Отъ Момчилъ ПОПОВЪ
По шосето за Самоков, на 31 км от центъра на София, е село Долни Пасарел. В центъра му, под огромно вековно дърво в каньона на река Искър, е паметникът на българския летец-герой, капитан Димимитър Списаревски. Тук е и последната спирка на автобус №3 от столицата, а няколко километра пеша нагоре в Лозенската планина е Мястото на капитан Списаревски.
Свято кътче за всеки – след „безумния“ таран на 20 Декември 1943 г. във вражеската машина, драматично, пред очите на смаяни от героизъм и ужас софиянци, падащият самолет изтребител на младия въздушен рицар се забива в планината Лозенска. И се разбива. А капитан Димитър Списаревски става един от Светците, които сияят над София...
Днес, 19 Юли 2016, отбелязваме 100 години от рождението на Българския герой – светец. Въпреки червената пелена на забрава над името и подвига му от комунистическата власт, капитан Списаревски е толкова обичан и популярен, че отдавна се е превърнал в приказен герой. Аз като дете съм слушал от баба за чутовния храбрец Списаревски, разказвал съм на малката ми дъщеря същото, а мои приятели – и те.
Димитър Светозаров Списарѐвски (19 Юли 1916 -20 Декември 1943) е български летец-изтребител, офицер, който загива във въздушен бой, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките на София.
Лейтенант Едуард Тинкър - пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, пише: "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията!"...
Слава! Вечна СЛАВА!
Тъй като поради обща заболеваемост и радиоктивност на живите мумии от комунизъма не мога вече да си позволя лукса на толкова дълъг поход - до Мястото на Списаревски, скоро ме отмени вече порасналата ми дъщеря. Сама пожела и го посети с приятели. Беше слушала моята приказка за храбрия герой Списаревски... И запомнила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар