Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 28 юни 2022 г.

НА ПЛАЖ В СТАВРОС

 Драги ми мосю Боб,
Ставрос се оказа красно егейско градче на 10-ина км от Аспровалта в посока Халкидики, окръг Тесалоники. Вече доста оживено от туристи, с хилядолетно дърво в центъра, много гръцки знамена, пристанище и плаж като в прехвалените от мутрите Малдиви. Само че на 300 км южно от София.

На влизане в пясъка по дървените скари – тротоари не ти искат такса "шезлонг, чадър и зъбобол от скъпотия", а те настаняват чорбаджийски на дървени шезлонги или нарове в егейско – средиземноморски етно кътове. Млада сервитьорка долетява на секундата да предложи кафе, бира, сокче, парфе, капучино... Може да сръбнеш само 1 кайве, но пак си добре дошъл и обслужен. Любезна табела те е предупредила, да не влачиш торби с манджи тук, защото има и къде да похапнеш. Така си плащаш разкоша. Сиреч, има го Ставрос на картата на уърлд туризма, проверих на място. Да не забаравя палмите, яхтите и безусловната чистота.

За да подсилят тропическия колорит, между пролягващите курортисти минават двама- трима чернокожи, продаващи много нужни джунджурии. Кремове против изгаряне, бълхи или комари, самобръсначки, четки за зъби, електронни биялки за мухи (не знаех, че има), малки транзистори, стерео колонки и проч. Всичко накичено по тях, с тихо включени ритми. Реклама на мястото на продажба, ъф коорс... Предполагам, абисинци, както са ги наричали преди век у нас... Толко черни, че чак бият на син металик. Верно!... А през гишето на шарения крачещ павилион– стряскащо ухилени блестящи бели зъби.  

Сред чадърите слушах и типичен говор от Банско... Пардон, крясъци от отропана, надиплена и накъдрена в синьо баба по малкото й палаво внуче. Докато майка му се бори с вълните. И реплика към него: "Да слушаш, че видиш ли тая църната? Че те тури у торбата и че те земе!". Отнасяше се за едра чернокожа жена от Африка с тънка шарена туника, пак оттам. Арфо Афродитата макс носеше фризьорския си салон в раница заедно с голяма рекламна табела на екзо-прически. Прамайката от горещия континент предлагаше да ти оплете плитки, докато мързелуваш под тръстиковия си чадър. За жалост, нямаше какво да й предложа... А имах и туй горещо желание.

Текст и фото: ГМ Попов