МЕТРОТО - ВЕЧЕ ДО ЛЕТИЩЕ "СОФИЯ"

На 2 април ще бъде пуснато метрото до летище "София", а на 8 май метровлакчетата ще пътуват до Бизнес парка, съобщи кметът на Столична община Йорданка Фандъкова.
На официалното откриване ще бъдат поканени премиерът Борисов, който е помогнал изключително много, както и министрите на транспорта и еврофондовете.

Йорданка Фандъкова не скри задоволството си успешната работа по разширяването на метрото. Нейната оценка е особено положителна за линията до летището, тъй като тази линия ще превърне София в един истински европейски град , което пък ще промени ролята му като туристически дестинация. Тази линия е важна и от позицията на София спрямо останалата част от страната, тъй като вече за 15 минути ще се осъществява връзката между летище - жп гара и автогара.

Метрото и градският транспорт в София не се предвижда да станат денонощни, тъй като това изобщо не е рентабилно. Има практика в някои европейски столици да се удължава работното време на градския транспорт в нощта на петък и събота. Това е правено и в София, и не само на празнични дни.
28.03.2015, news.bg

Станциите на Софийското метро. На 2 април 2015 ще бъде добавена и "Летище "София"

ЕКО СОФИЯ – 1836

- Какви били къщите на имотните ни съграждани през Възраждането 

– Градът под Витоша с градежи от модната днес еко архитектура

Една от запазените стари постройки на София, находяща се сега в центъра на града, на ул. „Граф Игнатиев” №6, е къщата на Манол Багдатлийски.
Тя се намира вътре в двора зад строителната линия, която е заградена засега с проста дървена ограда до улицата.
Къщата се състои от 3 стаи, антре, кухня и един чардак, който до 1880 год. е бил открит, а след това време е закрит със сегашните джамлъци.
По-рано къщата е имала 4 стаи, но едната от тях е била отпосле превърната на кухня и нужника от двора е бил преместен до самата кухня.

 Къщата на Манол Багдатлийски, 1936 г.

Дюшемето на етажа е на 1,10 м над двора. В къщата се влиза с 6 стъпала.
Стените на къщата са паянтови /дървета с кирпич и плет/. Те са измазани и варосани. Паянтовия скелет е скован с четвъртити цигански гвоздеи.
Зимник има само под чардака. Таванско помещение няма. Покривът е с турски керемиди. Къщата е построена около 1836 година, т.е. преди 100 години.
Сега тя е притежание на Манол Багдатлийски – синът му Атанас и дъщеря му Люба.
Р.М., 1936 г., Из столичния печат 

Улицата на златарите /”Златарската чаршия”/ в Стара София, 1880-е
Горе: Ханът „Сливница” на древната главна улица
Илюстрации: Йозеф Обербауер, Фото-архив Л.Юруков

ПРАЗНУВАХМЕ НАЦИОНАЛНО - 3 МАРТ 1994

- Из поредната ми непубликувана книга  „СИНИЯТ БАСТУН /лутанията на един грешник из Райската градина на грешниците/ ” – Есета, писани на деня, в който са се злополучили

 От Момчил ПОПОВ

На този ден президентът се пошегувал, че превърнал рожде­ния си ден в национален празник. В тесен, интелектуален кръг. Но телевизията улови "шегата" му и я пръсна над цялата "празнуваща" страна.

Празнуваше българинът в новия си кат анцунг, купен за по­следно преди пет -шест години.

Празнуваше човечецът пред сухите чешми и пълните легени в смърдящите, но устремени към демокрацията тоалетни.

Празнуваше българинът по кварталните опашки за хляб сред търкалящи се кашони и боклуци под липсващите национални фла­гове. Споделена радост грееше от очите му за новите цени на хляба.

Празнуваше за предстоящата актуализация на градския тран­спорт (по-конкретно и единствено цените на билетите).

Празнуваха пенсионерите с новите цени на парното, които съвсем ще ги отучат от вредния навик да се хранят.

Празнуваха шофьорите по новите, демократично разорани шо­сета.

Празнувахме, че за пет години икономически се наредихме отзад напред първи. А отпред назад - след Албания.

Празнувахме драстично нарасналите случаи на туберкулоза.

Празнувахме в умиление новия отрицателен демографски  ба­ланс.

Празнувахме новата наркомания и страшната безпътица из българските училища.

Празнувахме, че жизненият ни стандарт е 30 пъти по-нисък от този на развитите страни.

Празнувахме, че 80 на сто от българите, тоест б милиона и 400 хиляди човекоединици сме под социалния минимум.

Въобще, голяма и всеобща веселба падна на националния ни празник - рожден ден на президента Желев. За другия 3 март обаче властите да се поправят. Да не ни държат его-умислени по кухните над чиниите боб, а да ни съберат на едно стадионче - с флагове да ваем Неговия лик. Както правилно постъпва колегата Му от Изток, Новият Велик Кормчия Ким Чен Ир.

Момчил Попов, „Празнувахме национално”, 1994