След обира на Арабаконак и обесването на Васил Левски през 1873 г. всички църкви, параклиси и монастири в „Софийска Света гора“ са сринати и опожарени
От Петко ОГОЙСКИ
МОНАСТИР "СВЕТИ ТРИ СВЕТИТЕЛИ" край село Чепинци.
Малко са духовните средища, построени като него в поле, макар и край “Голема могила" от тракийско време, при това в близост до София. Град, който и през турско е бил важен административен център /кааза/, затова и монастирът е бил често нападан и разрушван, а монасите убивани или прогонвани. Поради което не се намери източник на данни за началото на построяването му. Знае се от местното и околно население, че го има "от незапомнени времена".
Въпреки че се намира в поле, до Околовръстния магистрален път в източна посока на 500 м. от с. Чепинци и на еднакво разстояние от с. Кремиковци и Челопечене /по 3 км./, издигащата се до него необичайно голяма тракийска могила прави обстановката около монастира по планински романтична. Тя е висока около 10-12 м. и с диаметър около 30-40 м., обрасла с дървета, доминира над близките две могили и внушава алюзията, че монастира е в подножието на една собствена негова планина. Извиращият изпод нея бистър ручей прави тази представа още по-автентична. Но в същото време и голямо изкушение за поразиите на иманярите.
Защото се знае, че траките и техните племенни разклонения трери, тилатеи и серди, според древният историк Тукидид са живяли на север от Скомброс /Витоша/, където са основали град Сердика /Средец, София/ и издигали своите могили по три причини. Първо - за ограничаване владенията на една племенна група от друга, второ - за наблюдателници, отдето бдящи стражи с палене на огън или свирене с рог съобщавали за опасностите, и трето - издигани са в чест или в памет на някой починал или загинал голям вожд.
В този, трети вид могили, древните слагали различни златни, сребърни и керамични предмети, с които си е служил приживе погребаният велможа, дори цели украсени галерии за негов "дом", каквито на много места бяха открити.
А необикновеният размер на монастирската "Голема могила", както и днес я наричат хората, от пръв поглед предполага да е този сорт, поради което от много места е копано от иманяри, но не е било по силите им да стигнат дълбоко. Но тя е привличала вниманието и на археолозите. Освен, че е маркирана околовръст с надписи като паметник на културата, правени са и разкопки с научна цел.
В "Известия на Археологическия институт” при БАН от 1934 г. на стр. 449 Иван Велков описва едно от разкопаванията, при което са открити железни предмети и глинени съдинки, в които имало обгорени кости. Друга публикация сочи открита "сводеста гробница, превърната в постница към близкия монастир." Но, от личащия и сега изкоп се вижда че до центъра на могилата не се е стигнало.
При все това, отклонението ни визира физическата обстановка, докато главната ни тема е самият монастир. Има още живи внуци и правнуци на хора, които са свидетели на поредното разрушаване на монастира, станало през 1873 г. по повод обира на турската хазна при Арабаконак 1872 г. и залавянето на Димитър Общи, а вследствие на това и на Васил Левски. Тогава са разрушени почти всички монастири от т.нар. Софийска Света гора, накацали в подножията на обграждащите София планини: Курилският монастир "Св. Иван Рилски", Подгумерският "Свети Димитър", Кремиковският "Свети Георги", Сеславският - "Свети Никола", единият от двата Буховски монастири: "Света Мария" и "Свети Архангел", монастирът в с. Яна, този в с. Герман, в Бистрица, Кокалянският, Драгалевският и редица други черкви и параклиси.
В тази трагична 1873 г. монастирът в Чепинци се е състоял от малка черква, оброчен параклис "Свети Илия" и продълговата дървена постройка за игумена и прислугата. Монасите били 24 души и живяли в изкопани по скатовете на могилата землянки, подобно на "скитовете" в "Света гора Атонска" и скалните дупки в Мадара Шуменско и с. Иваново Русенско. Едвам се побирали в черквата за молитви и песнопения.
Като близък до София, дето се кръстосвали пътищата за срещи на поборниците срещу робството, в топлите землянки на монасите често намирали приют и хайдути и четници.
