В края на XIX век, заедно с останалите културни и материални придобивки, в България се появяват и първите велосипеди. Те са закупени от богати, авантюристично настроени младежи по време на следването имв университетите на тогавашните Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. Появата на първите велосипеди в страната предизвиква фурор по градове и села. Бициклетистите си създават ореолна безумно смели хора. Също така им се носела славата на истински атлети - с чувство за равновесие като на цирковите акробати.
Първият велосипед в България, София -1883 г.
На 3 януари 1889 г. е създаден Софийски бициклетически клуб с 16 членове, повечето от които германци. Затова и първият му устав е отпечатан на немски. През март 1899 г. членовете на клуба са вече 78 и това кара настоятелството да "ходатайства пред общината за едно градско място за велодром и павилион до него". Пак с протекции от колоездачното дружество кметството прави и "една алея за велосипедисти от Орловия мост до края наградския район".
Орлов мост – тук е започвала първата велосипедна алея у нас, 1899 г.
През 1898 година се появява и Пловдивското Колоездачно Дружество „Цар Симеон”. През 1905 г. тогавашният кмет на града - Христо Милев, осигурява място за построяване на колодрум край Станимашко шосе. Чак през 1932 г. започва строителството на модерен колодрум с бетонна писта и трибуни. На 16 април 1939 г. официално се открива спортното съоръжение и бива наречено на името на клуба – “Цар Симеон”. На 3 август 1902 г. в Русе е основан Българския колоездачен съюз, а за първи председател на Управителния му съвет е избран полк. Георги Вазов. Официалното откриване на софийският велодром става на 15 август 1900 г. с "големи надпреварвания". Стичат се не само софийски, но и провинциални велосипедисти. Те се съревновават в дисциплини като: церемониална езда, по време на която музиката свири "Колоездачна песен", надпреварване за спомен, бавна езда на 200 метра, велосипедни игри за всички желаещи, надпреварване за рекорд на България за 1900 г. на 1609 метра.
Френска фотошега от онова време
През 1908 г. е отпуснато "място от около 20 декара зад Александровската болница, край шосето за село Княжево". На него през 1911-а е построена елипсовидна писта с дължина 333 метра. Виражите са малки, но позволяват провеждане на състезания и там дори е организиран национален колоездачен събор. Балканската война спира усъвършенстването на този колодрум, а през 1912-а построеният вътре временен павилион-бюфет е разрушен от складираните в него взривни материали на Македоно-одринското опълчение... На 3 януари 1922 г. сп."Български колоездач" пуска следната дописка: "Българското съюзно колоездачно дружество е получило от Столичния Градско Общински съвет 60 декара место в Борисовата градина, в местността "Пустинята", в замяна на отнетия му колодрум. Интересно е в случая да се отбележи, че комунистическите съветници гласуват против отпускане на това място, като смятали колоездачното дружество за буржоазно занимание. Управата на софийското колоездачно дружество е амбицирана да направи модерен колодрум с бетонна писта заради Балканиадата през 1931 г. За целта "са откупени специални планове и детайлни чертежи от знаменития капацитет на колодруми - парижкия архитект Ламберг". Съществена парична подкрепа оказва Българският олимпийски комитет, едно рамо удря и тогавашният министър на войната ген. Кисьов.
Пощенски марки, ознаменуващи събитието
В крайна сметка столицата се сдобива с "колодрум, какъвто няма не само на Балканския полуостров, но и в доста от напредналите държави в Европа". Спазени са изискванията дължината на циментовата елипса да е 333 м. Ширината на трасето е 6,60 м, а наклонът на виражите - 38 градуса. Цялата бетонна конструкция лежи върху здрави бетонни колони. За отбелязване е, че само циментовата писта струва около 1,5 млн. лева. Така между 27 септември и 4 октомври 1931 г. Балканиадата се провежда върху едно наистина свръхмодерно за времето си съоръжение. Освен български, участват и колоездачи от Гърция и Югославия, но нашите са ненадминати и печелят всички титли. И това е напълно логично, защото по това време у нас има 37 колодрума, в Югославия - 2, а в Гърция - нито един. В следващите години към колодрума се построяват и прилежащите помещения - съблекални, бани, ремонтни работилници, складове, павилиони. До Втората световна война на съоръжението се провеждат няколко държавни първенства и много международни състезания.
