Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

събота, 26 ноември 2011 г.

ДА, ТОВА Е ГАЛЬОТА

> Лудите глави от Драз махала – 2


Където е сега „Бърза помощ” на Сточна гара, навремето – до Девети девети 44-та (и малце след това) е бил Софийският битпазар.

Ако сте се заглеждали, сградата е във вид на елипса, във вътрешния двор опасана с рампа. Всичко това е било дюкянчета – носени, прани и изгладени панталони, сака, рокли; поомачкани, но лъснати за продаване чепици; галоши, чадъри, не много обувани гумени цървули „Бакиш”; работни дрехи, вехтории, кухненски чаркалаци, изхвърлени от богаташките къщи...

Съответно и майстори кърпачи на обуща, стари дрехи, изгорели от слънце или дъжд модни умбрели, прекройвачи модисти на леко захабени шапки, капели, каскети... Въобще, „Битов пазар” – втора ръка, екстра качество!

Сред опойващ мирис на нафталин, под зорките погледи на шмекери търговци важно се разхождала клиентелата- спаружени от ракии и блъскане по фабрики и строежи общи работници, хамали, каруцари. Заедно с нежните си половинки, предимно от слугинските стаички по сутерени и тавани. Мичета, Пенки, Петранки, Димитрички, Спаски и проч. с напукани от тежък труд длани, скоро забегнали от близки и далечни села... Но на „шляй пазар” в Софето... Столицата, бате, а ?!

През Владайска река пък по диагонал, под же-пе линията за Пловдив, където дълги години се мъдреше Кожно– венерическият диспансер, още по фердинандово време отваря врати полезен за здравния баланс на соковете публичен дом. С напудрена и гримирана „стока”, социален (тоест – пак за фукарята), винаги на „атрактивни” цени.

Бивши момчурляци от махалата са ми свеждали тихо как се катерели по  насипа към же-пе моста над Владайска река. Така погледите им се изравнявали с прозорците на проститутките. Изпускали доста часове от училище, но ги наваксвали с пълна програма - наблюдения по биология. По-точно, с нагледни уроци на тема: „Интимности на вида хомо сапиенс” (с подвидове: хомо-хамаликус, хомо-каруцарикус, хомо-цървуликус и т.н.)

И полегнали на тревата под линията, на броени метри и очи в очи срещу този виртуален разкош, се включвали в играта на живот... саморъчно. Тоест, така прегрявали механично собствените си любовни пружинки, че като се приберяли гузни в къщи, даже фокусът им се губел. А ръката за любов ги боляла силно чак до рамото... Да. Пак се отплеснах.

Та Битпазар, публичният дом под моста и самата Сточна гара („гара за стоки, товарна гара”) били любимо средище на шарен, пран по стотици пъти народ.

Най- гръмко, най- цветисто и на различни прото- диалекти псували представителите на т.нар. „транспортен сектор”. Те дали живот на изисканата забележка: „ Не псувай като каруцарин... файтонджия... гальотаджия от Сточна гара”.

Дори и днес, в първите години на електронното 21-во столетие, каруцата е любим и широко практикуван транспорт. В столицата традицията се пази жива (и уханна на конски фъшкии) от бизнесмените- роми. Не знам научните съображения, но обявени напоследък за съоснователи на Древен Рим – Ромул и Рем под Вълчицата-майка, а сега и брат им Ром?...

Поради енергийната криза се наблюдава и повишен интерес към еко - транспорта на дедите сред младежките среди от прованса. Предимствата са явни: за управление на превозно средство с 1- 2 конски сили не се изисква книжка за правоуправление на МПС - просто средството няма мотор. Талон, винетка, застраховки – забрави! Двигателят пасе трева, а не бензин. Бедната братовчедка на каретата вози меко с гуми от 12 до 20 цола, втора ръка. При нужда събира цяло бусче хора. На каруца- парти със съученичка можеш да си пийнеш спокойно, без да мислиш за евентуални духане в дрегер и актове, а само за случващите се в момента... Кеф!

