Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

вторник, 31 май 2011 г.

Букурещ – тук са се срещали хъшове, комити, четници


Липсата на какъвто и да било интерес от българска страна към сградата на Българското възрожденско училище и читалище в Букурещ /1869/ доведе до сриването му в началото на 90-те /или година – две по-рано/. За строеж на бензиностанция... Вместо реставрация и консервация, както е редно за една национална светиня.

Тук са се срещали хъшове, комити, четници, играли са първо българско театро, Левски и Ботев /не футболните отбори, а истинските/ са идвали да се посгреят край кюмбето, Даскал Христо – син на даскал Ботьо от Калофер е даскалувал през 1874 г., тук се е запознал с Венета... И прочие, и прочие...

През 1987 г. успях да го снимам, а вчера напътих жена ми през Дунава с разказа за тези свети места:
Ще има ли на 2 юни цветя на ул. „Мошилор”134 в Букурещ ?

вторник, 24 май 2011 г.

Скъп гост - 1942

Привечер двама ловци спряха пред чичовата Стоева къща и похлопаха на портата.
- Гости искаш ли, чичо Стойо, - запита единият от пътниците и подаде ръка.
- Християнин човек от гости бяга ли? – каза усмихнат чичо Стою.
Двамата пътници влязоха вкъщи и седнаха на възглавници край камината.
- Прощавайте, ваша милост, но ще ви запитам: вие тъдявашни да сте, не сте… Отгде тогава ми знаете името?
- Не сме, - отвърна запитаният. – Колкото за знаенето – знаем.
- Питали сте някого?
Ловците се погледнаха и нищо не отговориха.Чичо Стойо нареждаше с очи какво трябва да направи стрина Стоевица, за де се отсрамят по-добре на гостите. А тя вече беше сложила тиган на огъня и чупеше яйца. Край нея се навърташе малкото й внуче, Милчо. Отвреме- навреме то се навеждаше над огнището, стъкваше главните и подухваше огъня. Но едното му око беше все към гостите. Кой знае защо те му се сториха добри хора и никак не се уплаши от тях, макар че имаха пушки. Не избяга и когато го помилваха.

Илюстрация: Илия Бешков

- Внуче ли е? – попита по-младият от гостите.
- Внуче, - отвърна тихо чичо Стойо. – Баща му падна в Македония през голямата война, а майка му почина от жалби. Така било писано: на стари години да отглеждаме дребни деца. Две са. По-голямото го пратихме в града на пазар. Заминаха други от селото и ние го пуснахме с тях.
Младият ловец сведе натъжено глава. По лицето му мина черна сянка. И когато стрина Стоевица се обърна към него, стори й се, че видя сълзи в очите му.

- И ти трябва да си загубил свои в тия страшни битки, - запита го го тя, като слагаше софрата.
- Аз ли? Загубих… И мнозина.
- Мнозина ли? – изненада се стрина Стоевица.
- Мнозина… И твоя син, и още хиляди като него.

Ччичо Стойо се обърна към ловеца, после към другаря му и спря замислените си очи в картината, окачена на срещната стена. Но там нищо не се виждаше, освен една рамка и едно неясно петно сред нея.
Струваше му се, че между портрета на стената и тоя млад господин има някаква прилика. Ала не се решаваше да запита. Най-сетне не се стърпя и извика на жена си:
- Я слушай, запали лампата!
Стрина Стоевица изпълни поръката му.
- Ха, откачи сега картината от стената! Искам да се похваля с нея на гостите си. Те живеят в София и все трябва да са виждали тоя, дето е изписан там.

Когато откачи картината и я доближи до лицето си, стрина Стоевица потрепера цяла.
Чичо Стойо протегна ръка и запита:
- Прилича ли на негова милост?
- Същият!

Царят се усмихна и си отдръпна десницата, които двамата искаха да целунат.
Само на Милча не му се вярваше, че царят им е бил на гости. И той току подпитваше на другия ден дяда си:
- А защо, дядо, нашият цар нямаше корона?

Чичо Стойо му отговори:
- Добрите царе не се кичат с корони, а - с ум в главата си и човещина в сърцето си.

Стилиян ЧИЛИНГИРОВ
Из „Читанка за ІV отделение”, Сф, 1942

четвъртък, 19 май 2011 г.

АБИТУРИЕНТ(К)И


Димитър Карастоянов - придворен фотограф.  Абитуриентки, София, 1896 г.


