Любопитни страници от историята, културата и архитектурата на София, фотогалерия
Блогът на Момчил Попов
събота, 31 март 2018 г.
ВИЦОВЕТЕ НА ПРОФ. БРАДИСТИЛОВ, 1943
При бомбардировка през 1943 г. известният математик професор Брадистилов си стоял в къщи и си съставял уравнения. На другият ден той обяснил на студентите, че според теорията на вероятностите, в София тогава от 300 000 жители, имало 15 професора, и шансът да бъде улучен професор бил нула цяло и не знам колко стотни. Даже доразвивал теорията, като изчислил, че от тези 15 професори пък точно него да удари бомба, процентът бил още по-малък. Шансът бил нищожен и той за това не ходел да се крие в скривалище.
Но при следващата бомбардировка, щом засвирила сирената, гледат, че математикът бяга с пълна сила към скривалището...
-Какво става г-н професоре, нали шанса да ви уцели бомба е нищожен? - закачили го студенти в скривалището.
-Абе той и лъвът в зоологическата градина беше само един, ама предния път баш него уцелила бомба- казал запотеният Брадистилов.
= = =
Заради бомбардировките, изпращат студентите да държат изпити в Свищов. Тръгват с влака от София, с младите пътува и проф. Брадистилов. Но в купето научава, че в Свищов имало много въшки. Скочил веднага, минал по купетата и наредил на студентите да слязат в Мездра.
Вкарал ги в чакалнята, дал на всеки да реши по една задача... Казал им, че няма да го ядат въшки, само за да се увери колко не знаят. Но по високоговорителя съобщават, че обратният влак за София пристига. Тогава той хванал книжките и написал на всички по една тройка:
-Тази тройка ви е подарък от свищовските въшки.
След което се качил на обратния влак и се върнал в София.
/Разказани от майката на Пейо Делчев, тогава студентка/
= = =
Брадистилов казал на студентите си:
"Вероятността да си вземете изпита е същата, колкото да ви изпишат името на таблото на пълен национален стадион." /Р. Райков/
= = =
Още един истински виц за него:
Проф. Божоров и проф. Брадистилов се скарали и последният яростно изкрещял:
-Млъкни, че ще те сложа в малкия си джоб!
Проф.Божоров (той бил доста по - дребен), отговорил на Брадистилов:
-Ако искате да имате в джоба си повече, отколкото в главата си, съгласен съм. /Мима Василева/
= = =
Граждани на София гледат проф. Брадистилов върви с единия крак на тротоара, а с другия на платното... Задълбочено чете нещо. Свикнали с приумиците му, го подминават с усмивка. Но негов студент уважително го спира:
-Г-н професоре, не ви ли е трудно да вървите така? Защо не се качите на тротоара?
Брадистилов най-сетне се загледал в краката си:
-О-о-о, благодаря! Помислих, че съм окуцял...
/Разказано от майка ми Т. Деспотова, студентка от друг институт, 1950-е/
На снимките: Проф. Д-р Георги Брадистилов /1904-1977/. Бившата сграда и студенти от ВМЕИ „Ленин“- София, където е преподавал
ПРОФ. БРАДИСТИЛОВ В СПОМЕНИ НА НЕГОВИ СТУДЕНТИ - Е-Форум "Математика", 2011
Плодовит учен, надарен лектор и кадърен администратор (ректор на МЕИ). Специализирал при Адамар, Картан и Каратеодори - все класици... Викаха му Брадата. Да си спомним за него. Имаше много свежи изрази:
"Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере."
= = =
Имаше един прочут интеграл, наречен "Интегралът на 14 000". Проф. Брадистилов беше скъсал 14 000 студенти на него.
Имаше и един прислужник в МЕИ - бай Петко от Шоплука... Проф. Брадистилов го беше научил как да решава интеграла. Някой като закъсаше, професорът викаше бай Петко и му казваше:
-Бай Петко, този интеграл, така както го гледаш, можеш ли го реши?
Прислужникът написваше Решението на дъската, а по-съвестните студенти просто...умираха от срам.
= = =
Студент от село, отишъл в града да учи - 5 години математика.
