пелин и Балабанов в двореца. Всеки ден от царската кухня оттогава обаче носят на Пелин ядене от царската трапеза - оставят новото, прибират съдинките от вчерашното.

Ретро- фото: Любомир ЮРУКОВ