Фра Дяволо или За достойнството и посредствеността

На Орловия мост, откъм страната на телевизията, пред входа на кооперация е поставена тази плоча – на Райко Алексиев. Хуманист, писател, художник, карикатурист, достоен и бляскав българин. Буквално и физически размазан от безграничната и вечно завиждаща посредственост...
Щурец в окото - статия от Искра Цанкова.

СОФИЯ - ПАРК "КОМУНИЗЪМ", 2010

От Момчил ПОПОВ
Пръкнал съм се и съм си играл в пясъка между тези вкаменени фигури. Преди половин и отгоре век...

Дърпал съм момичешки плитки, карал съм колело и съм се замерял със снежни топки пак между тях. Клел съм се във вярност за „чавдарче”, „пионерче” и „комсомолец” под закованите им погледи.
Ожених се под Чернобилския облак. Ядрения, истинския, с 400 години полуразпад на стронция ... Със секретната благословия на каменните глави децата ни да израстнат като болнави мутанти на комунизма. А не като нормални хора.

После в бебешката количка на дъщеря ми падна камъче-метеорит... Приехме го за знак, че вече май наистина ще се отървем от фигурите – агресия. И ще заживеем нормално. Но...

Днес, 21 години след това, пак вървя сред същите каменни глави: мъже с каскети и петолъчни кепета, строги, лукави, самодоволни физиономии, дялани като с тесла, а не с тънкото длето на Твореца, шмайзери, пистолети, ръчни гранати, неми крясъци, мъжки целувки, страх, закани, мъст... Както през целия ми съзнателен живот...

Мъст? Заплахи? Срещу кого?! Разбира се, срещу такива уморени и оскубани като мене...

Гледам ги, кръстя се и се петолъча. Какво пък: вече съм един от най-бедните и болни членове на Европейската общност. Документирано, гордо, категорично! Така, както плахо и начумерено, от хилядолетия населяваме рождените земи на същата тази наша мъдра, но размирна Евро- цивилизация.
Примижавам с очи... Вече съвсем реално мечтая да разхождам и внуци из парка. Из парк „Комунизъм” – София...

Никога не е късно да станеш перверзен. И заедно с Дарвин да заскачаш обратно по клоните на „еволюцията” му.

Момчил ПОПОВ, "София – парк „Комунизъм 2010”, ММХ 

21 години от падането на Берлинската стена

По време на тържественото шествие из София в неделя членовете на клуб "Трабант" поднесоха венец пред мемориала на Берлинската стена в градината пред НДК.

Снимки: Борислав ДИМИТРОВ

ЕЛАТЕ УТРЕ (7 ноември 2010) на авто-шоу „ТРАБАНТ”

„Пръдливият Ханс”, „Състезателен кашон”, „Отмъщението на Хонекер”, „Най-дългата кола в света (заедно с пушека)” – какви ли не глуми и каламбури има за Трабанта... Малък, лек, евтин, масов – с 3 милиона екземпляра по света, източно германският „бръмбър” обаче пътува шумно през историята от 1957 г., та до наши дни.
Не случайно Трабант се превърна в един от великите символи на падането на комунизма в Европа през ноември 1989 г. В порива си за свобода, цели колони от Трабанти окупираха Железната завеса и в крайна сметка я сринаха...
Жаждата за демокрация, олицетворена в пътуваща колона от Трабанти, през последните 20 години прерастна в култов „танц” за хората с памет от бившия социалистически лагер. И в България вече е традиция.
ЕЛАТЕ УТРЕ (7 НОЕМВРИ 2010) НА АВТО-ШОУ „ТРАБАНТ”
> Програма и маршрут на тържественото шествие с автомобили, организирано от клуб „Трабант” - София:
11:00 ч.- сборен пункт пред храм-паметника "Ал. Невски";
12:00 ч.- потегляне на колоната от автомобили по следния маршрут: бул. В.Левски, бул. Патриарх Евтимий, ул. Фритьоф Нансен;
12:30 ч.- поднасяне на венец пред монумента на Берлинската стена в парка пред НДК;
13:00ч.- потегляне на колоната автомобили по маршрута: бул. Васил Левски, Ректората, бул. Цариградско шосе, ул. Жолио Кюри, Интерпред, бул. Г.М.Димитров, ж.к. Студенстски град;
13:45 ч.- почерпка с торта в ж.к. Студентски град (само за смелчаците - трабантаджии).

ФОТО САНТИМЕНТИ ОТ ПРАЗНИКА-2009
> Посрещане на тържественото шествие и Деня на отворени врати в Посолството на Германия в София.

Снимки: Личен архив