Връща се, семейството му организира посрещане- банкет в негова чест, сядат на масата и бащата пита: "Е, синко, какво научи за тези пет години?".
Сетил се синът, че няма как да обясни математика на обикновени хора, и се пошегувал: "Ами научих как да доказвам, че две е равно на три!"
"Добре - рекъл бащата. - Жено, дай двете пилета от фурната за нас, а пък юнакът ще яде това, третото, дето било равно на тях!"
= = =
Влизат на изпит при проф. Брадистилов двама студенти: единият дълъг, а другият - нисък.
-Разделете дъската на две и пишете - казва професорът, очаквайки действието.
Студентите обаче мълчат и се помайват... След строгия поглед на преподавателя, Дългия грабва тебешира и разделя дъската с ХОРИЗОНТАЛНА права?!...
-Достатъчно, дай си книжката! – и Брадистилов му пише тройка... - Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката,... ако желае.
= = =
Брадистилов веднъж, като вървял по коридора на МЕИ-то (на паметника Левски), чул доц. Петров да говори на висок глас в кабинета си.
- Какво става? - попитал придружителя си доц. Иванов.
- Доц. Петров говори с Пловдив - услужливо съобщил доц. Иванов, след като проверил.
- Ами кажете му да използва телефона - посъветвал Брадата.
= = =
Проф. Брадистилов беше едър мъж, а на стари години доста напълня. На един студентски празник хубавка и стройна девойка - пет пъти късана от него, го кани три пъти да танцуват! Най-сетне ученият се съгласява. На дансинга колежката остроумничи:
-Професор Брадистилов, ние с вас сега сме като Тангента към окръжност!
-Ами тогава да спуснем Апотемата, колежке! -отговаря й професорът.
= = =
"Ами тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен ... Какво му е толкова чудното?"
Проф. Д-р Георги БРАДИСТИЛОВ, 1904-1977
Етикети:
Отпечатъци,
Пожълтели страници,
Приказки за София
събота, 24 март 2018 г.
ЛЪВОВЕТЕ ОТ ДРАГАЛЕВЦИ, 1382
Средновековните занимания на загадъчните шопи
„Драги лъвове”, „Драгу левци” - сиреч „Драги бойци, верни мои войни”. Най-вероятно така се е обърнал цар Иван Александър към преданите си бойци - защитници на крепостта Средец, за да остане името на витошкото село от 1345 г. до наши дни Драгалевци.
Историците правят това предположение на базата на автентични средновековни документи – османски и български, един от които е „Витошката грамота” на цар Иван Шишман (1371 -1393). Двамата владетели се явяват и като основатели и градители на най-личния манастир от т.нар. Софийска Света гора - Драгалевския манастир „Успение Богородично”. Наричан е още „Царски манастир" и „Света Богородица Витошка".
Във Витошката грамота на Цар Иван Шишман, писана преди 1382 г., за първи път столицата на България е назована със съвременното й име София:
„...И така, Царство ми освобождава този манастир на Царство ми заедно с всички достояния и владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито средешкият кефалия, в манастирските владения и над людете от село Новачени, които се намират в града на Царство ми София...“
Във витошкото село Драгалевци е един от дълбоките ми родови корени.
Легендата, оцеляла през вековете, е съхранила истината за последната защита на крепостта Средец от 1382г. Тогава, след падането на крепостта, телата на убитите след тримесечна обсада смели защитници на Средец- София били изхвърлени във водите на река Владайска. В района на Шарен мост и Драз махала. От това барата почервеняла, а белите кости по брега дълго напомняли за героите. Сред падналите за Средец юнаци имало и „Лъвове от Драгалевци“. През петте века османско владичество наричали реката Канла /Кървава/.
През 1889 г. софиянци издигнали мост над Владайска река с фигури на легендарните защитници на столицата. Наречен и до днес Лъвов мост.
Музей на София. Средновековно въоръжение от Средец, 9. – 14. век. Горе: Гравюра на цар Иван Шишман II, 1387г. и потомците на неговите войни – Шопи, 1900 г.