Файтони има по курортите и по историческите филми. И те могат да се видят...

Докато гальотата  е изчезнала вече. А може би още през 30-те на 20-то столетие, когато кметът инж. Иван Иванов подхваща масово и повсеместно павиране на София с прочутите владайски павета от кариерата край Мърчаево... Когато камионетките започват да се множат, а през 1935-та тръгва първият градски автобус до Търговската гимназия.

Първият градски автобус в София, 1935

Та гальотата е къса товарна платформа с един кон и две големи колела, но не е за хора, а за стоки и товари. Колелетата й стигат до 2 метра в диаметър – като на тракторите, за да може да гази из калта по улиците на кварталите в миналото. Гальотите разкарвали по домовете мляко, зеленчуци, строителни материали, мебели, изхвърляли боклука. Много работа вършели.

На боядисаната снимка горе са изобразени оригинална гальота и водачът й гальотаджия – около1905 г., когато централната част на София е постлана с прочутите жълти павета. Чудно защо износвачът на боклуци и вехтории още тогава е заснет пред Българския парламент?!

Зареждали и Битпазар със стари чирепории. По-стари момчета като мен помнят, че чак до 70-те, 80-те години техни колеги – гальотаджии, но спешени вече рицари- амбуланти крещяха под прозорците из махалите: „Стари неща купу-у-у-у-вам!”.

И до днес каруцари от близките села им припяват: „Зеляро-о-о! Зеляро-о-о!”. А ехото на праотците отвръща с панелен ек: „От Витоша по високо нема-а-а! От Искъра по-дълбоко нема-а-а!”.

Носталгично разнежен слизаш, питаш...”Наше, българско е зелето! Екстра!”. И намигащият шоп ти насецва чувала с прясна стока от опушените и обпърдяни от комините на социализъма ниви на Кремиковци, Чепинци, Обрадовци или от онова, дето щеше да ни изтрепе преди три лета  - Бо(мбо)тунец... Не лъже човекът, наше си е, от подивелия Изток.

Софийски еколози от 21. столетие

Но най ме кефят еколозите с големите оранжеви камиони за боклука. Тия хора не спят! Имат и силни фарове за сесиите в 5, 6 и 7 сутринта. Ако не сте чували как попържа каруцарин в стил „Сточна гара”, как гласните ехтят в издрусваните алуминеви контейнери, много сте пропуснали... Много!

В сладка заран, в най-захарния сън дрезгавината процепва яка свирка към шафиорчето на камиона: „у-а-аа!”, „о-о-у”, „шефе-е-е-е”... Карай бе, уоу!... Не мърморете, а се заслушайте.

Това е живата традиция на балканския двугласен фолклор... Това е музика... Това са мелодии от боклуджийски кофи и премръзнали гальотаджии... Богато украсени с хилядолетни синкопи – балкански каруцарски псувни.

Момчил ПОПОВ, ММХІ

вторник, 1 ноември 2011 г.

БГ-стихове на 1100 години

Първите букви от редовете подреждат българската азбука

АЗБУЧНА МОЛИТВА

Константин ПРЕСЛАВСКИ (IX век)

Аз се Богу моля с тия думи:

Боже-светороче, що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!

Господ-дух прати ми ти в сърцето
Да ме лъхне с пламенното слово -
Ето, в правий път да тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречиста!

Знам, законът твой е жив светилник
И в пътеки светлина нетленна
Към евангелския дар възжаждан.

Литна днес и славянското племе
Милостта на кръста твой да търси...

Но на мене, който моли помощ,
Отче, сине и пресвети душе -
Просещ, - твойто мощно слово дай ми,

Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.

Упази ме ти от горда злоба
Фараонска, изцели ме, дай ми
Херувимска сила шестокрила,
Царю на царете! Да опиша
Чудесата твои вдъхновено,
Шествайки пак по пътя славен,
Що учителите двама, вечно
Юнни, начертаха... Да направя
Явно твойто слово за народа!

На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!

И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава -
днес, вовек веков и до амина.


Поетичен превод от старобългарски:
Емануил Попдимитров