Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 31 декември 2011 г.

Стари български тостове - наздравици

Поздравявам четящите братя и сестри с грозната си коледна картичка: „Маестро Попов (Олд, Стюпид) позира важно в етно-рок-стайлинг носия «Хард шоп белогащовец» - 2011-та, като пра-прадядо си от с. Драгалевци, днес квартал на София.

А от «Сборник за народни умотворения», най-дълго писаната книга в света (от 1889 до 2002 г.), съм подбрал стари, двойно препечени български тостове – наздравици, подходящи за надпивания, надпявания, напикавания, годежи, менежи и всякакви други сродни глъткови мероприятия. Както и за посрещането на Новата 2 и 12-та, Божем...

1. Да напълниш гащите със жълтици! (преди пиенето)

2. Да се ражда на камък и на баир! (за виното и ракията)

3. Да ви върне Господ от едното хилядо!

4. Да ти е благо! Да ти е сладко!

5. – Наздраве!
    - Здраве те убило в главата!

6. Каквото мислим, таквоз да стиснем!

7. Желязо да хване, злато да му стане!

8. Колкото стои петелът на кокошката, толкоз да се спре стоката в дюкяна ти!

9. – Наздраве!
    - Сладко ви здраве!

10. От добро да се не куртулисаш!

11. Който не види на чашката дънцето, него не ще го види слънцето! Наздраве!

12. Честити и добро честити!

12а. Ние оттука, Господ тука! (при ставане от масата)

14.(от мен) И умната!

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Сюр за младенец и стражар, 1923


Рождество Христово през 1923 зима

Сказание има от Марка,
обвито с мистична тъма:
"Мария бе с Йосиф другарка,
роди и остана мома..."

А тоз път тръби не тръбиха,
нема и звезда да сияй,
но два магазина разбиха
и биде обран Мордохай.

Мария, макар да бе проста,
разбираше много неща,
отнесе Исуса на моста
и мигом изчезна в нощта.

Детето обвито бе с вестник
и с молив бе писано там:
"Родители бедни, но честни
харизват отрочето вам."

Един херувим с карабина
се люшкаше татък пиян:
край моста тържествено мина
и спря се за миг замечтан.

Пристъпи усмихнат и весел,
затрогнат от детския вик,
но щом се над него надвеси -
изтръпна и дръпна се в миг:

видя младенеца застанал
на своите детски крачка -
стои, героически хванал
солиден револвер в ръка:

"Приятелю, горе ръцете!..."
Стражарят не бе толкоз прост -
повдигна ръце и усети
как в джоба му бръкна Христос...

Христо СМИРНЕНСКИ

вторник, 20 декември 2011 г.

БАКАЛИ - РОДОЛЮБЦИ ОПАКОВАХА ОРЛОВ МОСТ

Бакали от голяма търговска верига опаковаха с реклами за Коледа Орловия мост. Така наречените „Орли” е паметник на българските бунтовници – заточеници по каторгите на Диарбекир. На това място през 1878 г. сънародниците ни тържествено посрещали оцелелите затворници след Игото и Руско-турската война. Левче по левче събрали пари и през 1891 г. издигнали Орлов мост за благодарност и памет към делото на борците за свободата българска. Паметникът е един от най-старите в София.

Спор няма, актуалната рекламна иновация е изключително уместна и оригинална – вместо венци и свежи цветя, както през първите 50 години на Орлов мост, огромни чаршафи с рисунка „Дядо Коледа пазарува подаръци в телена количка” – вероятно кутии шкембе чорба, лютеница, тулумбички, кьопоулу, салата „Снежанка” и по избор на клиента...
Тъй като сега се коват маркетинговите и пиар стратегиите за 2012-та, ме напъва и аз да дам своите предложения за овкусяване и разкрасяване на столицата за догодина...

За 19 февруари – Арт инсталация от футболни гащи, топки и фланелки около Паметника на Васил Левски;
За 3 март – Накичване на Цар Освободител и Паметника на Вазов с гирлянди от баварски наденички;
За 6 май – Храбро обличане на лъва от Паметника на незнайния войн в униформа и шапка на главен готвач;
За 24 май – Венци от прясна БГ луканка по Паметника на Св.св. Кирил и Методий пред Народната библиотека;
За 6 септември – Родео с нови БГ джипове из релефите на градинката пред Военния клуб с прескоци на бронзовата посечена глава на Стефан Стамболов;
За 9 септември – „Бой с домати и каскети”, пърформанс– възстановка на славните мигове по установяване на работническо-селската власт през 1944-та около Високоуважаемия Пиедестал със шмайзерите;
За 1 ноември – Светлинно шоу с фойерверки, накичени по расото на Паисий Хилендарски;
За 8 декември – Тържествено преименуване на бул.”Цариградско шосе” в „Манджа стрийт” и Шествие на дюнери с пълнеж стриптизьорки из Студентски град...

