От Петко ОГОЙСКИ
МОНАСТИР "СВЕТИ ТРИ СВЕТИТЕЛИ" край село Чепинци.
Малко са духовните средища, построени като него в поле, макар и край “Голема могила" от тракийско време, при това в близост до София. Град, който и през турско е бил важен административен център /кааза/, затова и монастирът е бил често нападан и разрушван, а монасите убивани или прогонвани. Поради което не се намери източник на данни за началото на построяването му. Знае се от местното и околно население, че го има "от незапомнени времена".
Въпреки че се намира в поле, до Околовръстния магистрален път в източна посока на 500 м. от с. Чепинци и на еднакво разстояние от с. Кремиковци и Челопечене /по 3 км./, издигащата се до него необичайно голяма тракийска могила прави обстановката около монастира по планински романтична. Тя е висока около 10-12 м. и с диаметър около 30-40 м., обрасла с дървета, доминира над близките две могили и внушава алюзията, че монастира е в подножието на една собствена негова планина. Извиращият изпод нея бистър ручей прави тази представа още по-автентична. Но в същото време и голямо изкушение за поразиите на иманярите.
Защото се знае, че траките и техните племенни разклонения трери, тилатеи и серди, според древният историк Тукидид са живяли на север от Скомброс /Витоша/, където са основали град Сердика /Средец, София/ и издигали своите могили по три причини. Първо - за ограничаване владенията на една племенна група от друга, второ - за наблюдателници, отдето бдящи стражи с палене на огън или свирене с рог съобщавали за опасностите, и трето - издигани са в чест или в памет на някой починал или загинал голям вожд.
В този, трети вид могили, древните слагали различни златни, сребърни и керамични предмети, с които си е служил приживе погребаният велможа, дори цели украсени галерии за негов "дом", каквито на много места бяха открити.
А необикновеният размер на монастирската "Голема могила", както и днес я наричат хората, от пръв поглед предполага да е този сорт, поради което от много места е копано от иманяри, но не е било по силите им да стигнат дълбоко. Но тя е привличала вниманието и на археолозите. Освен, че е маркирана околовръст с надписи като паметник на културата, правени са и разкопки с научна цел.
В "Известия на Археологическия институт” при БАН от 1934 г. на стр. 449 Иван Велков описва едно от разкопаванията, при което са открити железни предмети и глинени съдинки, в които имало обгорени кости. Друга публикация сочи открита "сводеста гробница, превърната в постница към близкия монастир." Но, от личащия и сега изкоп се вижда че до центъра на могилата не се е стигнало.
При все това, отклонението ни визира физическата обстановка, докато главната ни тема е самият монастир. Има още живи внуци и правнуци на хора, които са свидетели на поредното разрушаване на монастира, станало през 1873 г. по повод обира на турската хазна при Арабаконак 1872 г. и залавянето на Димитър Общи, а вследствие на това и на Васил Левски. Тогава са разрушени почти всички монастири от т.нар. Софийска Света гора, накацали в подножията на обграждащите София планини: Курилският монастир "Св. Иван Рилски", Подгумерският "Свети Димитър", Кремиковският "Свети Георги", Сеславският - "Свети Никола", единият от двата Буховски монастири: "Света Мария" и "Свети Архангел", монастирът в с. Яна, този в с. Герман, в Бистрица, Кокалянският, Драгалевският и редица други черкви и параклиси.
В тази трагична 1873 г. монастирът в Чепинци се е състоял от малка черква, оброчен параклис "Свети Илия" и продълговата дървена постройка за игумена и прислугата. Монасите били 24 души и живяли в изкопани по скатовете на могилата землянки, подобно на "скитовете" в "Света гора Атонска" и скалните дупки в Мадара Шуменско и с. Иваново Русенско. Едвам се побирали в черквата за молитви и песнопения.
Като близък до София, дето се кръстосвали пътищата за срещи на поборниците срещу робството, в топлите землянки на монасите често намирали приют и хайдути и четници.
УЖАСНОТО НАКАЗАНИЕ „РАЗЧЕПВАНЕ“, 1709
Може твърдо да се вярва на преданието, че там се е укривала и известната някога в Софийско хайдутска чета, състояща се от братята Велчо, Янчо и Михо от Бухово, Симе от Калканджи /Дървеница/, Неделю Дамянов от Банкя, и Петре от самото Чепинци. Близо десетилетие тази чета е всявала страх сред турските управници и давала надежда за избавление на българите от Шопско. През 1709 г. четата е заловена и те са осъдени за назидание /публично/ на ужасното наказание разчепване, чрез връзване краката на два различни коне, които подгонвани в различни посоки ги разчепвали. Поради това, че това разчепване е станало сред поляната, дето сега е село Чепинци, то и селото е получило името си поради този ужасен случай, а самото място е сега площад “Гергов кладенец”. /Това е удостоверено в книгата “Хайдутството на българските земи - 15-18 век” от проф. Бистра Цветкова, С., 1971 г./.