Състезание между отборите на България и СССР, 1950 г., Софийския колодрум
Снимка колкото кибритена кутийка ме накара да се почувствам горд откривател на любопитности на територията на моя дом. Една от десет в разтегателна диплянка – хармоника тя изобразяваше голяма бяла статуя точно на входа на Морскта градина във Варна. Сетих се за какво става дума и реших да я пазя за коледна картичка до колега, издател от Варна. Дойде време, пратих му я без пояснителен тект, а като шега – загадка. Хрумката му хареса и я разшири в рубрика.
И както предполагахме, това малко снимче (увеличено за екран) предизвика сериозен интерес сред варненци. Не беше никакъв майтап, а най-гола, фотографирана и откровена истина.
Близо 7 години морската столица на България е афиширана като съветски град. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. Варна носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин. Статуята в центъра на Морската градина е негова.
Мислещите хора около варненското издателство се опитваха да намерят точните параметри на този факт, появи се дискусия, трябваше да им напиша по-дълго обяснение. И неочаквано и за самия мене си направих някои съпоставки, които трябва да споделя.
През 1946 г., когато обявяват България за Република, срещу Двореца в София (на мястото на бъдещия мавзолей) държавата издига статуя в прослава на събитието.
Пощенска марка, ознаменуваща датата.
Пл.”9-ти септември”, Статуята на републиката
Поради краткия срок за издигането й, скулпторът Александър Занков – първи приятел на дядо ми, я издига от гипс с уговорката, че след като бъде отлята от друг материал, ще бъде сменена. Аз се познавах с чичо Сашо, ходех в ателието му на ул. „Раковски” срущу Пожарната, но дядо ми вече беше починал. Затова само мога да предполагам, че въпросната Статуя на републиката, за да не се разложи от дъжда, е била обработена от дядо ми като „изкуствен мрамор”, както пише и на визитката му от онова време:
Такава например е технологията на скулпторните композиции в Съдебната палата, също обработвани от дядо ми Дечо. Същата технология е използвал и за отливането на малките пластики на Андрей Николов (една от които дори имах аз, но преди 15-тина години я счупи малкият ми племеник. С много ровене в архива ми от негативи успях да намеря изображение моята изящна кукла. Когато през 1949 г. умира Георги Димитров и мавзолеят му е построен за пет дни, Статуята на републиката съвсем лесно е разбита, защото на практика е от гипс.
Предполагам, че статуята на Сталин в Морската градина на Варна е била изработена по същата технология и затова в условието на загадката съм се изразил „временна украса”. Категорично статуята на входа на Морската градина е на Сталин, за което говори и друг ракурс към величавия монумент. Три години след смъртта на вожда на народите, когато името на Варна е възстановено, тази „временна украса” (според мен) просто е била разбита на парченца и изхвърлена на някое сметище. Но наистина трябва да се допитаме до местни възрастни хора и историци – това е лична моя трактовка, породена от съдбата на Статуята на републиката в София.
Що се касае до спомена на проф. Коева за статуя на Георги Димитров във Варна, за който искрено й благодаря, аз не мога да бъда компетентен – може би трябва да се обърнем към историческия музей. Това, което съм виждал в края на 70-те или началото на 80-те, е барелеф на Георги Димитров на фара на пристанище Варна.
Снимките от 1927 и 1908 (Сн.7,8 и 9) говорят, че в същия овал от мемориала на Фердинанд, за да не се разбива конструкцията на фара, само е сменен барелефа с този на Георги Димитров. Тук става дума за бронзова отливка, която може и да е запазена някъде. Сензация ще бъде, ако се пази и бюста на Фердинанд, но може би отдавна е минал през леярните.
Може би на първо време трябва да се провери стои ли още овалът на фара във Варна и има ли там някоя „забравена” историческа личност.
Последната фотография оставих за душевен смут и естетически потрес. Направена е на 27 май 1951 г. пред Народния театър „Иван Вазов” в София.
Дали г-н поетът и драматургът Вазов е ходел с ботуши и куртка или статуята пред театъра е на някой друг?!
Момчил ПОПОВ
Илююстрации:Архиви "Никола Стоичков" и "ПоповАрт", "Ретро България"