РАЗПЕТИ ПЕТЪК И “ОТРЕПКИТЕ”, 1960е (2)

Заради честните и силни думи на Dr Evgeni Paunoff  поствам за втори път след 11 години. Благодаря, четящи и мислещи братя! Иначе бях взел да се съмнявам дали не ми "хлопа дъската".

Dr Evgeni Paunoff : Прекрасно напомняне - есе от приятеля Georgi- Momchil Popov за това - как комунягите до 1990-та г. гонеха хората от църквите в България, тормозеха и унижаваха свещениците и вярващите християни. А днес децата на същите фарисеи, садукеи и неверници ни поучават отново - и ни "поздравяват" с Божиите празници...

Слагаше тамян в малката лопатка за кюмюр, палеше го с клечка кибрит и започваше да мрънка нещо под нос. И да се кръсти. Баба ми, Красивата Надка. Държеше явно всичко да е наред, като в хубавите стари времена... Въртеше тенекиеното лопате над козунака, писаните яйца, главите на трите внучета (с 1 любимо) и майките им – дъщери. А ние се кикотехме в шепа. Защото сме съвременни, защото сме деца на ново време, на друга епоха...

И тя се подсмихне, ощипе най-големия серсемин, пак се прекръсти и продължи тихичко да пее и каканиже. На черковно- славянски (сиреч старобългарски) може би „Отче наш”... Май знаеше и „Азбучна молитва” от Константин Преславски – българска ода за вярата отпреди 1000 години... Ама това го разбрах много по-късно, вече като студент. Когато баба ми Надка си беше отишла вече при Христос. Тогава разбрах и защо е въртяла лопатката за кюмюр над Великденската трапеза, а не истинското сребърно кандило, скрито дълбоко в кухненския шкаф. Ами ако дойде кварталният милиционер или някой отропан и любезен съсед да ни „поздрави” с „Христос Воскресе!”, да няма после в доклада- донос в ОФ- ето добавка от рода на „провежда религиозна пропаганда в семейството” или „гнилата интелигенция...” еди що си... И да ни изселят от София.

Въпреки че най-голямата катедрала „Александър Невски” е най-горе на нашата улица, на Великден не сме ходили там. Беше опасно. Беше фрашкано и с фуражкова, и със шлиферна милиция. Не пускаха, дори и да се престрашиш. Трябваше и пропуск „отгоре”. За да могат големците- комунисти и дипломатическия корпус да се черкуват уставно, без много- много да ги гледа простолюдието, сиреч гражданите столичани. 

В дните на Страстната седмица класните стаи се превръщаха в агит-пунктове на трезвото мислене, от които хвърчаха революционни искри, крясъци, плюнки и заплахи. Обясняваха ни настойчиво каква глупост е да ходиш на черква, а Маркс и Ленин казали, че „религията е опиум за народите”, че... Че като целуват поклонниците една и съща икона, от общите плюнки по нея плъзват страшни вируси и заразни болести... Че не може да има такава вяра, според която 12 пъти за една нощ да възкръсва умрелия ужким син Божи... Заради науката, видите ли, часовите пояси на Земното кълбо са 25 и 25 пъти за 1 денонощие Христос трябва да се качва на небето и да слиза обратно... Смешно, нали?! Дори пълна глупост! А, ученици? 

И в крайна сметка ако съвестният пионер или комсомолец се провини да отиде на църква на Великден, има хора- отговорници, доброволци, които ще го запишат, и чрез ОФ-то право при директора. И вънка от училище любимо, как хубаво си ти... Изключване!... Не беше шега, а гола, ожулена на коленете истина.

В двора на нашата църква – „Св. Параскева” на ул. „Раковска”, където баба Надка дочакваше Божествения огън, за да го донесе като свещичка в дома ни, имахме и голяма квартална „гордост”. Тук беше сниман епизод от любимия на цяла България сериал „На всеки километър”. Този, в който майор Деянов и Митко Бомбата загадъчно се хилят със свещичка в ръка, пък се и поздравяват с „Возкресе!”, че току-що са разстреляли от упор, пред очите на жена му, вражески царски генерал или полковник. За да предизвикат атентата в „Света Неделя” или покушението на генерал Луков (по историческата действителност), не помня вече. Епизодът „Великден”... 

Хилене с доволство голямо от екзекуцията на достоен генерал, а и на бивши мирни граждани, именувани в комунистическата пропаганда „упадъчни”, „отрепки от капиталистическото минало”, „зози”, „суингове”. „Зоза” на уличен гаменски жаргон означава градска кокона, фльорца, мързелана – с куха глава и жлъчни уста. „Суинг” и „Упадъчен” според същия сленг от 1950/60-е – почитатели на Запада и неговите културни ценности. „Отрепка” значи откъснато парче от нещо, най-често парцал... Нещо като моя милост нелюбезна... На такива и подобни неща се любувахме тогава. 

