Квартал Изток. Притчите на майстор Алекс върху стара джанка, ударена от гръм
В митовете на много народи съществува култ към Дървото на живота. Вековен зелен гигант, който олицетворява връзката на хората от Реалния с Подземния и Небесните светове. Жив, мощен символ на енергиите, които текат от недрата на Планетата – корените, през стеблото към клоните и листата – безкрайната Вселена. И обратно... Древните жители на Стария континент, вкл. и ние българите, избирали дъб-гигант. И на всяка определена дата от звездния календар, важна за битието, се събирали под короната му да се молят и празнуват. Като под купола на зален храм... Някои прегръщали ствола му да получат сила, да влязат в естествена космическа пътека. Енергиен лъч по Дървото на живота...
А когато дървото умре? По- скромното... Какво се получава от него?... Отива в печката за огрев. Или за други битови нужди... А когато дървото е дочакало столетната мъдрост, не е дъб, а дива балканска джанка? Ударена от гръм небесен, осукана и жилава като жилите наминьор ?! Забита дълбоко на лично място в голям град като София?
Дървеният исполин, дето е труден за рязане от обикновени триони, трябва да попадне пред очите на поет, майстор на линията, мъдрец... Каквото се случило през 2014-а в кв. Изток, два жилищни блока надолу от спирка "Плиска", в локалното покрай Цариградско шосе. Тогава от мъртвия ствол се родило Дървото на философа. Под изящното длето и светлите чувства на създателя му Алексей Алексиев - Алекс.
Мастрото не е художник по професия, но не е и самодеец, както го наричат. Не е и обикновен човек. Инженер-химик, но ваятел по душа и мъдрец- философ. През времената, когато булевардът от Орловия мост нагоре се е именувал „Ленин“, Алексей на 4 пъти кандидатства в Художествената академия – София. Не е „избран“ в паркетните среди... Завършва инженерство, но цял живот се занимава и с ваяне на дърво. Изкуството с длето, именувано дърворезба... На лято 1994 г. създава 14 подобни символа на духа и красотата в София. Без поръчка, без поклони на чиновници, безплатно, на добра воля. С прекършени от Времето дървета... Всичко е потрошено от новите варвари.
Докато преди две години тук, в кв. Изток създава Дървото на философа. Така си го нарекох аз от ония дни, когато ходих втори път да го видя. Алексей твърди в интервютата, че всичко тук е правил без план, без скици, както му „хрумне“... Но мене ми се струва, че столетното дърво му е подсказало да разкаже за живота въобще. За Подземния свят, за демоните, за хитреците, за муфтаджиите от Балканите, за изтерзаните, за Светлите хора, загледани в Изгрева на слънцето. За тъмните и светлите страни на Човека, за страховете и Вярата му...
Една сложна композиция от дърво, сравнима с драматизма на Дюрер или Огюст Роден... Не пресилвам нещата. Вижте тази „Божествена Балканска комедия“ от Алексей Алексиев, пък преценете сами.
Внимателно гледах и фотографирах в детайли. За две години под студ и пек дървесината е почнала да се нацепва и вехне... Трябват няколко кутии импрегниращ разтвор, безир, лак, Бог знае какво... Това е била и единствената молба на майстор Алекс към община „Изгрев“ през 2014-а.
Тъжно е да изглеждаш като напукана джанка от Балканите. Защото преди Дърво на философа, то е било Дърво на живота в София.
Текст и снимки: Момчил ПОПОВ
Любопитни страници от историята, културата и архитектурата на София, фотогалерия
Блогът на Момчил Попов
петък, 29 юли 2016 г.
вторник, 19 юли 2016 г.
МЯСТОТО НА СПИСАРЕВСКИ, 1943
Отъ Момчилъ ПОПОВЪ
По шосето за Самоков, на 31 км от центъра на София, е село Долни Пасарел. В центъра му, под огромно вековно дърво в каньона на река Искър, е паметникът на българския летец-герой, капитан Димимитър Списаревски. Тук е и последната спирка на автобус №3 от столицата, а няколко километра пеша нагоре в Лозенската планина е Мястото на капитан Списаревски.
Пилотът - Ас, любимецът на бохемата от Стара София, поручик Димитър Списаревски, на летище Божурище - София, 1942 г.
Свято кътче за всеки – след „безумния“ таран на 20 Декември 1943 г. във вражеската машина, драматично, пред очите на смаяни от героизъм и ужас софиянци, падащият самолет изтребител на младия въздушен рицар се забива в планината Лозенска. И се разбива. А капитан Димитър Списаревски става един от Светците, които сияят над София...
Днес, 19 Юли 2016, отбелязваме 100 години от рождението на Българския герой – светец. Въпреки червената пелена на забрава над името и подвига му от комунистическата власт, капитан Списаревски е толкова обичан и популярен, че отдавна се е превърнал в приказен герой. Аз като дете съм слушал от баба за чутовния храбрец Списаревски, разказвал съм на малката ми дъщеря същото, а мои приятели – и те.
Димитър Светозаров Списарѐвски (19 Юли 1916 -20 Декември 1943) е български летец-изтребител, офицер, който загива във въздушен бой, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките на София.
Лейтенант Едуард Тинкър - пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, пише: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията!"...
Слава! Вечна СЛАВА!