Последен учебен ден в двора на техникума, кв. Илиянци - София, 1976 г. 


Изпращане на абитуриенти от СОУ (средно общообразователно училище), кв. Люлин, София, 2008 г.
Сн.: Личен архив

петък, 6 май 2011 г.

Тримата мъченици с името свети Георги Софийски


Аурите на трима светци с името Георги Софийски сияят нощем сред светлините над българската столица.

Свети Георги Софийски СТАРИ , 1407-1437

Като далечна светкавица пред дъжд, чак над Източна Тракия проблясва образът на първия - Свети Георги Софийски СТАРИ. Родил се в София през 1407 г., едва 25 лета след героичната защита от османските орди. Бил войн, християнин, личен боец във византийската или турската армия. На 30-годишна възраст дългът го проводил в гарнизона на град Одрин. Наложило се да ремонтира бойния лък при оръжейника на крепостта. Похулили го, станал спор за добродетелите и Свети Георги СТАРИ горещо защитил вярата си.
Хванали го, придумвали го да я изостави, жестоко го измъчвали. Изгорили го на клада. Това се случило на 26 март 1437 г. в Одрин. Мощите му били загубени и разпилени, но светлината на подвига му просветнала над родния град София. И до днес сияе.

Свети Георги Софийски НОВИ , 1497-1515

Кървави сълзи бликвали от стените на старата църква „Св.Георги” и по улиците около Кафене баши (Солунска) на 11 февруари – деня на светеца Георги Софийски НОВИ. Хорската мълва разказва през вековете, как жени събирали от червеникавата пръст под стъпките на мъченика и я носели в къщи за здраве.
На същата дата – 11 февруари 1515 г. по ул.”Солунска” отвели младия златар към кладата. Душманите се опитали да го изгорят на хълма край старата църква „Св.София”. Но още там и на часа се случило първото чудо: дървата от кладата се изпепелили, а тялото на Св. Георги НОВИ останало цяло и невредимо.
Бил млад, рус, строен, много красив и умен, роден преди 18 години в Кратово, Македония.
Държал се смело пред съда, изтезавали го, но не се отрекъл от вярата си. Поп Пейо – духовният му наставник, написал после житие и служба за Свети Георги Софийски НОВИ. Само 14 години след мъченическата му гибел чак в Русия с празник започнало църковното му почитание. И християните в Сърбия много го тачат, и българите тогава и най-много след книжицата на Паисий Хилендарски „История Словеноболгарская”. Него, 18-годишния скромен златар от София.
Частици от мощите му се пазят в Драгалевската и Рилската обители.


Свети Георги Софийски НАЙ-НОВИ , 1505-1530

Гълъбът олицетворява невинност и святост, така също и Бог Дух... Третият мъченик с името Св. Георги Софийски - НАЙ-НОВИ , спокойно можем да назовем гълъб – птица Божия. Много го харесвали и друговерците: начетен, благочестив, от имотни знатни родители – Иван и Мария от София. Когато останал без баща, а това било на 25-годишната му възраст, дълго се противил и отказвал примамките за смяна на вярата. Тогава насила му нахлупили чалма. Гневен, момъкът я снел от главата си и я стъпкал в прахта. Надигнал се страшен вой, завлекли го при кадията (съдията), опитал да се защити.
Разяреният магистрат му наложил жестоко изпитание. Първо, нарязали кожата му на ленти , после една по една със свещи ги запалили... Свети Георги НАЙ-НОВИ пламнал жив така, че дори лицето му не се виждало. Следващата заповед гласяла да го обесят и да виси 3 дни, за да се разложи пред очите на хората. Така чрез физическата си смърт да отрече публично, че светите мъченици остават нетленни. Още по пътя към бесилото Свети Георги Софийски НАЙ-НОВИ издъхнал от страшните мъки. Но окачили тялото. И се случило чудото: вместо да отврати хората наоколо, от тялото на момъка се разнесло благоухание, като от мощите на светец.
Три дни висял, три дни майка му Мария се молила под нозете му. Разрешили тържествено погребение в църквата „Св.ВЛКМЧ Георги Победоносец”, старата църква още от Римско време. И там, в краката на светеца майка му Мария продължила молитвите. На 40 ден след кончината се възнесла и тя – горе, при сина си.
Обесването на Свети Георги Софийски НАЙ-НОВИ се случило на 26 май 1530 г. до пещта за мед и желязо в София. Писах кратко, за да се помни.

Момчил ПОПОВ
(По житията и книги за светците)