Християнската обител „Света Богородица Витошка" над Драгалевци също е разрушена при завладяването на София от османските орди през 1382 г. Следващият XV в. манастирът отново е въздигнат, за да стане средище на Софийската книжовна школа. Разположен на 1.5 км над Драгалевци сред вековна букова гора, манастирът „Успение Богородично" е обявен за паметник на културата. Съхранени са уникални стенописи от Средновековието. Специалисти твърдят, че сред майсторите- ваятели, работили тук през ХVІ век, е самият Св.Пимен Зографски – небесен закрилник на българските художници.
Интересно е, че през дългите години на османско владичество витошкото село запазва името си: 1455 г. - Драгулевци; 1606 г. - Дирагулуфче; 1749 - Драгалефча. Още по-интересно, дори шокиращо някои читатели, е откритието на писателя- историк Георги Тахов за средновековните занимания на загадъчните шопи: ”Колкото и да е странно, по времето на робството драгалевчани не са се задоволявали само от поминъка си от пасищата и дърводобива. Според османски документ от средата на ХVІІ век – хюджет за 1647 година, драгалевците заплащат данък от 31 340 акчета – облог в полза на “кюрекчиите”, тоест весларите и кормчиите в императорската флота. Нещо повече – в хюджета се споменават и имената на драгалевчаните, които се прехранват от занаят в морето. Такива са Вучко, Мишо, Павле, Вълко и др… Може да се предполага,че драгалевските “кормчии” са били в Егея, която е сравнително по-близо до тази част на страната. Още повече, че в тази част на Беломорска Тракия съществува една постоянна комуникация с манастирите от Света гора. Както е известно, това е съхранена традиция още от времето на Иван Александър и Иван Шишман.” Георги Тахов, “От Средец до София”, Сф, 1987.
Под покрива на манастира „Света Богородица Витошка" по време на национално освободителната борба на българите от Софийско срещу Османската империя се е крил Дяконът на Свободата Васил Лъвский. Има записано предание как изхитрил турците и се спасил от потерята по неговите дири, посрещайки и изпращайки въоръжените люде лично и любезно...
Манастирът „Света Богородица Витошка", паметната плоча за Васил Лъвский – Дякона на свободата и пишещият, с пра-род от Драгалевци
Следващата забележителност на село Драгалевци датира от годините след Руско-турската война от 1877/78 г. Нарича ce „Света Троица", църква е - но вече в населеното място, и е строена от 1893 до 1898 г. Идеята и първоначалният замисъл са да бъде умалено копие на руския златен храм в с. Шипка. На освещаването й присъства цар Фердинанд. Лично дарява на храма две икони - „Свети Цар Борис I" и „Св.св. Кирил и Методий". След реконструкция от 1956-1958 г. храмът променя облика си. Църквата съхранява частици от мощите на Св.Йоан Златоуст, Св.Трифон, Св.Панталеймон...
Една августовска нощ на 1895 г. заспалo Драгалевци е споходено от нашествие. Със запалени факли, с въодушевен фанатически устрем към небесата, „с развято, нарочно приготвено знаме, под звуковете на една военна тръба" десетки граждани са поели нагоре. Пълзят в тъмнината към Витошкия първенец Черни връх в първото организирано туристическо изкачване. По покана от Алеко Константинов там на върха, под слънцето по пладне на деня 28 август е поставено началото на Българския туристически съюз.
Лека-полека, с течение на годините, Драгалевци и околностите му се превръщат в китно кътче за отдих на хората от големия град. Още се помни Вучковото ханче - място за среща на софийски писатели и интелектуалци. На екскурзия до Драгалевския манастир през 1906 г. е първата среща от великата фатална любов между Лора Каравелова и Яворов... С построяването на първата хижа у нас - „Алеко", туристическият поток през Драгалевци се увеличава. През 1956 г. тържествено е пусната в експлоатация първата отсечка на двуседалковия лифт. Втората отсечка на Драгалевския лифт започва работа през 1968 г.
Павел Тодоров, „Воденици под Драгалевци и София“, 1924
Село Драгалевци става квартал на София през 1938 г. Наредбата- закон за Столичната голяма община от 6 април 1938 г. е ратифицирана: „На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя ръка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“.
