Тленните останки на Георги Димитров са изнесени от Мавзолея
СОФИЯ, 18 юли 1990. Днес от Мавзолея бе изнесен ковчегът с тленните останки на Георги Димитров и бе извършена кремация в крематориума на Централните софийски гробища. По желание на семейството присъстваха само близки на покойния. Полагането на урната ще се състои на по-късна дата. (БТА)
Фотографии от 1990 г.: Изгубената България, Ретро ПЛОВДИВ
Любопитни страници от историята, културата и архитектурата на София, фотогалерия
Блогът на Момчил Попов
неделя, 30 юни 2013 г.
петък, 28 юни 2013 г.
КЛИСУРСКИЯТ МАНАСТИР
В стари времена Клисурският манастир "Света Петка" бил почти недостъпен, изграден високо над древен път София - Брезник. Отнася се за 13. и 18. век. Днес е религиозен център и културно средище на град Банкя, в Люлин планина, на няколко километра от кв. Клисура. Старата църква била на повече от 300 г., но през 1954 г. се наложило да бъде обновена. На нейно място е построена сегашната църква “Света Петка” от игуменката Мария Магдалена (1896 -1978 г.).
Малко се знае за този манастир, защото при пожар библиотеката му изгоряла. Но красотата и тишината, стенописите с цитати от Библията, тежките корони на вековните дъбове в двора доближават духа до небесното... А старите кирпичени сгради на монасите връщат мислите и чувствата още в годините на Българското Възраждане.
Малко се знае за този манастир, защото при пожар библиотеката му изгоряла. Но красотата и тишината, стенописите с цитати от Библията, тежките корони на вековните дъбове в двора доближават духа до небесното... А старите кирпичени сгради на монасите връщат мислите и чувствата още в годините на Българското Възраждане.
неделя, 16 юни 2013 г.
Bulgaria is not a soviet mad house
Фотореепортаж: Нина ДЕНЕВА
"Не искаме руски шмайзер да стърчи над главите на българските деца", "Вдигайте си чуковете", "Мумиите в музея", "СвобоДА или СССР", "България не е съветска лудница" - 16 юни 20013-та, поредният протест пред комунистическия каменен урод, именуван паметник на съветската армия в София. Знамената на Европейския съюз и България, надпис за алчни и сричащи само майчин език БГ политици: "Bulgaria is not a soviet mad house" /с любезна добавка и от мен - "..., нискочели говеда!"/.
"Не искаме руски шмайзер да стърчи над главите на българските деца", "Вдигайте си чуковете", "Мумиите в музея", "СвобоДА или СССР", "България не е съветска лудница" - 16 юни 20013-та, поредният протест пред комунистическия каменен урод, именуван паметник на съветската армия в София. Знамената на Европейския съюз и България, надпис за алчни и сричащи само майчин език БГ политици: "Bulgaria is not a soviet mad house" /с любезна добавка и от мен - "..., нискочели говеда!"/.
събота, 15 юни 2013 г.
КРАЯТ НА ЧАЛГАРИСТАН - 14 ЮНИ 2013
Ненаялите се в Парламента завихриха вчера нов тайфун на недоволство. Петък, откриване на "Дунав мост 2" /както го наричат в Северо Западнала България "Мост към Нищото"/, Ден на майстора и просяците, ПРОЦЕДУРКА... И хоп - приятелско чедо, родено преди 33 години - за 15 минути "Шеф на националната сигурност". Клетва, Ставане на крака, Тържество на Алчните над смотаните по площадите. Ама че трябва да е поне с чин генерал, че се отнася за твърде сериозни неща, че такъв като него не е правил и едно набиране на лост и не може да пробяга и 100 метра в гонене на врагове на държавата...?! Карай бе, важно е олигарсите да са на топло, около джакузитата...
Да, да, ама не! Което не е само лаф на Петко Бочаров, а на всичките Балкани. Два пъти "да" означава "не"... Цяла България се вдигна още същия следобед. Тъй като вече годинките са ми в повече и съм "в период на полуразпад" от всичките радиации над тъпата ми глава, трудно ходя и не мога да съм физически с тях... Но каквото могъл, съм дал. Сега- ето ги! Площад "Антична Сердика" - само за достойните. София, 14 юни 2013, 18,30 часа.
Недоволството вече е из цялата страна, а така също днес се очаква и в Брюксел, пред Европарламента. Братя от Виена и Берлин също ще скандират срещу Алчните и Дебелооките. В София протестиращите издигнаха "Гнус ме е!". И на мене ми писна отсвсякъде! Максимум 2 мандата в бъдеще. И никакви Майстори на лъжите и просяци. Българите сме достойни хора!