УЖАСНОТО НАКАЗАНИЕ „РАЗЧЕПВАНЕ“, 1709
Може твърдо да се вярва на преданието, че там се е укривала и известната някога в Софийско хайдутска чета, състояща се от братята Велчо, Янчо и Михо от Бухово, Симе от Калканджи /Дървеница/, Неделю Дамянов от Банкя, и Петре от самото Чепинци. Близо десетилетие тази чета е всявала страх сред турските управници и давала надежда за избавление на българите от Шопско. През 1709 г. четата е заловена и те са осъдени за назидание /публично/ на ужасното наказание разчепване, чрез връзване краката на два различни коне, които подгонвани в различни посоки ги разчепвали. Поради това, че това разчепване е станало сред поляната, дето сега е село Чепинци, то и селото е получило името си поради този ужасен случай, а самото място е сега площад “Гергов кладенец”. /Това е удостоверено в книгата “Хайдутството на българските земи - 15-18 век” от проф. Бистра Цветкова, С., 1971 г./.
Заедно с четата, унищожен е и монастирът, като тяхно доказано свърталище. Но и бързо възстановен. Защото както вече се каза, следващото му /и последно/ разрушение през 1873 г. става също по причина на това, че е смятан за убежище на бунтовници от революционните тайни комитети, /основани от Васил Левски/ след обира на хазната на Арабаконак. Има сериозни податки, че и самият Апостол на свободата го е посещавал, а 24-те монаси, които тогава е имало в монастира, са явно съпричастни в борбата срещу поробителите. Помни се, че при бягството си от монастира те първо преминали през Чепинци /а някои там се и укривали известно време и гласно се вайкали: “Ех, Боже, строи ли се монастир сред полето? Я да беше в Балкана, 24 шишанета щяха да посрещнат чалмалиите и много фесове щяха да паднат!”...
Доказано е, че монасите избягали в Стара планина и през селата Огоя, Ябланица и Буковец се озовали в монастира “Седем престола” в с. Осеновлак Софийско /Свогенска община/.
При този погром над всички монастири, черкви и параклиси в “Софийска Света гора” са заловени хора от тайните комитети: Тоне Крайчов, поп Стоян Пенков, Стоян Мечков от с. Желява, Боне Петров от с. Герман са заточени в Диарбекир, други откарани в затворите, а Атанас Ангелов Кентров от Чепинци е убит, а братовият му син Найден Младенов Кентров е заловен и откаран в Плевен, дето заедно с други са принудени на унищожителен труд по укрепленията на Осман паша. Той се е завърнал чак след Освобождението, едвам жив...
ЗАБВЕНИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
След разрушаването на монастира , което е станало чрез опожаряване, от него не останало почти нищо, защото постройките били дървени. На първо време личали само камъните от основите и струполените върху тях керемиди. За две-три години всичко обраснало в буренак и храсталак. Само един дървен кръст, побит от местните жители, напомнял за погиналата Света обител.
Монастир „Свети Три светители“ край село Ченипци, Софийско
Но и това му състояние, будещо спомена за жестокия погром, карало хората да не “нагазват” и да не пускат добитъка върху “монастирското” място.
И когато през Освободителната война руските топове прогърмяли от към селата Чурек и Потоп, а в бягството си турците грабели и убивали всичко по пътя си, населението на с. Чепинци масово напуснали селото си и, смятайки това място под "Божията закрила", се скупчили около него и малко по на югоизток струпали своите колиби и землянки. През зимата на 1977 /1978 г. там и зимували, а от тогава и до днес, това място се нарича "Зимниците"...
Веднага след Освобождението чепинчани се заели с построяването на селски храм като по-спешно необходим за ежедневните нужди: кръщявки, венчавки, погребения и други християнски треби...
Запустението около монастира след години преминало в почти пълно забвение, траяло до към 1906 г., когато една сутрин баба Геша, родена в Локорско, омъжена в Чепинци за Кола Тодоров Гърков, искрено се завайкала от човек на човек:
„А бре, знаете ли що сънувах нощеска? А я, кое да сънувам, все верно излиза! Дойдоа над мене троица ангеле, па ме прекръстиха и думат: Ние пазим селото ви от всеко зло, а вие и домо ни забравихте! До Голема могила е, ако не го въздигнете, поразии ви чакат! ...“
Ден по ден, от човек на човек разказвала баба Геша и така се създало всеобщо настроение, та всяка неделя общоселски се струпвали хора да разчистват там, като открили основите на постройките и обгорени или опушени керемиди и икони. Построена била черква и къща за калугери и послушници... В съответствие на знаменателното съновидение с трите ангели, по съвета на сведущи богослужители, черквата е наименувана „СВЕТИ ТРИ СВЕТИТЕЛИ“, по имената на най-известните светци крепители на вярата в Източно-православното християнство: Свети Василий Велики /303-379 г./, Свети Григорий Богослов /329-390 г./, Свети Йоан Златоуст /344-407 г./.
