АРЕСТИ В ПЛЕНАРНАТА ЗАЛА, 1947

- Писмо- свидетелство от Август 1951 година на напусналите нелегално страната депутати от VІ ВНС Стратия Скерлев и Емил Антонов
- Из сборника „Килията „Сърп и чук”- 2 (публикува се първи път)

До Господина Генералния Секретар на Интерпарламентарния Съюз
гр. Истанбул

Много Уважаеми Господин Главен Секретар,
Ние,- Стратия Скерлев Народен Представител от Хармаилйската избирателна околия-избран на 27  Октомврий 1946 година напуснал нелегално страната на 24 Август 1947 година и Емил Антонов Народен  Представител от Тутраканската избирателна околия, избран на 27 Октомврий 1946 година, напуснал  нелегално страната на 26 Август 1950 година, считаме за необходимо да доведем до Вашето  просветено внимание следното:

Нашия народ лишен от елементарните човешки и граждански права и свободи е угнетен от един  порочен потиснически режим, който нема равен на себе си в историята, и е в невъзможност да даде  израз на своите мъки и неволи по естествен път, като печат,политически опозициони партии или преставителство в международни иститути и организации. Народат ни требва да разчита на нашите  скромни усилия и най-главното на подкрепата на свободните хора от различните краища на света,  които биха си дали труд да разкъсат ограждащата го железна завеса, да осъдат неговите угнитители,  както и да му помогнат да възтанови своята свобода и независимост.

Това състояние на нещата е констатирано чрез присъдата на Хагския международен съд,  издадена  против комунистическото правителство в София по изкането на ООН. С нея се осъжда това  правителство за незачитане хартата на ООН и нарушение на договора за мир сключен с силите  победителки, в който българското правителство се е задължило да не нарушава човешките и  граждански права и свободи.

Трагичното положение, в което се намира Българския народ добре се знае от целия демократичен  свет. Това стана още по ясно когато послушниците на Москва и коменистическото правителство в  България скъса без причино дипроматическите си отношения с Американското правителство.
В такова състояние са и народите на: Ромъния, Полша, Унгария, Чехословашко, Албания, Литва,  Летония, Естония, Украйна и др.

Господин Главен Секретар,
                            
На 27 Октомврий 1946 година, въпреки нечувания терор през време на избори, при който паднаха убити  23 души деятели на опозицията, бехме избрани в 6 Велико Народно Събрание 101 Народни  Представители на БЗНС и Социал Демократическата партия.
Комунистическата партия под покровителството и съдействието на Съветските воено окопациони части  в България унищожи опозицията.

На 6 юни 1947 годива беше аристуван в залата на Народното Събрание водача на опозицията и  секретар на БЗНС Никола Д.Петков, на 16 август 1947 тодина осъден на смърт чрез обесване и 23  септемврий същата година егзекутиран.

На 11 юни 1947 година 23 Народни Представители от БЗНС беха изгонени от Народното Събрание,  мандатите им отнети и арестувани.

На 27 август 1947 година отнеха мандатите и на останалите народни представители на БЗНС, Съюза  беше обявен извън законите и разтурен.

В началото на 1948 година беше отнет депотатцкия имунитет и на останалите10 души Народни  Представители от Социалдемократическата партия, арестувани и осъдени ведно с водача на същата  партия г-н Коста Лулчев, партията обявена извън законите и разтурена.
До момента са успяли да се спасят като са избягали зад граница следните народни представители:  Д-р Георги Петков, Георги Колев, Коста Шопов, и Тончо Тенев всички понастоящем в Франция, Стратия  Скерлев и Емил Антонов в Турция;

Намират се в затворите следните държавници и общественици: Проф. Венелин Ганев бивш регент, Асен  Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Дерлински бивши министри и народни представители, Иван Костов,  Михаил Михайлов- народни представители, Стойчо М....
Намират се в затвора осъдени на многогодишен затвор  следните общественици: Димитър Гичев,  Вергил Димов и Константин Муравиев - бивши министри, Коста Лулчев, Димитър Стоянов, Рангел  Даскалов, д-р Петър Дертлиев, Петко Търпанов, Петър Братков, Крум Славов, Иван Гинчев, Иван  Копринков, Любен Боянов, Георги Кръстев, Неделко Атанасов, Трифон Кунев,- всички народни  представители.