Така сривът на народната ни памет ще бъде още по- емоционален и ефикасен. Така във всяко БГ сърце ще звънне поговорката „Да утрепеш майка си и баща си и да седнеш да се наядеш!”. Или казано накратко: „Жална ни майка!”. Или още по-кратко: „Хак ни е!”.

„Заточеници”. Фотография – възстановка от 1878 г. Част от героите –бунтовници, изобразени като орли на Паметника- мост от 1891 г.

М.П.ММХІ

понеделник, 19 декември 2011 г.

ВАЦЛАВ ХАВЕЛ ПОЕ КЪМ ВЕЧНОСТТА


Съвременният свят загуби велик хуманист. Европа загуби митичен трибун демократ. Чехите осиротяха без живия си бог. Вчера Вацлав Хавел пое към Вечността. Там, над главите ни, при колосалния си дух. При великите водачи на човеците.
Скърбя за тебе, Мъдрецо! Винаги ще ме вдъхновяваш...

ХАВЕЛ: ЛИЧНОСТТА – ЕПОХА
http://izsofia.blogspot.com/2009/11/1989.html

събота, 17 декември 2011 г.

„ЧЕТИРИТЕ КОТЕНЦА”

Пазя и любимата детска книжка на леля ми – „Четирите котенца”, албумче А5 със стихове от Атанас Душков. Нещо, ута-фата-мармалата, нова радост за децата… Само че за децата от първите години на 1940-те. На стотина, сто и двайсет лета, когато пак вляза във възрастта І-ІV клас, се сещам да я отворя. И всеки път им се чудя и мая как са дресирани тия котарачки, как са издокарани като живи пухени играчки, как са склонени да позират, как са фотографирани?
Скоро срещнах два подобни кадъра в световната мрежа… Имам някои предположения. Не знам обаче с точност. Погадайте и вие.
 
 

петък, 9 декември 2011 г.

КОГАТО ТИ СЕРВИРАТ „КЕФА НА ШЕФА”

> Хвалебствена рецензия

Кръчме «Старата къща» е в квартал «Изток» - бивш «Царица Йоана», а след това «Сталин». Менюто е изискано и съдържа вкусотии от рода на:

«ПОЗДРАВ ОТ ПРОВАНСА» (картофи по селски),
«ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА» (яйца на очи),
«ШОФЬОРСКО ПАРФЮМЧЕ» (боб чорба),
«СИРОМАШКА РАДОСТ» (пържени картофки),
«КЕФА НА ШЕФА» (прясно дробче на скара),
«БАНКОМАТЪТ Е НАБЛИЗО» (специалитетът на заведението),
«ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА» (салата зеленчуци със сметана),
«ТОПКИТЕ НА ДЯДО» (сладолед)
И ПРОЧИЕ...

Вълшебното тефтерче на готвача завършва с 10 съвета за правилно и културно хранене.
1 гласи: С нож и вилица се хранят тези, на които заведението е предложило само това.
10-ят е: Ако сервитьорката вече Ви е видяла сметката, не се сърдете – тя няма никаква вина.

Хубаво е в компанията да имате и малко дете. Ние случихме късмет с малкия Светльо – 2-ри курс в Детската градина. Докато големите обсъждат наболели вътрешни и външни фискални проблеми, юначето обходи первазите на чиниите с новата си лека кола. После направи подобен курс – родео и между обувките на празнуващите под масата. Около третия тост тихо се измъкна зад стола на баща си, за да покаже умения и на съседните маси.

С още едно момченце беше забелязан пред аквариума със златни рибки, който е под гишето към кухнята. Стояха кротко, въобще не пречеха, а русата сервитьорка Лили се навеждаше меко над главите им да приема поръчките.
Момчурляците дълго стояха уж пред рибките, а всъщност под топлото й младо тяло, с главици точно там, откъдето доскоро са кърмели... Унес...

Когато беше въдворен отново сред празнуващите и вместо да смучне наду със сламка оранжадата си до точка на кипене, майка му реши да го похвали с цитат от седмицата. Естествено, колко я обича детето: «Светли, кажи, мама, какво ми каза оня ден? Мама е...?»

Мама мига, изпъва врат и уши от предстоящето удоволствие. Светльо,   Слънчицето се пули и плези в резултат на повишеното внимание... «Кажи, де! Мама е...?» Достойният възпитаник на софийска детска градина се оглежда лукаво, за да засили още повече вниманието към себе си. Пак мълчи... Компанията също.

«Кажи, де! Мама е...?»
Бърз изстрел от засада: «Мама е наакана!»

Край на цитата. Любезно кикотене сред салтанатите и ароматите на тържеството.

На тръгване Светльо гали по ръката русата кака Лили. Майка му вика: «Я, виж го па тоя!». И а-ха да добави «Бащичко!», ама го глътва. То си е ясно. И двамата са със сини очи.