Дни след това Кметът г. инж. Иван Иванов тържествено е посрещнат в Кметството на с.Драгалевци и са начертани мерки за близкото бъдеще като курортно селище на Витоша. Село Драгалевци е електрифицирано и водоснабдено отдавна, според репортажа от сп. „Сердика“ тогава!... Има регулационен план още от 1910 г., предстои павирането на пътя до центъра на София и основни улици тук.
Скотовъдците от Дралевци по това време доставят всеки ден на столицата по 4000 литра прясно мляко, но го карат с гальоти и животинска тяга. Създава се млекодобивна кооперация и млекосъбирателен пункт за облекчаване на снабдяването на София с прясно мляко. Обсъждат се въпроси с безплатни трапезарии за бедните, градското благоустрояване в близко бъдеще като развиващ се курорт...
След 1990-а кв.Драгалевци се превръща в една от най-престижните жилищни зони не само в София, но и в България.
Най-новата забележителност на Драгалевци е посетителският център на Природен парк „Витоша". Тук е изградена специална кула - наблюдателница, от която се открива прелестна панорама към столичния град, та чак до сините вършини на Стара планина отвъд Софийската котловина.
Писа Георги – Момчил ПОПОВ,
Граматик от с. Драгулевци, Софийска книжовна школа, MMXVIII
„Драги лъвове”, „Драгу левци” - сиреч „Драги бойци, верни мои войни”. Най-вероятно така се е обърнал цар Иван Александър към преданите си бойци - защитници на крепостта Средец, за да остане името на витошкото село от 1345 г. до наши дни Драгалевци.
Историците правят това предположение на базата на автентични средновековни документи – османски и български, един от които е „Витошката грамота” на цар Иван Шишман (1371 -1393). Двамата владетели се явяват и като основатели и градители на най-личния манастир от т.нар. Софийска Света гора - Драгалевския манастир „Успение Богородично”. Наричан е още „Царски манастир" и „Света Богородица Витошка".
Във Витошката грамота на Цар Иван Шишман, писана преди 1382 г., за първи път столицата на България е назована със съвременното й име София:
„...И така, Царство ми освобождава този манастир на Царство ми заедно с всички достояния и владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито средешкият кефалия, в манастирските владения и над людете от село Новачени, които се намират в града на Царство ми София...“
Във витошкото село Драгалевци е един от дълбоките ми родови корени.
Легендата, оцеляла през вековете, е съхранила истината за последната защита на крепостта Средец от 1382г. Тогава, след падането на крепостта, телата на убитите след тримесечна обсада смели защитници на Средец- София били изхвърлени във водите на река Владайска. В района на Шарен мост и Драз махала. От това барата почервеняла, а белите кости по брега дълго напомняли за героите. Сред падналите за Средец юнаци имало и „Лъвове от Драгалевци“. През петте века османско владичество наричали реката Канла /Кървава/.
През 1889 г. софиянци издигнали мост над Владайска река с фигури на легендарните защитници на столицата. Наречен и до днес Лъвов мост.
Музей на София. Средновековно въоръжение от Средец, 9. – 14. век. Горе: Гравюра на цар Иван Шишман II, 1387г. и потомците на неговите войни – Шопи, 1900 г.
Християнската обител „Света Богородица Витошка" над Драгалевци също е разрушена при завладяването на София от османските орди през 1382 г. Следващият XV в. манастирът отново е въздигнат, за да стане средище на Софийската книжовна школа. Разположен на 1.5 км над Драгалевци сред вековна букова гора, манастирът „Успение Богородично" е обявен за паметник на културата. Съхранени са уникални стенописи от Средновековието. Специалисти твърдят, че сред майсторите- ваятели, работили тук през ХVІ век, е самият Св.Пимен Зографски – небесен закрилник на българските художници.