Намират се в лагерите за робски труд следните общественици: инж. Стоян Бошков, д-р Гочев, д-р  Георги Басилев, Сргий Златанов, Петър Сърбински, Тодор Драганов, Асен Паянтов, Никола Ковачев,  Христо Къркъмов, Иван Гергов, Спас Найденов, Димитър Илиев, Стефан Димитров, Кирил Попов, Недко  Ботев, Атанас Лерински, Хаджи Атанасов, Минчо Драндаревски, Младен Големански, Личев, Елисавета  поп Антонова, Светла Даскалова, Цветан Максимов. Нино Чекърски, Тодор Лаваро, Христо Стоянов,  Тодор Киров, Рачо Домусчиев, Минчо Панов, Господин димов, Стоян Кърлов, Никола Певтичев, Петко  Франгов, Иван Дуков, Стоян Жеков и др: - всички народни представители.

Факсимиле от писмото на напусналите нелегално страната депутати от VІ ВНС Стратия Скерлев и Емил Антонов

Вследствие на непоносимите условия при които са поставени да живеят в затворите и в лагерите за  робски труд починаха преждевремено следните видни държавници и общественици: Кръстю Пастухов  бивш министър и народен представител, лидер на Социал демократическата партия е починал на 19  ноември 1949 година в Сливенския затвор; Цвети Иванов редактор на вестник Свободен Народ- орган  на социал демократическата партия умрял на 23 юли 1950 година в лагера Белене, Свищовско; Никола  Мушанав бивш министър председател и лидер на демократическата партия, умрял през месец юний  1951 година в Софийския централен затвор; проф. Петко Стоянов бивш министър на финансиите и  народен предетавител, един от водачите на опозицията, умрял през месец август 1951 година в  Софийския централен  затвор, където лежеше без произнесена присъда.

Господин Главен Секретар,
До момента до който в страната ни имаше опозиционни парламентарни групи България членуваше в  Интерпарламентарния съюз. По заповед ва Кремъл комунистическата партия отказа това членство.
Ние, които в най тежкия момент получихме доверието на народа и бяхме избрани за народни  представители смятаме, че имаме право да представляваме правата и интересите на нашия осъден на  мъчения народ в световния АЕРОПАГ представляващ световната демократична съвест и морал, имаме  честа да Ви замолим да ходатайствувате пред изпълнителния комитет, да бъдем приети като  равноправни делегати на предстоящия конгрес на Интерпарламентарния съюз, който ще се открие на  31 август 1951 година в град Истанбул. Прецедент за това има в Унията с приемането в миналото на  конгресите на Съюза с участието на представители на Испанските републиканци.

Приемете молим нашите отлични към Вас почитания:
Стратия Скерлев/п/, Емил Антонов /п/

Из Архива на Българския Национален Комитет
(Бел.ред.: Запазен е оригиналният правопис за пълна и автентична достоверност.)

„Килията „Сърп и чук”- 2 може да изтеглите оттук:
http://popovart-sofia.eu/?page_id=1257

АТЛАНТИЧЕСКАТА ЛЕГИЯ, 1951

- Рота от 200 емигранти -"Немили недраги" на комунистическата власт, служи в НАТО от 1951 до 1964 г.
- Разказва Желязко Ангелов - бивш горянин, войник в Българската рота № 4093.

Радостина – Смарагда ГЕОРГИЕВА
Живота, свободата и правото заслужава единствено онзи човек, който се сражава за тях и всекидневно ги превзема! - Гьоте

След деветосептемврийския преврат и последвалата комунистическа диктатура много хора са принудени, с риск на живота си, да напуснат страната, откъснати насилствено от своите семейства и близки. Мечтата да видят България освободена е единствената светлина, която ги води по трънливия път на изгнанието. Раздялата е дълга, а за някой от тях тя е окончателна.
Обречени да понесат репресии, унижения и физическо унищожение, противниците на режима, които остават тук обаче, се превръщат в заточеници на родна земя.
Длъжници сме на всички тях - физическите и духовните политически емигранти.Те са разделените чеда на България, които бяха винаги заедно в борбата против тираничната система и останаха верни на синовния си дълг към род и отечество.
Днес, когато вече не мълчим, излязоха публикации и документални изследвания за различните организации на българската емиграция след 9 септември 1944г. Те са имали за цел да отстояват демократизма и са работили с възрожденска самоотверженост. Било е въпрос на гражданска съвест и на убеждения. Без гаранции за успех, без да им е останало друго, освен упованието и надеждата.