В Полша обаче през 2012-а  забраниха друг „любим сериал” от детството ми – „Четиримата танкисти и кучето”... Защо бе, джанъм, Ваша милосчь Паньска ?! Я какви сладури бяха Густлик, Славик, Грегорич, Шарик, шамарик?... Заради грубо деформиране на историческата действителност, заради зверството в Катинската гора, заради критата истина, заради хиляди погубени в лъжи млади души. И направиха поляците друг филм за войната, за истинските неща от живота. 

На почитателите на филмовото изкуство от ерата НРБ ще припомня, че актрисата Виолета Гиндева категорично е отказала участие в този комунистически пасквил. И е... загазила. Дълги години след това без централни роли, извън сетлините на прожекторите... Един от сценаристите на филма – Георги Марков, извървя пътя до Голгота от начало до край. Емигрира погнусен и подгонен. Зад Желязната завеса ден след ден разказваше на Света за карикатурата Балкански комунизъм. С мощното си човешко перо „заслужи” и смъртна присъда  - в Лондон през 1978 г. Достигна Божествения огън! Истински любимец на хората и истината, писателят Георги Марков вече е един от световните умове, сринали Берлинската стена. Със словото си, с вярата си, 11 години след екзекуцията му... Убит от тайните служби в разцвета силите си, на 49. 

Така вчера, на Разпети петък, в най-тъжния за християнството ден, една бивша „отрепка” - сиреч аз, я споходи мисъл. И тя е: 

На Кръста Христов безбожниците разпънаха вярата в доброто, щедростта, великодушието. Наречени народ и интелигенция български. И ги оставиха да кървят цели 70 години... Тъжно и поучително, наистина, че това им бе позволено... 

Но утре все пак е Възкресение.

На карикатурите в Пропаганден албум на БНАрмия от 1960-те: 

„Едни от редовните посетители на черквата у нас сега са отрепките от старото капиталистическо общество, старите баби и сегашните зози и суинги”, худ. Кирил Майски и „Често пъти старите бабички насаждат у децата религиозни предрасъдъци и суеверия, особено когато родителите не обръщат внимание на това”. Худ.: Без подпис.

Георги-Момчил ПОПОВ,

2014

Познанието не бива да се погребва, а да се споделя

Слово за премиерата на книгата ми „СКРИТАТА СОФИЯ“ в Столична библиотека 

Георги-Момчил ПОПОВ
Бях затръгвал на абитуриентски бал. Лятото на 1976-а. Шием моден костюм, избираме риза, а баба ми Надка – болна на легло, ме вика при нея. Връчва ми със сълза на очи голям старинен сребърен пръстен. Мама превежда измъчените й думи, че го е получила от нейната баба – хаджи Стоила Кръстева от Драгалевци. Значи моя пра-пра... Сега е за мен, да нося духа на фамилията напред и нагоре. 

Защото е голям, висок и масивен, не го турих на бала – пречеше ми да си бъркам в джоба... Къде ти? После го разгледах и реших, че е Чипровска школа и е на близо век. В наши дни обаче, в новия Музей на София видях цяла витринка със сродни пръстени, бижута от Сердикийската златарска школа. Още един век история зад пръстена на баба! Продължих да ровя книги и старини, когато се запознах и с царското съкровище от крепостта Кокалянски Урвич, върнато на България през 1983г.... И там два пръстена, почти същите. От 14-и век. Ехааа – 600 години! От времето на цар Иван Шишман. Ето го.

 Любомир Перчемлиев чете откъс от "Скритата София", с книгата в ръце - писателят Румен Леонидов, издател на "Факел"

Да си стар софиянец  бе висока гордост и чест. Станал си жител на кокетна, зелена и уредена европейска столица. „Престолен град“ на българските монарси, Парламент, Патриаршия, цветът на интелигенцията – тук. Моята фамилия – също, още от 1883 година... Дори японски дипломат през 1930-те години нарича ухаещия на пролет, спокоен град „Вашингтон на Балканите“.