Петко ОГОЙСКИ, Из книгата „Монастир „Свети Три светители“, Сф, 2002
Любопитни страници от историята, културата и архитектурата на София, фотогалерия
Блогът на Момчил Попов
петък, 27 април 2018 г.
петък, 13 април 2018 г.
ПЪРВАТА „БЪРЗА ПОМОЩ“ В СОФИЯ, 1937
Столична община постъпва умно и предвидливо, като разполага медицинското заведение току до Пожарната команда, която никога не спи
Една от мерките срещу хуманизма в съветска България е премахването на думата „милосърдие“, респективно термина „милосърдна сестра“. Светлото бъдеще на селяни и граждани няма нужда от хора с мило сърце, нито от топли грижи към болния от жени с мили сърца, облечени в бяло... Нужен е казармен ред и нямо подчинение и в здравната система, затова „болничният персонал“ получава новата квалификация „медицинска сестра“. Другарката от болницата, под чиито команди трябва да се излекуваш!... Грубости и простащини и до ден днешен, повече от 70 години след „преломната дата“. Преломна, дори погромна за патриархалното общество, морал и бит в Царство България.
Затова мило ми стана, като преди дни открих в сп.“Сердика“ от 1937г. дописка за Спешната помощ в Стара София. Оказа се, че е обявлението за създаването на първата „Бърза помощ“ в родния ми град. Разказано с думи мили, мъдри и хуманни. Оказа се, управата на Стара София е постъпила твърде умно и находчиво, като е разположило този медицински център току до Пожарната команда, която никога не спи... Противопожарната централа на улиците „Раковска“
и „Екзарх Йосиф“, на задната пресечка ул.“Г.Бенковски“, в старата ми любима Драз махала...
Списание „Сердика“, брой 10, с.31/1937
„Д-ръ Ал.Цанковъ
С П А С И Т Е Л Н А С Т А Н Ц И Я
Санитарното отделение при Столичната община откри през м. Декемврий 1937 год. Новопостроената спасителна станция. Последната, чрез своите органи, си постави хуманната цел да дава първа медицинска помощ при всеки нещастен случай, станал на улицата, във фабрики и магазини или в някое обществено учреждение.
Големият град, какъвто е вече нашата Столица, със своето усилено движение на трамваи, моторни и товарни коли, излага ежедневно гражданина на контузии и прегазвания, като пострадалите от тях се нуждаят от незабавна медицинска помощ. Преумореният от усиления темп на работата чиновник, търговец, работник получава не рядко на самото работно място кръвоизлияния из вътрешни органи, сърдечни кризи и мозъчни инсулти. Колко ценни живота може да спаси тогава една бърза и ефикасна медицинска помощ!
Колко често стават отравяния от недоброкачествени хранителни продукти и самоотравяния за самоубийство! При всички тези случаи шансът за спасяване живота е толкова голям, колкото по-рано бъде дадена медицинска помощ, колкото по-рано отровата бъде отстранена от организма.
Здравето е благо, то е ценност с огромна стойност за индивида и обществото. Всички останали блага, без крепко здраве, нямат стойност за притежателя им. Защо са парите на богатия, когато е обречен на бърза смърт, или да води жалко физическо съществуване?
Всяка религия издига в култ грижата към нуждающия се ближен, самарянската помощ при нещастен случай. Всеки добър християнин, всеки добър гражданин помага на пострадалия, но, по понятни причини, не винаги навреме и ефикасно.
Законът за народното здраве задължава всеки лекар да дава незабавно и безвъзмездно първа помощ, при нещастен случай. И това се прави. Обаче не винаги лекарят, ако бъде навреме при пострадалия, разполага с ония медикаменти и пособия, които са необходими за даване бърза и резултатна медицинска помощ. А всеки момент закъснение се заплаща често пъти с един ценен човешки живот.
Заради това първата медицинска помощ, за да бъде бърза и ефикасна, трябва да бъде организирана.
Спасителната станция на Столичната община се намира на ул.Бенковски №30 /ъгъла на ул.Бенковски и ул.Екзарх Йосиф/, в най-близко съседство със Столичната пожарна команда. Тя е специална постройка с партер и един етаж над него. В партера, освен чакалня, има лекарски кабинет и обширна превързочна с всички удобдства за една неотложна малка операция. В превързоч-....“
На снимките: Милосърдни сестри - 1940, Столичната пожарна команда – 1938, Местоположението на първата спешна помощ в София / Архив Аспиринъ, Сп. „Сердика“, Гугъл мап/
По-нататък архивната дописка може би завършва с организацията на работа в звеното, дежурствата, автомобилите- линейки на „Спешна помощ“ от 1937г., но... следващото листче съм изгубил.
