На купон с „упадъчни елементи”, Москва - София, 1950-те

Драги ми друже Сашо,

Миналата неделя с булката се веселихме с руски мюзикъл от 2008 г. Казва се "Стиляги" и основният лайтмотив за Москва от 1954-56 не е „Да здравствует комунизъм”, а... "Я люблю буги-буги"... Издърпах го от Замунда и ти го препоръчвам. Ще видиш много интересни неща.

http://www.youtube.com/watch?v=Og49aiM_Wy0&feature=related

За стилягите пише и в Уикипедия. Направо се изкефих. Съвсем основателно този филм се е превърнал в хит там. Ако няма как да си го изтеглиш целия , ти препоръчвам клипчето в Ю Туб "Скованные одной цепью". Изключване от комсомола, направено като рок-парче... Римейк на Пинк Флойд в...Московския държавен университет... Какво доживяхме!

http://www.youtube.com/watch?v=zb9NO5CMZfY&feature=related

Освен с мизерията и срама да си нормален човек, зима „Станишев-2010” ще запомним и с откритието "упадъчни елементи". Тези фотографии ги изровихме на тавана, завити в хартия, отделно от официалните семейни албуми. От 1959-та са, от тайните младости на вуйчо по „насрещна” линия и за мен са твърде интересни. Отразяват живота на една младежка компания от София - "тумба", за която рокендролът е в горната стълбица на ценностите. От времената, когато Леа Иванова и Сашо Сладура са поели заради това към лагерите, в Дома на юристите на "Жданов" редовно са нахлували милиционерски хайки с ножици и палки, а в дълбоките мазета под Младежкия театър такива като тях са ги спуквали от бой...

Софийска бохема от 50-те. Има "С китари на Панчаревското езеро" и "Рок-енд-ролл на хижа "Момина скала". Като се загледаш в перчемите, същите леки "кокове" в средата на темето, както в "Стиляги". Не съм предполагал, че точно в тези каменни години на социализма, между рубинените бастиони София и Москва, ще се появи културен паралел, именуван „рок енд ролл”! Ама на, годините са за това - да ни оборват и ограбват...

http://www.lostbulgaria.com/?p=2456

http://www.lostbulgaria.com/?p=2457

Снимчетата отзад старателно са датирани, за да може този, който чете, да разбере за какво става дума... Прави впечатление и кинематографичният подход към композицията, което пък говори, че са правени от някое младо "богче" (може би от тумбата).

Абсолютно автентични и непознати, те се явяват като „небрежни” свидетелства от годините преди масовото оселеняване на София.

П.П. Мацето от руския мюзикъл много прилича на майка ми от тогава. Една от големите й гордости за периода бе, че бременна (с мен, в осмия месец) е играла... рок-енд-ролл (То ми личи, де) Йе-йе-йе!

Изплуват грозни тайни, крити 85 години

Пазени в дълбока тайна архиви на МВР на Царство България стават публични и ще разкрият факти около миналото на Тодор Живков (управлявал България 35 години), а също и за присъдата срещу Никола Вапцаров и разстрела му през 1942 г.
20.04.2010, 11:55, Vesti.bg

Архивите на Министерството на вътрешните работи на Царство България за периода от 1923 до 09.09.1944 г., които комунистическата власт пазеше като най-дълбока тайна, ще бъдат прехвърлени от централните и регионалните хранилища на ведомството в Държавната агенция "Архиви" и до Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност .

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов днес подписа споразумение с ръководителите на двете институции - проф. Георги Бакалов и Евтим Костадинов.
По думите на министър Цветанов става дума за досиета с огромен обем, които ще бъдат прехвърлени.Сред най-интересните вероятно са протоколи от разпитите на Тодор Живков в полицията през 1934 г.

Тодор Живков с група кръжочници в Борисовата градина (четвъртият отляво надясно), 1933 г.

Има много томове от разпитите на Никола Вапцаров, документирани са негови самопризнанията и данни за неговата смърт.
Не искам да бъда поредният министър на МВР, който не спазва закона. Тези дела отиват там, където разпорежда законът, за по-голямо удобство за всички български граждани, които искат да се запознаят с тях от историческа гледна точка, добави Цветанов.
Създадени са необходимите условия делата да бъдат достояние на всички български граждани, изтъкна той.
С днешното споразумение се дава възможност на Комисията по досиетата да предоставя информация за принадлежността на служителите на МВР към Държавна сигурност.

"В последните месеци се наблюдава обновяване и назначаване на по-млади хора на ръководни длъжности в областните и централните структури на МВР. Това е процес, който ще продължи", коментира вътрешният министър.
Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов изтъкна ползотворната работа на комисията с МВР. "Искаме да отворим архивите на тайните служби и правим всичко възможно в кратко време това да се случи", каза той.