Заедно с четата, унищожен е и монастирът, като тяхно доказано свърталище. Но и бързо възстановен. Защото както вече се каза, следващото му /и последно/ разрушение през 1873 г. става също по причина на това, че е смятан за убежище на бунтовници от революционните тайни комитети, /основани от Васил Левски/ след обира на хазната на Арабаконак. Има сериозни податки, че и самият Апостол на свободата го е посещавал, а 24-те монаси, които тогава е имало в монастира, са явно съпричастни в борбата срещу поробителите. Помни се, че при бягството си от монастира те първо преминали през Чепинци /а някои там се и укривали известно време и гласно се вайкали: “Ех, Боже, строи ли се монастир сред полето? Я да беше в Балкана, 24 шишанета щяха да посрещнат чалмалиите и много фесове щяха да паднат!”...
Доказано е, че монасите избягали в Стара планина и през селата Огоя, Ябланица и Буковец се озовали в монастира “Седем престола” в с. Осеновлак Софийско /Свогенска община/.
При този погром над всички монастири, черкви и параклиси в “Софийска Света гора” са заловени хора от тайните комитети: Тоне Крайчов, поп Стоян Пенков, Стоян Мечков от с. Желява, Боне Петров от с. Герман са заточени в Диарбекир, други откарани в затворите, а Атанас Ангелов Кентров от Чепинци е убит, а братовият му син Найден Младенов Кентров е заловен и откаран в Плевен, дето заедно с други са принудени на унищожителен труд по укрепленията на Осман паша. Той се е завърнал чак след Освобождението, едвам жив...
ЗАБВЕНИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
След разрушаването на монастира , което е станало чрез опожаряване, от него не останало почти нищо, защото постройките били дървени. На първо време личали само камъните от основите и струполените върху тях керемиди. За две-три години всичко обраснало в буренак и храсталак. Само един дървен кръст, побит от местните жители, напомнял за погиналата Света обител.
Но и това му състояние, будещо спомена за жестокия погром, карало хората да не “нагазват” и да не пускат добитъка върху “монастирското” място.
И когато през Освободителната война руските топове прогърмяли от към селата Чурек и Потоп, а в бягството си турците грабели и убивали всичко по пътя си, населението на с. Чепинци масово напуснали селото си и, смятайки това място под "Божията закрила", се скупчили около него и малко по на югоизток струпали своите колиби и землянки. През зимата на 1977 /1978 г. там и зимували, а от тогава и до днес, това място се нарича "Зимниците"...
Веднага след Освобождението чепинчани се заели с построяването на селски храм като по-спешно необходим за ежедневните нужди: кръщявки, венчавки, погребения и други християнски треби...
Запустението около монастира след години преминало в почти пълно забвение, траяло до към 1906 г., когато една сутрин баба Геша, родена в Локорско, омъжена в Чепинци за Кола Тодоров Гърков, искрено се завайкала от човек на човек:
„А бре, знаете ли що сънувах нощеска? А я, кое да сънувам, все верно излиза! Дойдоа над мене троица ангеле, па ме прекръстиха и думат: Ние пазим селото ви от всеко зло, а вие и домо ни забравихте! До Голема могила е, ако не го въздигнете, поразии ви чакат! ...“
Ден по ден, от човек на човек разказвала баба Геша и така се създало всеобщо настроение, та всяка неделя общоселски се струпвали хора да разчистват там, като открили основите на постройките и обгорени или опушени керемиди и икони. Построена била черква и къща за калугери и послушници... В съответствие на знаменателното съновидение с трите ангели, по съвета на сведущи богослужители, черквата е наименувана „СВЕТИ ТРИ СВЕТИТЕЛИ“, по имената на най-известните светци крепители на вярата в Източно-православното християнство: Свети Василий Велики /303-379 г./, Свети Григорий Богослов /329-390 г./, Свети Йоан Златоуст /344-407 г./.
Петко ОГОЙСКИ, Из книгата „Монастир „Свети Три светители“, Сф, 2002
Няма коментари:
Публикуване на коментар