Вярно с оригинала,
Георги-Момчил ПОПОВ
Една от мерките срещу хуманизма в съветска България е премахването на думата „милосърдие“, респективно термина „милосърдна сестра“. Светлото бъдеще на селяни и граждани няма нужда от хора с мило сърце, нито от топли грижи към болния от жени с мили сърца, облечени в бяло... Нужен е казармен ред и нямо подчинение и в здравната система, затова „болничният персонал“ получава новата квалификация „медицинска сестра“. Другарката от болницата, под чиито команди трябва да се излекуваш!... Грубости и простащини и до ден днешен, повече от 70 години след „преломната дата“. Преломна, дори погромна за патриархалното общество, морал и бит в Царство България.
Затова мило ми стана, като преди дни открих в сп.“Сердика“ от 1937г. дописка за Спешната помощ в Стара София. Оказа се, че е обявлението за създаването на първата „Бърза помощ“ в родния ми град. Разказано с думи мили, мъдри и хуманни. Оказа се, управата на Стара София е постъпила твърде умно и находчиво, като е разположило този медицински център току до Пожарната команда, която никога не спи... Противопожарната централа на улиците „Раковска“
и „Екзарх Йосиф“, на задната пресечка ул.“Г.Бенковски“, в старата ми любима Драз махала...
Списание „Сердика“, брой 10, с.31/1937
„Д-ръ Ал.Цанковъ
С П А С И Т Е Л Н А С Т А Н Ц И Я
Санитарното отделение при Столичната община откри през м. Декемврий 1937 год. Новопостроената спасителна станция. Последната, чрез своите органи, си постави хуманната цел да дава първа медицинска помощ при всеки нещастен случай, станал на улицата, във фабрики и магазини или в някое обществено учреждение.
Големият град, какъвто е вече нашата Столица, със своето усилено движение на трамваи, моторни и товарни коли, излага ежедневно гражданина на контузии и прегазвания, като пострадалите от тях се нуждаят от незабавна медицинска помощ. Преумореният от усиления темп на работата чиновник, търговец, работник получава не рядко на самото работно място кръвоизлияния из вътрешни органи, сърдечни кризи и мозъчни инсулти. Колко ценни живота може да спаси тогава една бърза и ефикасна медицинска помощ!
Колко често стават отравяния от недоброкачествени хранителни продукти и самоотравяния за самоубийство! При всички тези случаи шансът за спасяване живота е толкова голям, колкото по-рано бъде дадена медицинска помощ, колкото по-рано отровата бъде отстранена от организма.
Здравето е благо, то е ценност с огромна стойност за индивида и обществото. Всички останали блага, без крепко здраве, нямат стойност за притежателя им. Защо са парите на богатия, когато е обречен на бърза смърт, или да води жалко физическо съществуване?
Всяка религия издига в култ грижата към нуждающия се ближен, самарянската помощ при нещастен случай. Всеки добър християнин, всеки добър гражданин помага на пострадалия, но, по понятни причини, не винаги навреме и ефикасно.
Законът за народното здраве задължава всеки лекар да дава незабавно и безвъзмездно първа помощ, при нещастен случай. И това се прави. Обаче не винаги лекарят, ако бъде навреме при пострадалия, разполага с ония медикаменти и пособия, които са необходими за даване бърза и резултатна медицинска помощ. А всеки момент закъснение се заплаща често пъти с един ценен човешки живот.
Заради това първата медицинска помощ, за да бъде бърза и ефикасна, трябва да бъде организирана.
Спасителната станция на Столичната община се намира на ул.Бенковски №30 /ъгъла на ул.Бенковски и ул.Екзарх Йосиф/, в най-близко съседство със Столичната пожарна команда. Тя е специална постройка с партер и един етаж над него. В партера, освен чакалня, има лекарски кабинет и обширна превързочна с всички удобдства за една неотложна малка операция. В превързоч-....“
На снимките: Милосърдни сестри - 1940, Столичната пожарна команда – 1938, Местоположението на първата спешна помощ в София / Архив Аспиринъ, Сп. „Сердика“, Гугъл мап/
По-нататък архивната дописка може би завършва с организацията на работа в звеното, дежурствата, автомобилите- линейки на „Спешна помощ“ от 1937г., но... следващото листче съм изгубил.
Вярно с оригинала,
Георги-Момчил ПОПОВ
Абонамент за:
Публикации (Atom)