Единственият автор, който се опита да проследи произхода на Тодор Живков и пътя му от родното му село Правец до столицата София, е разследващият журналист Христо Христов. През 2009 г. той издаде документалното изследване „Тодор Живков.Биография”,подкрепено от Фондация "Свободна и демократична България" и със сътрудничеството на Институт за изследване на близкото минало.
Проучените важни години изясняват, че Живков не е бил толкова изявен партиен функционер, колкото го изкарва партийната пропаганда, след като взима властта.
Изложени са факти, които потвърждават, че в резултат на

съмнения за агент-провокаторство към Т. Живков през 1934 г.

той е снет от партийна длъжност и изолиран от партийната организация в София.
По този начин чак до 1943 г., когато отново е привлечен в Софийския окръжен комитет на БКП, той не развива активна политическа дейност, а следва съпругата си д-р Мара Малеева в различни селища в страната, където е била назначавана като практикуващ лекар. Установено е, че в годината преди военния преврат на 9 септември и завземането на властта в България от БКП с помощта на Съветската армия Живков не е имал такава ключова роля в дейността на партизанското движение и по-специално партизанския отряд "Чавдар", каквато му се преписва по време на комунизма.
Силно преувеличена е и ролята му при преврата на 9 септември 1944 г. Архивните свидетелства и разкази показват, че Тодор Живков е бил един от ръководителите на оперативния щаб на новосформираната Народна милиция.

Около архива на Никола Вапцаров години вече се вихрят сензации.

Сега обаче ще стане ясно, че талантливият поет е признал пред съда през 1942 г. че не е бил член на комунистическа или работническа партия, а само на антифашистка организация.
Но такова признание е било нетърпимо за нуждите на комунистическата пропаганда и затова години наред е била разпространявана фалшивата версия, подкрепена с фалшив документ, че е бил приет в редовете на БРП (к).
Вероятно ще излязат и други документи, иззети и засекретени от ЦК на БКП заради трайния ожесточен спор със скопски политици за "македонската идентичност" на поета.

Източник: Vesti.bg

Снимка: ЦДА

Двама светци с две чудеса срещу атентата в „Св.Неделя”, 1925

В криптата на руската църква “Св. Николай” лежи мраморен саркофаг с мощите на най- новия софийски светец – Свети Серафим Чудотворец. На тържественото богослужение през 1925 г. за националния празник на България – 3 март, на пл.”Св.Ал.Невски”, архиепископ Серафим (явно воден от Божията промисъл) направил нещо много странно. Отделил се рязко от останалите духовници, нарушил реда на церемонията и лично благословил цар Борис ІІІ и министрите около него.

Месец и половина по-късно, благословените от него държавници като по чудо оцелели от масирания бомбен атентат на 16 април в църквата “Св. Неделя”. Оцеляло и Третото българско царство.

Архиепископ Серафим скромно продължил мисията си през годините, помагайки на страната ни в безнадеждни ситуации.

Архиепископ Серафим Соболев е роден в Русия и в началото на миналия век бил ректор на Воронежката духовна академия. След революцията на болшевиките, през 1920 г. съдбата го напътва към “малка, красива страна” – България, без никога да я е виждал. Служил вярно и всеотдайно на православието. Предал Богу дух през 1950 г. Нарекли го Светител Серафим Софийски Чудотворец.

Стефан ІІ Милутин е името на друг небесен покровител, чиито мощи лежат в софийски православен храм - „Света Неделя”. Бил е крал на Сърбия от 1282 до1321 и в трудни за България години се явява защитник на западите покрайнини. Изключително набожен, след смъртта си е канонизиран за светец. През 1460 г. мощите му са пренесени в София, а през 1469 г. тялото му е поставено редом с това на Св. Иван Рилски за поклонение в Ротондата „Св.Георги”.

Второто чудо на зловещата дата 16 април 1925 г. в храм „Св. Неделя” се случва именно с мощите на Св.Стефан ІІ и хората около тях. Поради огромното мнозинство се наложило да преместят литургията по-навътре, към олтара на храма. По този начин българското правителство неволно или по Божия промисъл било изместено встрани от епицентъра на взрива.

Така в съдбовния миг нито един от действащото през 1925 г. правителство не е размазан от чудовищния взрив, а повечето министри се отървават само с леки охлузвания. За разлика от 150-те видни българи, загинали на място...

За цар Борис ІІІ вече казахме, че закъснява за церемонията и оцелява. За правителството също много изследователи се чудят как е оцеляло почти без драскотина...

Но най-голямото чудо на Провидението от трагедията на 16 април 1925 г.- най-големият терористичен акт в Европа по това време, е че в огнения ад, предизвикан от 25 кг динамит, крехките мощи и ложето на свети Стефан ІІ Милотин, защитникът на българите, са непокътнати... Непокътнати!