Интересно е, че през дългите години на османско владичество витошкото село запазва името си: 1455 г. - Драгулевци; 1606 г. - Дирагулуфче; 1749 - Драгалефча. Още по-интересно, дори шокиращо някои читатели, е откритието на писателя- историк Георги Тахов за средновековните занимания на загадъчните шопи: ”Колкото и да е странно, по времето на робството драгалевчани не са се задоволявали само от поминъка си от пасищата и дърводобива. Според османски документ от средата на ХVІІ век – хюджет за 1647 година, драгалевците заплащат данък от 31 340 акчета – облог в полза на “кюрекчиите”, тоест весларите и кормчиите в императорската флота. Нещо повече – в хюджета се споменават и имената на драгалевчаните, които се прехранват от занаят в морето. Такива са Вучко, Мишо, Павле, Вълко и др… Може да се предполага,че драгалевските “кормчии” са били в Егея, която е сравнително по-близо до тази част на страната. Още повече, че в тази част на Беломорска Тракия съществува една постоянна комуникация с манастирите от Света гора. Както е известно, това е съхранена традиция още от времето на Иван Александър и Иван Шишман.” Георги Тахов, “От Средец до София”, Сф, 1987.
Под покрива на манастира „Света Богородица Витошка" по време на национално освободителната борба на българите от Софийско срещу Османската империя се е крил Дяконът на Свободата Васил Лъвский. Има записано предание как изхитрил турците и се спасил от потерята по неговите дири, посрещайки и изпращайки въоръжените люде лично и любезно...
Манастирът „Света Богородица Витошка", паметната плоча за Васил Лъвский – Дякона на свободата и пишещият, с пра-род от Драгалевци
Следващата забележителност на село Драгалевци датира от годините след Руско-турската война от 1877/78 г. Нарича ce „Света Троица", църква е - но вече в населеното място, и е строена от 1893 до 1898 г. Идеята и първоначалният замисъл са да бъде умалено копие на руския златен храм в с. Шипка. На освещаването й присъства цар Фердинанд. Лично дарява на храма две икони - „Свети Цар Борис I" и „Св.св. Кирил и Методий". След реконструкция от 1956-1958 г. храмът променя облика си. Църквата съхранява частици от мощите на Св.Йоан Златоуст, Св.Трифон, Св.Панталеймон...
Една августовска нощ на 1895 г. заспалo Драгалевци е споходено от нашествие. Със запалени факли, с въодушевен фанатически устрем към небесата, „с развято, нарочно приготвено знаме, под звуковете на една военна тръба" десетки граждани са поели нагоре. Пълзят в тъмнината към Витошкия първенец Черни връх в първото организирано туристическо изкачване. По покана от Алеко Константинов там на върха, под слънцето по пладне на деня 28 август е поставено началото на Българския туристически съюз.
Лека-полека, с течение на годините, Драгалевци и околностите му се превръщат в китно кътче за отдих на хората от големия град. Още се помни Вучковото ханче - място за среща на софийски писатели и интелектуалци. На екскурзия до Драгалевския манастир през 1906 г. е първата среща от великата фатална любов между Лора Каравелова и Яворов... С построяването на първата хижа у нас - „Алеко", туристическият поток през Драгалевци се увеличава. През 1956 г. тържествено е пусната в експлоатация първата отсечка на двуседалковия лифт. Втората отсечка на Драгалевския лифт започва работа през 1968 г.
Павел Тодоров, „Воденици под Драгалевци и София“, 1924
Село Драгалевци става квартал на София през 1938 г. Наредбата- закон за Столичната голяма община от 6 април 1938 г. е ратифицирана: „На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя ръка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“.
Дни след това Кметът г. инж. Иван Иванов тържествено е посрещнат в Кметството на с.Драгалевци и са начертани мерки за близкото бъдеще като курортно селище на Витоша. Село Драгалевци е електрифицирано и водоснабдено отдавна, според репортажа от сп. „Сердика“ тогава!... Има регулационен план още от 1910 г., предстои павирането на пътя до центъра на София и основни улици тук.
Скотовъдците от Дралевци по това време доставят всеки ден на столицата по 4000 литра прясно мляко, но го карат с гальоти и животинска тяга. Създава се млекодобивна кооперация и млекосъбирателен пункт за облекчаване на снабдяването на София с прясно мляко. Обсъждат се въпроси с безплатни трапезарии за бедните, градското благоустрояване в близко бъдеще като развиващ се курорт...