Не че София е любимата ми столица, но съм живял най-дълго в нея. Още като ученик познавах Прага, Варшава, Будапеща... Но като се замисля сега, първи бебешки стъпки към широкия Свят съм направил по улици, останали още от времената на Древен Рим. Да! Доста транспортни артерии в центъра на София – бул.„Мария-Луиза“, „Дондуков“, „Стамболийски“, „Цар Симеон“ са прокарани и строени от архитекти и инженери, служили на императори от Античността. Стотици години след това тротоарите им бяха настлани с каменни плочи, сечени преди 2000 години. Като този пред родния ми дом в София на улица „Дунав“ през 1957 г. И днес има запазени в отанките от крепостта Улпия Сердика в Ларгото, в някои дворчета около Централния минерален извор или по правата като стрела улица „Цар Симеон“.

 

Здравка Евтимова - световното Златно перо, вае думи искрени, силни за словото на Георги-Момчил Попов

Тъй като градът не е местен през хилядолетията и е богат с археологически старини, през 1908 г. Столичният общински съвет взима решение да бъде събрана и описана историята на София - вековен град със стил и традиции, наследени още от древните траки, жители на град Сердонополис. Заради Първата световна война „Юбилейна книга за София“ се забавя, но е отпечатена през 1928г. Преди глобалния сблъсък се е появил и първият джобен пътеводител с акцент върху минералните извори в центъра и околността. 

Следващата обобщаваща книга за София е от 1958г., а 100 години от влизането на руските войски в града през 1978г. бе отбелязано с цяла поредица ценни исторически, художествени и мемоарни книги по темата.

Оттогава майка ми купува, чете и ми подаряваше всяка книга за София. Защото съм 4-то поколение софиянец  - още през 1883г. един от родовите ми корени е забит тук, в улица зад Народния театър. Разбрах през годините, че наистина да си „стар софиянец“ е тесто Божие с малко по-надута мая. И за да го осъзная и укротя, писах, цъках с език и подредих... Така през 2007-а бях готов с първата си книга „София – европейска дестинация“. Луксозна, голяма, на BG и EN, с илюстрации бол. Изданието пътува по цял свят с рекламно-туристически цели, бе и препечатвано.

 

С проф. Вили Лилков повече от 10 години обменяме факти, архивни находки, пишем славни и горчиви страници за любимата ни Стара София

Ама като си се заел с нещотърсачество из родния си град, то те влече все по-надълбоко. И с надежда за откриване на нови чудеса през 2009 г. с милото ми Кате започнахме още по-широки пешеходни, автомобилни и други проучвания за следваща книга. Появиха се нови археологически и исторически находки, нов Музей на София  през 2015г., потулвани личности,  събития и факти от периода НъРъБъ. Там пък съм бил „око да види, ръка да пипне“ - наша милост или предците. Малко по малко качвах писанията в блога ми „Из София – вчера и днес“. 

Доста българи „по света и у нас“ го харесаха. Затова в „Скритата София“ оставих на лист почти всичко, което знам. Допълнено е с картини и фотографии стари, стари. Направих общо 45 пътешествия из миналото на града.
Защото познанието не бива да се погребва, а да се споделя. Така е то.

Горе: С дъщеря ми Гергана

Георги-Момчил ПОПОВ, 16.09.2023г.

Да се премахне зловещата статуя на София

На корицата на предишната ми книга за София от 2007 г. някой беше лепнал това зловещо стърчило. На същото мнение съм и затова подкрепям разумното искане на гражданите.

Протест в деня на София - 17 септември, проведоха група граждани, които искат да бъде премахната статуята на София, защото напомня на смъртта. Мотивите им са, че черните дрехи са траурно облекло, в дясната си ръка статуята държи погребален венец, в лявата си ръка държи монети, с които по традиция се затварят очите на мъртвите. Върху ръката на монумента е кацнала кукумявка – птицата на смъртта в българската народна традиция, върху лицето си статуята носи златна погребална маска – като в древната тракийска традиция, предаде Нова ТВ.

Според противниците на скулпурата тази статуя от кръста надолу физиологично не отговаря на жена и не може да бъде статуя на Света София, премъдрост Божия, на чието име е кръстена столицата ни.Техните искания са след като бе премахнат паметника “1300 години България” до НДК, да бъде премахната и статуята на Света София от центъра на столицата.

Припомняме, автори на монумента, облицован в тъмен гранит, са скулпторът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Статуята на София е издигната при мястото, където в античността е била главната западна порта на града. Най-вероятно през тази порта на 9 април 809 г. – Великден е влязъл хан Крум. По-късно тук е средновековната църква Свети Спас, където е обесен от турците и погребан от софиянци Киро Геошев, един от 4-мата софийски книжари, дали живота си за освобождението на България от османско робство. През комунистическия режим на мястото, където днес е монументът, е издигнат паметникът на комунистическия вожд и идеолог Владимир Ленин, премахнат през 1991 г.

Източник: factor.bg , 17 септември 2023