Тъй като поради обща заболеваемост и радиоктивност на живите мумии от комунизъма не мога вече да си позволя лукса на толкова дълъг поход - до Мястото на Списаревски, скоро ме отмени вече порасналата ми дъщеря. Сама пожела и го посети с приятели. Беше слушала моята приказка за храбрия герой Списаревски... И запомнила.
Фотографии: Гергана ПОПОВА
петък, 1 юли 2016 г.
"СПОМЕН ЗА ЩЕКАТА" И ЧЕРВЕНИЯТ ШАЛТЕР
Сюблимният момент с „Червения шалтер“ на сцената в Южния парк - 04.06.2016
Дами и Господа,
На 16-я рок- блус -фестивал "Цвете за Гошо" 4 и 5 юни то. го. , на сцената в Южния парк - София се състоя ретро електричен гаф. Прекрасната зелена рок-щуротия за пръв път се излъчваше онлайн по цял свят. Г-н Васко Кръпката забиваше яко "Спомен за Щеката" по стихове на Георги Минчев, публиката се кефеше на първото изпълнение на старите блусари. Аз пък тъгувах над фразата от песента, прозвучала току-що:
„Беше някъде, струва ми се, около 60-та. Вече ходихме на танци в Университета.
Една нощ, обаче, по средата на купона, нахълта милиция - спряха микрофона.
Отведоха Щеката нанякъде под стража, но в Белене ли? В Ловеч ли? Не мога да ви кажа.“...
„Подуене блус бенд“+ Развигор Попов започна второ парче, когато микрофонът пропука, писна и срути звук и картина тотал дизайн. Точно както в „добрите стари“ комунистически времена... „Повредата не е във вашия телевизор“! Който е на мощно стерео в къщи /като мен/, да му се издънят ушите, че слуша такава „гнила, упадъчна“ музика и да си вземе едно на ум. Поздрав от красивия ТВ спътник с Големи уши, юни 2016-еста... Ха-ха!
Сцената потъна в мътно червена светлина, Васко Кръпката вдигна ръце, прекъснаха предаването за реклами. Минута за мислене и назидание на „упадъчните елементи“ по света и у нас... За „зозите“, „суинговете“, „битолсите“, „хипарите“, „рокаджиите“ – оцелели въпреки омразата, възпитали в Свобода обаче и деца, и внуци... Да си спомним арестуваните младини!
Жалка история, но вече дигитално-милиционерска. Като джипките, хайките и конната милиция на рок-концертите през 1980-е в „Парка на свободата“... Дето ни лашкаха фуражки и шлиферни служители на БКП-реда между Летния театър и Маймунарника. Ега ни стреснат и ни дойде акъла съсе Правата червена линия в него. И днес великата история на Щеката, разказана от Георги Минчев и Васко Кръпката, никак, ама никак не се хареса на „озвучителите“ на фест „Цвете за Гошо“ – 2016... Защо ли?
Момчил ПОПОВ, MMXVI
Дами и Господа,
На 16-я рок- блус -фестивал "Цвете за Гошо" 4 и 5 юни то. го. , на сцената в Южния парк - София се състоя ретро електричен гаф. Прекрасната зелена рок-щуротия за пръв път се излъчваше онлайн по цял свят. Г-н Васко Кръпката забиваше яко "Спомен за Щеката" по стихове на Георги Минчев, публиката се кефеше на първото изпълнение на старите блусари. Аз пък тъгувах над фразата от песента, прозвучала току-що:
„Беше някъде, струва ми се, около 60-та. Вече ходихме на танци в Университета.
Една нощ, обаче, по средата на купона, нахълта милиция - спряха микрофона.
Отведоха Щеката нанякъде под стража, но в Белене ли? В Ловеч ли? Не мога да ви кажа.“...
„Подуене блус бенд“+ Развигор Попов започна второ парче, когато микрофонът пропука, писна и срути звук и картина тотал дизайн. Точно както в „добрите стари“ комунистически времена... „Повредата не е във вашия телевизор“! Който е на мощно стерео в къщи /като мен/, да му се издънят ушите, че слуша такава „гнила, упадъчна“ музика и да си вземе едно на ум. Поздрав от красивия ТВ спътник с Големи уши, юни 2016-еста... Ха-ха!
Сцената потъна в мътно червена светлина, Васко Кръпката вдигна ръце, прекъснаха предаването за реклами. Минута за мислене и назидание на „упадъчните елементи“ по света и у нас... За „зозите“, „суинговете“, „битолсите“, „хипарите“, „рокаджиите“ – оцелели въпреки омразата, възпитали в Свобода обаче и деца, и внуци... Да си спомним арестуваните младини!
Жалка история, но вече дигитално-милиционерска. Като джипките, хайките и конната милиция на рок-концертите през 1980-е в „Парка на свободата“... Дето ни лашкаха фуражки и шлиферни служители на БКП-реда между Летния театър и Маймунарника. Ега ни стреснат и ни дойде акъла съсе Правата червена линия в него. И днес великата история на Щеката, разказана от Георги Минчев и Васко Кръпката, никак, ама никак не се хареса на „озвучителите“ на фест „Цвете за Гошо“ – 2016... Защо ли?
Момчил ПОПОВ, MMXVI
Абонамент за:
Публикации (Atom)