Историците правят това предположение на базата на автентични средновековни документи – османски и български, един от които е „Витошката грамота” на цар Иван Шишман (1371 -1393). Двамата владетели се явяват и като основатели и градители на най-личния манастир от т.нар. Софийска Света гора - Драгалевския манастир „Успение Богородично”. Наричан е още „Царски манастир" и „Света Богородица Витошка".
Във Витошката грамота на Цар Иван Шишман, писана преди 1382 г., за първи път столицата на България е назована със съвременното й име София:
„...И така, Царство ми освобождава този манастир на Царство ми заедно с всички достояния и владения на този манастир, да не смее да се бърка в този манастир нито средешкият кефалия, в манастирските владения и над людете от село Новачени, които се намират в града на Царство ми София...“
Във витошкото село Драгалевци е един от дълбоките ми родови корени.
Легендата, оцеляла през вековете, е съхранила истината за последната защита на крепостта Средец от 1382г. Тогава, след падането на крепостта, телата на убитите след тримесечна обсада смели защитници на Средец- София били изхвърлени във водите на река Владайска. В района на Шарен мост и Драз махала. От това барата почервеняла, а белите кости по брега дълго напомняли за героите. Сред падналите за Средец юнаци имало и „Лъвове от Драгалевци“. През петте века османско владичество наричали реката Канла /Кървава/.
През 1889 г. софиянци издигнали мост над Владайска река с фигури на легендарните защитници на столицата. Наречен и до днес Лъвов мост.
Християнската обител „Света Богородица Витошка" над Драгалевци също е разрушена при завладяването на София от османските орди през 1382 г. Следващият XV в. манастирът отново е въздигнат, за да стане средище на Софийската книжовна школа. Разположен на 1.5 км над Драгалевци сред вековна букова гора, манастирът „Успение Богородично" е обявен за паметник на културата. Съхранени са уникални стенописи от Средновековието. Специалисти твърдят, че сред майсторите- ваятели, работили тук през ХVІ век, е самият Св.Пимен Зографски – небесен закрилник на българските художници.
Интересно е, че през дългите години на османско владичество витошкото село запазва името си: 1455 г. - Драгулевци; 1606 г. - Дирагулуфче; 1749 - Драгалефча. Още по-интересно, дори шокиращо някои читатели, е откритието на писателя- историк Георги Тахов за средновековните занимания на загадъчните шопи: ”Колкото и да е странно, по времето на робството драгалевчани не са се задоволявали само от поминъка си от пасищата и дърводобива. Според османски документ от средата на ХVІІ век – хюджет за 1647 година, драгалевците заплащат данък от 31 340 акчета – облог в полза на “кюрекчиите”, тоест весларите и кормчиите в императорската флота. Нещо повече – в хюджета се споменават и имената на драгалевчаните, които се прехранват от занаят в морето. Такива са Вучко, Мишо, Павле, Вълко и др… Може да се предполага,че драгалевските “кормчии” са били в Егея, която е сравнително по-близо до тази част на страната. Още повече, че в тази част на Беломорска Тракия съществува една постоянна комуникация с манастирите от Света гора. Както е известно, това е съхранена традиция още от времето на Иван Александър и Иван Шишман.” Георги Тахов, “От Средец до София”, Сф, 1987.
Под покрива на манастира „Света Богородица Витошка" по време на национално освободителната борба на българите от Софийско срещу Османската империя се е крил Дяконът на Свободата Васил Лъвский. Има записано предание как изхитрил турците и се спасил от потерята по неговите дири, посрещайки и изпращайки въоръжените люде лично и любезно...
Следващата забележителност на село Драгалевци датира от годините след Руско-турската война от 1877/78 г. Нарича ce „Света Троица", църква е - но вече в населеното място, и е строена от 1893 до 1898 г. Идеята и първоначалният замисъл са да бъде умалено копие на руския златен храм в с. Шипка. На освещаването й присъства цар Фердинанд. Лично дарява на храма две икони - „Свети Цар Борис I" и „Св.св. Кирил и Методий". След реконструкция от 1956-1958 г. храмът променя облика си. Църквата съхранява частици от мощите на Св.Йоан Златоуст, Св.Трифон, Св.Панталеймон...
Една августовска нощ на 1895 г. заспалo Драгалевци е споходено от нашествие. Със запалени факли, с въодушевен фанатически устрем към небесата, „с развято, нарочно приготвено знаме, под звуковете на една военна тръба" десетки граждани са поели нагоре. Пълзят в тъмнината към Витошкия първенец Черни връх в първото организирано туристическо изкачване. По покана от Алеко Константинов там на върха, под слънцето по пладне на деня 28 август е поставено началото на Българския туристически съюз.
Лека-полека, с течение на годините, Драгалевци и околностите му се превръщат в китно кътче за отдих на хората от големия град. Още се помни Вучковото ханче - място за среща на софийски писатели и интелектуалци. На екскурзия до Драгалевския манастир през 1906 г. е първата среща от великата фатална любов между Лора Каравелова и Яворов... С построяването на първата хижа у нас - „Алеко", туристическият поток през Драгалевци се увеличава. През 1956 г. тържествено е пусната в експлоатация първата отсечка на двуседалковия лифт. Втората отсечка на Драгалевския лифт започва работа през 1968 г.
Село Драгалевци става квартал на София през 1938 г. Наредбата- закон за Столичната голяма община от 6 април 1938 г. е ратифицирана: „На първообразния съ собствената на Негово Величество Царя ръка написано: „Одобрено БОРИСЪ III“.
Дни след това Кметът г. инж. Иван Иванов тържествено е посрещнат в Кметството на с.Драгалевци и са начертани мерки за близкото бъдеще като курортно селище на Витоша. Село Драгалевци е електрифицирано и водоснабдено отдавна, според репортажа от сп. „Сердика“ тогава!... Има регулационен план още от 1910 г., предстои павирането на пътя до центъра на София и основни улици тук.
Скотовъдците от Дралевци по това време доставят всеки ден на столицата по 4000 литра прясно мляко, но го карат с гальоти и животинска тяга. Създава се млекодобивна кооперация и млекосъбирателен пункт за облекчаване на снабдяването на София с прясно мляко. Обсъждат се въпроси с безплатни трапезарии за бедните, градското благоустрояване в близко бъдеще като развиващ се курорт...
След 1990-а кв.Драгалевци се превръща в една от най-престижните жилищни зони не само в София, но и в България.
Най-новата забележителност на Драгалевци е посетителският център на Природен парк „Витоша". Тук е изградена специална кула - наблюдателница, от която се открива прелестна панорама към столичния град, та чак до сините вършини на Стара планина отвъд Софийската котловина.
Писа Георги – Момчил ПОПОВ,
Граматик от с. Драгулевци, Софийска книжовна школа, MMXVIII
Няма коментари:
Публикуване на коментар