За комунизЪма в Новата конституция трябва да има специален член: "ЗАБРАНЕН ЗАВИНАГИ В БЪЛГАРИЯ".
Фото: Нетинфо, Окупираме България, Vassil Garnizov
събота, 8 юни 2013 г.
В ЦАРИБРОДСКА ШВЕЙЦАРИЯ
150 години с Алеко Константинов
Скоро, на септември 2012-та, бях в Царибродска Швейцария - до Димитровград и Ждрелото на река Ерма. Въпреки че съм попътувал, Погановският манастир ми бе стаена мечта от студентските години още. Исках да се уверя с очите си тъй ли е красиво колчем по местата, вдъхновили Щастливеца за прочутите му пътеписи "Какво? Швейцария ли?..." и "До Желюша с говежди вагони"... Нямаше: "... па шляп-шлюп в тъмнината, в дъжда, из калта, с псувни, с проклятия – загубил кой шапка, кой кошница, дотътрили се най-сетне в Цариброд. Натоварват се криво-ляво в говеждите вагони и потеглят за столицата."... Беше съвсем кратко пътуване, за един ден, уви! Но мисля да го повторя... Защото както винаги Алеко Константинов /като мен/, е бил възторжен и съвсем искрен от омайните гледки тук. През годината 1895-а:
- Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!...
Слизаме на Пагоновския манастир. Бедният манастир. Да останеше на неговите полусрутени сградици, и десет в година не би се полакомили да го посетят, макар че от магерницата му стърчи комин, строен от великия защитник на Перник, от Кракра. Какъв поразителен контраст между вехтите полуизгнили къщички и величествените отвесни скали, които се издигат зад тях, и девствените гори, които ги окръжават. Вий си подкрепяте с храна и почивка силите и бързате да напуснете сиромашката печална сграда, за да потънете в омайното царство на вечно тържествуващата разкошна природа. Вий вървите край брега, срещу течението на шумящата Ерма, и се приближавате към основанията на паралелно издигнатите към небесата скали; те притискат реката и тя сърдита, разпенена, шумно скача от камък на камък..."
Алеко КОНСТАНТИНОВ
Из пътеписа "Какво? Швейцария ли?...",
София, 12 октомври 1895 год.
Скоро, на септември 2012-та, бях в Царибродска Швейцария - до Димитровград и Ждрелото на река Ерма. Въпреки че съм попътувал, Погановският манастир ми бе стаена мечта от студентските години още. Исках да се уверя с очите си тъй ли е красиво колчем по местата, вдъхновили Щастливеца за прочутите му пътеписи "Какво? Швейцария ли?..." и "До Желюша с говежди вагони"... Нямаше: "... па шляп-шлюп в тъмнината, в дъжда, из калта, с псувни, с проклятия – загубил кой шапка, кой кошница, дотътрили се най-сетне в Цариброд. Натоварват се криво-ляво в говеждите вагони и потеглят за столицата."... Беше съвсем кратко пътуване, за един ден, уви! Но мисля да го повторя... Защото както винаги Алеко Константинов /като мен/, е бил възторжен и съвсем искрен от омайните гледки тук. През годината 1895-а:
"... Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжен с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание... Да ми е да хвана целия свят за яката, да го дотътря дотука и да им извикам:
- Гледайте бе, дураци, какво се врете из вашите вмирисани градове и села!...
Слизаме на Пагоновския манастир. Бедният манастир. Да останеше на неговите полусрутени сградици, и десет в година не би се полакомили да го посетят, макар че от магерницата му стърчи комин, строен от великия защитник на Перник, от Кракра. Какъв поразителен контраст между вехтите полуизгнили къщички и величествените отвесни скали, които се издигат зад тях, и девствените гори, които ги окръжават. Вий си подкрепяте с храна и почивка силите и бързате да напуснете сиромашката печална сграда, за да потънете в омайното царство на вечно тържествуващата разкошна природа. Вий вървите край брега, срещу течението на шумящата Ерма, и се приближавате към основанията на паралелно издигнатите към небесата скали; те притискат реката и тя сърдита, разпенена, шумно скача от камък на камък..."
Алеко КОНСТАНТИНОВ
Из пътеписа "Какво? Швейцария ли?...",
София, 12 октомври 1895 год.
Абонамент за:
Публикации (Atom)