След 1990-а кв.Драгалевци се превръща в една от най-престижните жилищни зони не само в София, но и в България.
Най-новата забележителност на Драгалевци е посетителският център на Природен парк „Витоша". Тук е изградена специална кула - наблюдателница, от която се открива прелестна панорама към столичния град, та чак до сините вършини на Стара планина отвъд Софийската котловина.
Писа Георги – Момчил ПОПОВ,
Граматик от с. Драгулевци, Софийска книжовна школа, MMXVIII
сряда, 7 март 2018 г.
СИНГАПУР ПОЧИТА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ МАРКОВ
От почивката си в Сингапур приятели ми донесоха скъп дар. Малък паметен знак от далечна Югоизточна Азия, чак от Малайския полуостров. С него е уважен българският писател дисидент Георги Марков.
В една от залите на Националния исторически музей е показано растението Рицин, което вирее по тези географски ширини, а обяснителната табелка гласи:
РИЦИНОВО МАСЛО РАСТЕНИЕ / jarak minyak / Ricinus communis
През 1978 г. Георги Марков, български политически дисидент, бил намушкан с чадър, който го инжектирал със стрела, съдържаща рицин. В рамките на четири дни Марков умира. Той бил убит от един от най-мощните растителни токсини, който се среща в рициновите зърна.
Рициновото масло обаче може безопасно да се извлече от плода, оставяйки рицина зад себе си. Маслото е широко консумирано, за да предизвика...“
Следва популярно пояснение за медицинските качества на рициновото масло като разхлабително... Все пак Музеят на Сингапур има множество посетители с различни проблеми и интереси... Странно е, че в далечното ми детство рициновото масло се използваше като лекарство за стомашно-чревния тракт, а не съм знаел, че извлечената отрова от същото е едно от най-коварните оръжия на съветското КГБ – т.н. „бавно действащи азиатски отрови“...
Сингапур - табелката за трагичната съдба на писателя Георги Марков от България
1. Сингапур – Националният исторически музей /горе/. 2. Залата с флора от Малайския полуостров
Респект и поклон пред уредниците на Националния исторически музей в далечен Сингапур! Благодарение на интелигентността и начетеността си са издигнали малък паметник на българския писател – хуманист Георги Марков чак в Югоизточна Азия.
Странно е, че в София вече има паметник на световния Георги Марков, а в учебниците по българска литература името му липсва... Странно е също, че в много европейски страни Георги Марков вече е в христоматиите на средните училища, а в родината му все още се спори за личността и творчеството му. Писателят Георги Марков отдавна е редом с имена като Вацлав Хавел, Лех Валенса, Александър Дубчек, Милош Форман, Елтън Джон, Фреди Меркюри – творци, помогнали на политиците да сринат Берлинска стена през 1989 г.
С почит и респект,
Георги- Момчил ПОПОВ
В една от залите на Националния исторически музей е показано растението Рицин, което вирее по тези географски ширини, а обяснителната табелка гласи:
РИЦИНОВО МАСЛО РАСТЕНИЕ / jarak minyak / Ricinus communis
През 1978 г. Георги Марков, български политически дисидент, бил намушкан с чадър, който го инжектирал със стрела, съдържаща рицин. В рамките на четири дни Марков умира. Той бил убит от един от най-мощните растителни токсини, който се среща в рициновите зърна.
Рициновото масло обаче може безопасно да се извлече от плода, оставяйки рицина зад себе си. Маслото е широко консумирано, за да предизвика...“
Следва популярно пояснение за медицинските качества на рициновото масло като разхлабително... Все пак Музеят на Сингапур има множество посетители с различни проблеми и интереси... Странно е, че в далечното ми детство рициновото масло се използваше като лекарство за стомашно-чревния тракт, а не съм знаел, че извлечената отрова от същото е едно от най-коварните оръжия на съветското КГБ – т.н. „бавно действащи азиатски отрови“...
Сингапур - табелката за трагичната съдба на писателя Георги Марков от България
1. Сингапур – Националният исторически музей /горе/. 2. Залата с флора от Малайския полуостров
Респект и поклон пред уредниците на Националния исторически музей в далечен Сингапур! Благодарение на интелигентността и начетеността си са издигнали малък паметник на българския писател – хуманист Георги Марков чак в Югоизточна Азия.
