Заради честните и силни думи на Dr Evgeni Paunoff поствам за втори път след 11 години. Благодаря, четящи и мислещи братя! Иначе бях взел да се съмнявам дали не ми "хлопа дъската".
Dr Evgeni Paunoff : Прекрасно напомняне - есе от приятеля Georgi- Momchil Popov за това - как комунягите до 1990-та г. гонеха хората от църквите в България, тормозеха и унижаваха свещениците и вярващите християни. А днес децата на същите фарисеи, садукеи и неверници ни поучават отново - и ни "поздравяват" с Божиите празници...
Слагаше тамян в малката лопатка за кюмюр, палеше го с клечка кибрит и започваше да мрънка нещо под нос. И да се кръсти. Баба ми, Красивата Надка. Държеше явно всичко да е наред, като в хубавите стари времена... Въртеше тенекиеното лопате над козунака, писаните яйца, главите на трите внучета (с 1 любимо) и майките им – дъщери. А ние се кикотехме в шепа. Защото сме съвременни, защото сме деца на ново време, на друга епоха...
И тя се подсмихне, ощипе най-големия серсемин, пак се прекръсти и продължи тихичко да пее и каканиже. На черковно- славянски (сиреч старобългарски) може би „Отче наш”... Май знаеше и „Азбучна молитва” от Константин Преславски – българска ода за вярата отпреди 1000 години... Ама това го разбрах много по-късно, вече като студент. Когато баба ми Надка си беше отишла вече при Христос. Тогава разбрах и защо е въртяла лопатката за кюмюр над Великденската трапеза, а не истинското сребърно кандило, скрито дълбоко в кухненския шкаф. Ами ако дойде кварталният милиционер или някой отропан и любезен съсед да ни „поздрави” с „Христос Воскресе!”, да няма после в доклада- донос в ОФ- ето добавка от рода на „провежда религиозна пропаганда в семейството” или „гнилата интелигенция...” еди що си... И да ни изселят от София.
Въпреки че най-голямата катедрала „Александър Невски” е най-горе на нашата улица, на Великден не сме ходили там. Беше опасно. Беше фрашкано и с фуражкова, и със шлиферна милиция. Не пускаха, дори и да се престрашиш. Трябваше и пропуск „отгоре”. За да могат големците- комунисти и дипломатическия корпус да се черкуват уставно, без много- много да ги гледа простолюдието, сиреч гражданите столичани.
В дните на Страстната седмица класните стаи се превръщаха в агит-пунктове на трезвото мислене, от които хвърчаха революционни искри, крясъци, плюнки и заплахи. Обясняваха ни настойчиво каква глупост е да ходиш на черква, а Маркс и Ленин казали, че „религията е опиум за народите”, че... Че като целуват поклонниците една и съща икона, от общите плюнки по нея плъзват страшни вируси и заразни болести... Че не може да има такава вяра, според която 12 пъти за една нощ да възкръсва умрелия ужким син Божи... Заради науката, видите ли, часовите пояси на Земното кълбо са 25 и 25 пъти за 1 денонощие Христос трябва да се качва на небето и да слиза обратно... Смешно, нали?! Дори пълна глупост! А, ученици?
И в крайна сметка ако съвестният пионер или комсомолец се провини да отиде на църква на Великден, има хора- отговорници, доброволци, които ще го запишат, и чрез ОФ-то право при директора. И вънка от училище любимо, как хубаво си ти... Изключване!... Не беше шега, а гола, ожулена на коленете истина.
В двора на нашата църква – „Св. Параскева” на ул. „Раковска”, където баба Надка дочакваше Божествения огън, за да го донесе като свещичка в дома ни, имахме и голяма квартална „гордост”. Тук беше сниман епизод от любимия на цяла България сериал „На всеки километър”. Този, в който майор Деянов и Митко Бомбата загадъчно се хилят със свещичка в ръка, пък се и поздравяват с „Возкресе!”, че току-що са разстреляли от упор, пред очите на жена му, вражески царски генерал или полковник. За да предизвикат атентата в „Света Неделя” или покушението на генерал Луков (по историческата действителност), не помня вече. Епизодът „Великден”...
Хилене с доволство голямо от екзекуцията на достоен генерал, а и на бивши мирни граждани, именувани в комунистическата пропаганда „упадъчни”, „отрепки от капиталистическото минало”, „зози”, „суингове”. „Зоза” на уличен гаменски жаргон означава градска кокона, фльорца, мързелана – с куха глава и жлъчни уста. „Суинг” и „Упадъчен” според същия сленг от 1950/60-е – почитатели на Запада и неговите културни ценности. „Отрепка” значи откъснато парче от нещо, най-често парцал... Нещо като моя милост нелюбезна... На такива и подобни неща се любувахме тогава.

В Полша обаче през 2012-а забраниха друг „любим сериал” от детството ми – „Четиримата танкисти и кучето”... Защо бе, джанъм, Ваша милосчь Паньска ?! Я какви сладури бяха Густлик, Славик, Грегорич, Шарик, шамарик?... Заради грубо деформиране на историческата действителност, заради зверството в Катинската гора, заради критата истина, заради хиляди погубени в лъжи млади души. И направиха поляците друг филм за войната, за истинските неща от живота.
На почитателите на филмовото изкуство от ерата НРБ ще припомня, че актрисата Виолета Гиндева категорично е отказала участие в този комунистически пасквил. И е... загазила. Дълги години след това без централни роли, извън сетлините на прожекторите... Един от сценаристите на филма – Георги Марков, извървя пътя до Голгота от начало до край. Емигрира погнусен и подгонен. Зад Желязната завеса ден след ден разказваше на Света за карикатурата Балкански комунизъм. С мощното си човешко перо „заслужи” и смъртна присъда - в Лондон през 1978 г. Достигна Божествения огън! Истински любимец на хората и истината, писателят Георги Марков вече е един от световните умове, сринали Берлинската стена. Със словото си, с вярата си, 11 години след екзекуцията му... Убит от тайните служби в разцвета силите си, на 49.
Така вчера, на Разпети петък, в най-тъжния за християнството ден, една бивша „отрепка” - сиреч аз, я споходи мисъл. И тя е:
На Кръста Христов безбожниците разпънаха вярата в доброто, щедростта, великодушието. Наречени народ и интелигенция български. И ги оставиха да кървят цели 70 години... Тъжно и поучително, наистина, че това им бе позволено...
Но утре все пак е Възкресение.
На карикатурите в Пропаганден албум на БНАрмия от 1960-те:
„Едни от редовните посетители на черквата у нас сега са отрепките от старото капиталистическо общество, старите баби и сегашните зози и суинги”, худ. Кирил Майски и „Често пъти старите бабички насаждат у децата религиозни предрасъдъци и суеверия, особено когато родителите не обръщат внимание на това”. Худ.: Без подпис.
Георги-Момчил ПОПОВ,
2014