БЪЛГАРСКАТА РОТА В НАТО, 1951
Българската рота 4093 е нашето представителство в НАТО за периода 1951-1964 г.
Историята на нейното създаване е известна на малко хора. Други въобще не са чували за нея. Това е част от мемоарите на Желязко Ангелов - емигрант в Торонто, Канада.
Той е роден на 17 април 1929 г. в село Лалково, Ямболско. Взема активно участие във въоръжената съпротива срещу комунизма. Бил е координатор на горянските чети в родния си край. Организира група за преминаване през границата след разгрома на Сливенската горянска чета.Въпреки че попада в засада и е ранен, успява да премине в Турция, свързва се с други бегълци и продължава да работи за родината.
„Сърцето и душата ми бяха раздирани от мъчителен гняв, че трябва да напусна дом и родина. За кой ли път тя ставаше по-опасно място за чедата си, отколкото чуждата земя! Съдбоносният въпрос за мен бе дали ще ми стигнат вярата и младежкият идеализъм да продължа делото, на което се бях посветил. Очевидно идваше някаква нова и жестока експериментална система, при която се очертаваха две добре познати класи - господари и роби!
Започна да се говори за създаване на освободителна армия. Скоро с кораб заминахме за Италия.Там имаше емигранти и от други държави. Групата ни се състоеше от земеделци и монархисти. Когато пристигнахме, ни настаниха в емигрантски лагери, от които след няколко дни вече можехме да излизаме из града. Смаях се от изобилието в магазините и усмихнатите лица на хората. Нима това е победената фашистка Италия на Мусолини?! Това бе един изгрев пред нашия мрак.
А къде сме ние? Хиляди емигранти поеха изгнаническия живот. Нерадостен, измъчен и жалък...
След пет-шест месеца при нас дойде Г.М. Димитров и ни прехвърлиха нелегално във Франция, където ни посрещнаха наши съидейници. Ние бяхме като замаяни и невероятно впечатлени от красотата на Елисейските полета, Триумфалната арка, Лувъра...
Започнахме да работим - аз заедно с други българи режехме трупи за траверси в Ардените. Всеки повей на вятъра ни връщаше към родния Балкан и милото ни отечество.

ИМАХМЕ УРОКА НА ЧЕТИТЕ И ЛЕГИИТЕ ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
На 12 март 1951 г. на заседание на УС на Българския национален комитет в Париж се взема единодушно решение да се даде право на председателя д-р Г.М. Димитров да продължи, на доброволна база, да организира българската политическа емиграция за нуждите на народоосвободителната борба против режима на комунистите.
Сформирането на Национална доброволческа рота 4093 е безпрецедентно събитие в историята на българската политическа емиграция след Втората световна война.
Г. М. Димитров апелираше да се подредим под нашия трибагреник не само защото това беше знамето на българския народ, а и защото то щеше да стане знаме на федерацията от народи, борещи се против комунизма. За едно общо ново бъдеще - за всички страни, обединени от демократизма, самоуправлението, в името и заради честта и достойнството на всеки човек. За тържеството на правдата, културата и цивилизацията.

Българската рота 4093 в НАТО, 1951-1964 г.
= = = = =
Из "АТЛАНТИЧЕСКИЯТ ПАКТ"
Прокламация на Българския Национален Комитет  = 1952 = 
Народите от Съединените щати и  Западна Европа съзнали опасността  от застрашаващия целия свят агресивен комунизъм, в края на 1948 година сключиха Североатлантическия отбранителен пакт. Участвуващите в този пакт народи са ръководени единствено от желанието да дадат своя принос в отбрана на цивилизацията от червения вандализъм на Кремъл. Този пакт трасира пътя към едно тясно сътрудничество между всички демократични народи срещу общия за човечеството враг. Обстоятелството, че всички демократични народи, участващи в пакта, координират силите си и ги подставят под командването на една обща мисъл за борба срещу агресията, идва да подчертае голямото съзнание пред общочовешкия дълг. Пред общата и голяма съществуваща опасност надире остават всички лични интереси  и народите се запретват с отбраната на световната цивилизация и култура...
= = = = 