Странно е, че в София вече има паметник на световния Георги Марков, а в учебниците по българска литература името му липсва... Странно е също, че в много европейски страни Георги Марков вече е в христоматиите на средните училища, а в родината му все още се спори за личността и творчеството му. Писателят Георги Марков отдавна е редом с имена като Вацлав Хавел, Лех Валенса, Александър Дубчек, Милош Форман, Елтън Джон, Фреди Меркюри – творци, помогнали на политиците да сринат Берлинска стена през 1989 г.
С почит и респект,
Георги- Момчил ПОПОВ
петък, 2 март 2018 г.
РАДОСТИНА ИЗГОРЯ... ПОКЛОН!
Пейо ДЕЛЧЕВ, 1 Март 2018
Страшно, жестоко, несправедливо. Днес загубихме един голям човек - Радостина-Смарагда Георгиева. Каквото и да кажа все ще е малко за нея. Внучка на командира на най голямата горянска чета, Георги Маринов - Търпана, наследила от дядо си волята, честността, силния характер, и човешката доброта. За мен тя беше като втора сестра, същото ми казваше, че ме има като втори брат, толкова се уважавахме. Личности като нея вече са голяма рядкост. Ако 1% от хората бяха като нея, България щеше да бъде друга. Живота беше безкрайно несправедлив към Радостина. Тя до последно плащаше цената на своето семейство, борило се за свободата на страната. Беше огорчена от много хора, за които ми споделяше. Но вярата и че живота може да стане по човешки, не я напускаше.
Сбогом Ради. Светлина в небесния ти път. Винаги ще бъдеш с нас.
ЕДНА ГОДИНА НА ПЛОЩАДА /на сниимката/
Радостина- Смарагда ГЕОРГИЕВА, 14 Юни 2014, София, България - най-дълго продължилият протест срещу корупциата и беззаконието в съвременната история на Стария континент
ДЪЛБОК ПОКЛОН И ОТ МЕН,
Георги-Момчил ПОПОВ, на този ден репортер от Жълтите павета.
Радост, вече си Светлина, каквато бе и на грешната Земя.
Бог прибира първо праведниците... Фините хора като теб горят най-ярко. Ще ни липсваш много!
Радостина ГЕОРГИЕВА,"ГОРЯНИТЕ В ИЗТОЧНИЯ БАЛКАН", София, 2012 - библиографска рядкост, БГ книжарниците не приемаха изданието от страх пред истината...
"Посвещавам тази книга на дядо си Георги Маринов Стоянов - Търпанов вместо цвете на незнайния му гроб. С благодарност и обич към Стоянка Тодорова, негова съпруга и моя баба. В памет на всички хора, за които Отечеството и свободната воля на личността бяха по-скъпи от живота..."
Внучката на легендарния Тарпана: ГОРЯНИТЕ СА ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ НЕ СМЕ БЕЗРОПОТНА МАСА, НАЙ-ВЕРНИЯТ САТЕЛИТ НА СССР, faktor.bg
Демокрацията и промяната в България се провалиха не само заради комунистите, но и заради сините комформисти
"Истината е, че имаше един период след 10 ноември, когато ако кажеш, че си репресиран – беше като мръсна дума, дори сред десните среди.
Ако само споменеш, че си репресиран – те поглеждат странно. Говореха се даже простотии – че тези, които искаме да се извадят досиетата, да бъде осветена истината за нашите близки, истината за Белене, Ловеч, Скравена и т.н., едва ли не ще бъдем вторите активни борци.
Това е гавра – никой никога не ме е възпитавал, че ако дойде някаква промяна, аз ще трябва да търся привилегии и облаги от трагедията на мои близки..."
http://www.faktor.bg/bg/articles/vnuchkata-na-legendarniya-tarpana-goryanite-sa-dokazatelstvo-che-ne-sme-bezropotna-masa-nay-verniya-satelit-na-sssr
Абонамент за:
Публикации (Atom)