Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 28 юни 2022 г.

НА ПЛАЖ В СТАВРОС

 Драги ми мосю Боб,
Ставрос се оказа красно егейско градче на 10-ина км от Аспровалта в посока Халкидики, окръг Тесалоники. Вече доста оживено от туристи, с хилядолетно дърво в центъра, много гръцки знамена, пристанище и плаж като в прехвалените от мутрите Малдиви. Само че на 300 км южно от София.

На влизане в пясъка по дървените скари – тротоари не ти искат такса "шезлонг, чадър и зъбобол от скъпотия", а те настаняват чорбаджийски на дървени шезлонги или нарове в егейско – средиземноморски етно кътове. Млада сервитьорка долетява на секундата да предложи кафе, бира, сокче, парфе, капучино... Може да сръбнеш само 1 кайве, но пак си добре дошъл и обслужен. Любезна табела те е предупредила, да не влачиш торби с манджи тук, защото има и къде да похапнеш. Така си плащаш разкоша. Сиреч, има го Ставрос на картата на уърлд туризма, проверих на място. Да не забаравя палмите, яхтите и безусловната чистота.

За да подсилят тропическия колорит, между пролягващите курортисти минават двама- трима чернокожи, продаващи много нужни джунджурии. Кремове против изгаряне, бълхи или комари, самобръсначки, четки за зъби, електронни биялки за мухи (не знаех, че има), малки транзистори, стерео колонки и проч. Всичко накичено по тях, с тихо включени ритми. Реклама на мястото на продажба, ъф коорс... Предполагам, абисинци, както са ги наричали преди век у нас... Толко черни, че чак бият на син металик. Верно!... А през гишето на шарения крачещ павилион– стряскащо ухилени блестящи бели зъби.  

Сред чадърите слушах и типичен говор от Банско... Пардон, крясъци от отропана, надиплена и накъдрена в синьо баба по малкото й палаво внуче. Докато майка му се бори с вълните. И реплика към него: "Да слушаш, че видиш ли тая църната? Че те тури у торбата и че те земе!". Отнасяше се за едра чернокожа жена от Африка с тънка шарена туника, пак оттам. Арфо Афродитата макс носеше фризьорския си салон в раница заедно с голяма рекламна табела на екзо-прически. Прамайката от горещия континент предлагаше да ти оплете плитки, докато мързелуваш под тръстиковия си чадър. За жалост, нямаше какво да й предложа... А имах и туй горещо желание.

Текст и фото: ГМ Попов





 



неделя, 1 май 2022 г.

КОМИТАТА БОГАТАШ

 Пра прадядо ми Патьо МЛЪЧКОВ от Копривщица е участвал в Априлското въстание 1876-а редом с Княгината и Бенковски 

Чак в зрелите си години, пътувайки между корените и листата на родословното дърво, разбрах, че един прадядо е бунтовник, „орел юнашка птица“ от 1876 г.

Патьо Млъчков, поборникът от Априлското въстание в Копривщица, а след освобождаването му от заточение на остров Родос - жител на нова София. Предприемач, търговец, комита, но и баща на 7 деца от два брака. На майка ми баба й се именува Зора Млъчкова, дъщеря на Панчо (Патьо) Няголов Млъчков (1838 – 1911).

Наистина, много пари направил като млад с труд и търговия !... Бившето пастирче от Средна гора за няколко години в странство се превърнало в богат търговец из Мала Азия и Северна Африка. След заточението и Руско- турската война 1878 г. Патьо се заел с изгодни покупки и продажби на недвими имоти в Драз махала - района между Владайска река и булевард „Дондуков“, древния римски път Via Diagonalis.

Горе, на кръстовището с ул. „Раковски“ на квартира пък живеел Алеко Константинов, родом от Свищов, който наел за адвокат.  

Ахнах, когато прочетох и чух спомени на негови потомци, че Патьо Млъчков е плащал със злато оръжие, униформи и каквото трябва за съзаклятниците.

Но за разлика от други български богаташи не останал в сянка по време на бунта. Клел се е тайно над камата, пищова и Светото писание в църквата на Копривщица заедно с Георги Бенковски и Райна Княгиня.

На бунт за национална независимост, за живот без вериги.

Георги-Момчил ПОПОВ

вторник, 15 март 2022 г.

НАРЕКЛИ Я ТЕОДОРКА


Ще да рече, Дар от Бога. Моята майка. Появила се на бял свят дълго след неуспешното първо чедо на баба и дядо. Шест години след кървавия комунистически атентат в „Света Неделя“ през април 1925-а... Баба Надка абортирала след акция за издирване на червен терорист - съсед, Коста Янков, един от организаторите на бесовския взрив, платен от Кремъл. Загинали стотици мирни софиянци, много скоро откачения бомбаджия бил убит в престрелка с полицията. Но семейната ни цена била огромна – загуба на неродена рожба, преместване на фамилната ни семка с 6 години напред...

На кадъра мама Теодора е по-голямото русо момиче (с майка и сестриче), някъде през лятото на 1942/43 г. в уличка зад Съдебната палата на София. Пазя нейна архивна снимка и от погребението на НВ Цар Борис Обединител през септември 1943-а, той пък отровен от болшевишки Кремъл.

На именния й Тодоровден, който много тачехме в къщи, си мисля такива неща.

Георги-Момчил ПОПОВ