И всеки мирянин и днес може да се поклони пред мощите му в църквата „Света Неделя” в центъра на София. И да се запита – защо днес, 16 април 2010, над София цял ден валя ? Дали небесните й покровители не тъжат, че много малко българи се сетиха за тази дата…

МП

Снимки: Укипедия

Създателите на Втория Булонски лес

Идеята за залесяването около София се е родила през 1881 г., т.е. две години преди да се гласува първия Закон за горите у нас (26.ХІІ.1883 г.). Между другото, с този закон е прокарано и за­ дължение за общините да поддържат в районите си наличните гори и да засаждат и отглеждат нови. По това време още не е имало горски стопанства, а само служби по охраната на горите.

На 5 август 1881 г. анонимен дописник на в. „Български глас" пръв повдига въпрос за създаване на нови гори край столицата. Тази идея след това подхвърлят и някои чужди посетители в София като белгиецът Емил де Лавеле и парижкият кмет Русел, които препоръчват създаването на градини и лесопаркове край столицата.

Мястото, на което е създадена Борисовата градина, по това време е било празно. В тази мера местните шопи пасли добитъ­ка си. През периода 1881-1883 г., когато кмет на столицата бил Иван Хаджиенов, е станало и първото столично благоустрояване. В желанието си да промени облика на града, по негова инициати­ва започва изграждането на редица модерни за времето градини и паркове. Началото се поставя с градинарството. За тази цел бил доведен в България швейцарският специалист Даниел Неф, който до тогава бил градинар при княз Гика в Букурещ. Според плана на кмета Хаджиенов на мястото на бъдещата градина тряб­вало да се създаде разсадник за производство на цветя и алейни дръвчета. И такъв бил създаден.

Перловска река на мястото на днешния Орлов мост и пивоварната фабрика на братя Прошек, около 1880 г.

През 1882 г., след като начертал план на бъдеща градина, Даниел Неф заделил част от място­то и създал разсадник, от който след две години започнали да вземат материали за първите засаждания. По същото време в долната част на мерата откъм града било предприето и изграж­дане на езерото, в което пуснали патици и риба. Постепенно гра­дината се оформяла и станала приятно кътче за развлечение на софиянци и гости. Заслугата на Даниел Неф за създаването й, наричана до 9 януари 1895 г. „Пепиниера", „Разсадна градина" и най-вече „Цариградска градина" заради близостта й до Цариградското шосе, е голяма и безспорна, още повече, че той е участвал и в устройството на градинките при Народното събрание, гарата, Докторския и Руския паметник, Александровата градина и други. Но щом става въпрос за заслу­ги в изграждането на една от най-старите и безспорно най-хуба­вите градини, която е наименувана от началото на 1895 г. на Княз Борис Кобургготски, справедливо ще е да кажем, че принос в това патриотично дело имат и столичният кмет Димитър Петков, а също и българският градинар Марин Пенчев от Килифарево, който също бил извикан от Букурещ и назначен в помощ на Даниел Неф, като е работил близо 10 години по създаването на градината - до 1893 година.

Създаването на лесопарковата част в градината започва през 1889 г. от известния лесовъд Стефан Дончев, родом от Клисура. Като софийски горски инспектор той създава и първия горски раз­садник над Княжево, от който били вземани фиданки за залесява­не и разширяване на парка. По същото време бил открит и втори горски разсадник близо до Софийските гробища. Залесяването било засилено, особено през есента на 1890 г., когато в помощ на Стефан Дончев бил назначен чешкият лесовъд Юлиус Милде. По негова инициатива в началото на този период били засадени към 12 декара с дъбов жълъд в мястото между Цариградското шосе и рибното езеро. Залесяването с фиданки започнало през 1893 г., като всяка следваща година били залесявани от 5 до 10 хиляди иглолистни и широколистни дръвчета.

Залесяването обаче се на­тъквало на съпротивата на селяните от Слатина и другите близки до столицата села, които на няколко пъти унищожавали създаде­ните млади култури в Борисовата градина и трябвало с помощта на полиция и войска да се въведе ред. Заслугата за създаване на лесопарка има и лесовъдът Петър Беров, който въпреки заплахата, че ще бъде убит от селяните, продължил с успех залесяването до 1899 г., когаПолучерто преминал на друга работа във Велико Търново.
За изграждането на столичния лесопарк заслуги имат още и градинарят Йосиф Фрай, както и лесовъдите Стефан Гърдов, Стоян Брънчев, Димитър Киров, Тодор Марков, Георги Купенов, Минко Фетваджиев, Константин Байкушев, Витан Минков и други. Всички те със себеотрицание и упоритост са работили за създаването на този столичен парк, справедливо наричан „Втори Булонски лес".
Иван Петков , сп. „Гора”, бр. 2 /1997
Снимки: Личен архив