Българска лекарка облекчава страданията на самозапалилия се студент в последните му часове
От Момчил ПОПОВ
На Вацлавски намести – централния площад в Прага, през
лятото на 1973-а имах кратка тиха минута
с Ян Палах. Студентът, който в знак на
протест срещу съветската окупация и сриването на морала в родината на 16 януари
1969-а се полива с бензин и самозапалва.
Някъде около 4 часа след обяд на паважа пред Народния музей. Мигове не толкова
с 21-годишния младеж, а с огромната почит и скръб по саможертвата му от хората
в Чехословакия.
Весела, лятна, цветна Прага – изискани или по-делнични
господа, оперени и кокетни жени в шарени ярки рокли, токчета, прически, дамски
чанти... Панове и пани, тоест дами и господа /никакви „другарки и другари“!/,
кафета, бирарии, Европа... И до будка за вестници в по-високата част на площада
забързана Прага млъква. Забавя ход и навежда глава пред само едно цвете или
букетче на тротоара.
Домакинята тихо продумва на нас гостите скитници от България - Дора и Георги:
-Тук се запали Ян Палах! Всеки ден му носим цветя... Той е
национален герой!
Градският площад. Весела, тъжна, стара, млада шумотевица от
хора, но с общи цели и идеали, която в мислещите общества наричат нация...
Същите тези мили чехи и словаци, на които съветските танкове, куртки и ботуши
от операция „Дунав“ 1968 прогониха 300
000 роднини в емиграция. И то предимно интелигенция с висока квалификация...
Един от тях, великолепният Милош Форман, кино режисьорът, дал ново лице на
световната култура. От Новия континент зад Атлантика след това, разбира се...
А живата факла срещу насилието Ян Палах завинаги си остана
млад студент столичанин, от кръга „Литерарни листи“, дал тласък на Пражката
пролет.
В Пражката клиника за пластична хирургия, в отделението по
изгаряния, над последно дишашата плът бди и българската лекарка Д-р Мария Христова Войтова- Беязова. Чак през
1996 г. издава книгата си със спомени за последните дни и часове на Ян Палах
„Защо не продумах“ - Proč jsem nemluvila, Arca JIMfa Třebic, 1996 г.
Ян Палах - духът,
горящ от жаждата за Свобода на цяла
Източна Европа.
В замъка „Храдчани“, Прага, 1973 г.