Така е в кръчмето «Старата къща». Винаги ухае на вкусни гозби. Хубаво е.
Българско е. Чувстваш се като прикътан на топло емигрант – външен или вътрешен, няма значение. Опитал си и от «Кефа на шефа»... Душата ти е нахранена.

По стените висят оригинални карикатури и автопортрет на Доньо Донев. Майсторството на готвача е изобразено с красива рисунка на Баба Яга в тоалетната... Сигурно големият художник – сатирик често е похапвал тук, на улица «Намерете си я сами» в квартал «Изток» (бивш «Царица Йоана», а след това «Сталин»).


Квартал «Изток» («Сталин») в карта на София от 1947 г.

Момчил ПОПОВ, ММХІ

петък, 2 декември 2011 г.

За исполините, антрополозите и Кузман Шапкарев...

В „Сборник от български народни умотворения» (СбНУ) от 1892 г. Кузман Шапкарев е записал и отпечатал старо-старо предание от град Охрид, Македония. На архаичен диалект то разказва следното:

Някога, в много старо време, на Земята имало извънмерно високи хора. Те били  толкова силни и храбри, че от нищо не се боели. И никой не можел да ги победи. Страхували се само от спиране и препъване, сиреч внимавали да не се ритнат или препънат в нещо и да паднат. Само така - от извънредната тежест на тялото си, сами можели да се убият и да загинат. Затова, когато се кълнели, в нищо друго не се вричали, освен да не се спънат и да не паднат.

Много митове и легенди по света разказват за гиганти, великани, титани. Можем да ги срещнем във всички древни писмени източници. Хилядолетия  тези предания били възприемани като притчи, като приказки за сплашване на непослушни деца... Напоследък обаче от различни ъгълчета на земното кълбо идват съобщения за открити скелети на древни хора с огромен ръст.
В пустината Сахара били забелязани погребения от каменната ера. Възрастта на останките била приблизително 5000 години. През 2005- 2006-та били намерени около 200 погребани. Всички се отличавали с висок ръст, надхвърлящ два метра.
В Китай са намерени хора с ръст 3- 3,5 метра и тегло 300 кг.
В Австралия антрополозите намерили вкаменен зъб с височина 67 и широчина 42 мм. По исчисления, притежателят на зъба би трябвало да е с ръст 7,5 метра и да тежи 370 кг. След анализ опрделили и възрастта на находката – 9 милиона години!
В пещера попаднали на сходна с човешката челюст, но с аномално по-големи размери.

Предположенията са, че всичките основни монументи от Древността (Египетските пирамиди, Стоунхендж, Сфинксът край Гиза) са били построени именно от тези гиганти. По мнение на учените, гигантите представляват предшествата ни раса, като не трябва да се смесват по-следващите понятия за принадлежност към една или друга националност. Исполините владеели необичайни за нашите разбирания психическа енергия и жизнена сила...
Расата на арийците се появила в недрата на Атлантическата цивилизация преди около 1 милион години. Арийци учените назовават всички съвремени земляни. Ранните арийци, от които се намират останки напоследък, имали ръст 3- 4 метра, като по-късно ръстът им намалявал.

Учените антрополози са намерили и нарисувани гиганти по камъните на инките в Перу. Тези рисунки показват, че хората са живели с... динозаври. Сравнявайки изображенията, учените забелязали удивителен факт: тук човекът и динозавърът имат сходни пропорции! Възможно е в епохата на динозаврите Земята да е била обитавана и от хора- гиганти. И човекът, в челюстите на динозавър, и динозавър с отрязана от ловеца глава ?...

Свидетелства за реално присъствие на  великани се намират по всички части на света: и в Мексико, и в Перу, и в Пенсилвания, и в Тунис, и в Тексас, Филипините, Сирия, Мароко, Австралия, Испания, Грузия...

Има ли такива и в България? Само мит ли е записаното предание от Кузман Шапкарев?

В края на октомври 2004 г. в.”Монитор” съобщава, че край родопското село Гела са открити 3-4 –метрови скелети на хуманоиди. Авторите на съобщениието от „Асоциацията по палеоконтакти” в София добавят: "В Родопите са открити и други скелети с неизяснен произход, но явно има хора, които нямат интерес такива факти да се разгласяват".

На националната уфологична среща в Добрич през 2005 г. председателят на клуба на пловдивските уфолози Вл. Петров потвърждава новината и я допълва:

«Гиганти по 2,50 м високи са живеели по нашите земи. Те са обитавали Родопите и Сакар Планина. В Западните Родопи са намерени гробове с дължина 3-4 метра. Откритите следи от исполини потвърждават връзката между древните траки и гигантските атланти.»

За това, находката да остане анонимна, отново са «допринесли» иманярите – именно те  открили костите на гигантските ни предци и... ги продали в чужбина.

Това са фактите и фотографираните истини. Ако продължим да търсим в писмените източници, се оказва, че преданията за исполини в Българския фолклор са много повече от едно.

Източници: СбНУ, lifeglobe.net, в. „Монитор”, infotourism.net