Можем да кажем, че изминатият път до сборния пункт в казармата на Американския гарнизон в Цайлсхайм до Франкфурт на Майн води началото си още през 40-те години. В лагери за чужденци в Гърция, Италия, в общежитията в Истанбул, в евтини, тесни квартири във Франция и Западна Германия стотици български политически емигранти изчакваха повика да тръгнем по пътя, който да ни отведе в казармата, където, регистрирани като войници в нашата бойна част трябваше да бъдем обучавани и подготвени за голямата неравна битка! Трябваше да застанем на пост срещу агресора наравно с НАТО и американските въоръжени сили.
Имахме урока на четите и легиите преди Освобождението.

В ГАРНИЗОНА ЦАЙЛСХАЙМ, ГЕРМАНИЯ - ЕВРОПЕЙСКА АРМИЯ ОТ САТЕЛИТИТЕ НА СССР
Още със свършването на войната през 1945 година десетки хиляди поляци, в съюз със САЩ, сформират доброволчески роти. След като идеята за създаване на европейска армия от бившите осем страни - сателити на СССР, освен от Полша бяха сформирани роти от България, Русия, Албания, Чехословакия. По-късно, в началото на 60-те години, в нашата рота бяха приети доброволци от Сърбия, Хърватско, Словения и Унгария.
Всички национални доброволчески роти бяха съставени по образец на една пехотна рота от АВС (Американски въоръжени сили) и с еднаква численост. Отделните роти съставляваха военна единица - полк, или както бе прието да се нарича, център със свой щаб и командир с чин полковник. Рота 4093 беше съставна част от полкови център, 6950 ЛС Център. Към ротата бяха прикрепени офицер и старши сержант от американската армия. Те оказваха неоценима помощ на администрацията, снабдяването и изпълнението на служебния дълг. Бяхме обучавани практически и теоретически. Охранявахме военни обекти на АВС.
Гордеехме се с получените похвали за честна и вярна служба. На парадите нашето участие се очакваше с интерес, защото демонстрирахме дисциплина, дух и готовност за борба.
Нашите командири бяха истински патриоти, достойни офицери, чиито думи още помня. Кои бяха те:

ЛЕЙТЕНАНТ СТЕФАН БОЙДЕВ – ПЪРВИЯТ НИ КОМАНДИР В НАТО ДО 1952 Г.
Стефан Бойдев, роден на 3 октомври 1919 г. В Сливен . Син на българския генерал Бойдев. С чин лейтенант, той беше първият ни командир до 1952 г.
„Дисциплината е солта на войската, а войската е продукт на народа. Българският офицер, като продължава службата си в емиграция, има всичката възможност да служи на българските интереси, стига само да застане на народни позициии. Тогава никой не може да го обвини в каквото и да било, защото неговият отговор ще бъде: "Единствен БНК води борба срещу комунизма за свободата на България." Аз като български войник стоя зад него, защото той представлява онзи народ, в който съм се клел, борил и за когото като прост редник продължавам службата си и нося звездите на дълга и саможертвата.

КАПИТАН БОРИСЛАВ БАЙЧЕВ – КОМАНДИР НА БЪЛГАРСКАТА РОТА В НАТО ДО 1957 Г.
Борислав Байчев, роден на 9 юли, 1919 г. в Шумен, капитан от Българските въздушни сили. От 17 април 1952 г. с чин лейтенант е назначен за командир на Рота 4093. С чин капитан той остава командир до 1957 г.
„Епохата, в която градим, и условията, в които живеем, са комплицирани.Те изискват всестранни качества и подготовка, силна вяра и морал, за да победят и да създадат мира и щастието за поколенията.От там всички, които са взели тежката отговорност да се борят за освобождението на народа си, трябва да въплътят в себе си образа на апостолите. Да нямат нищо освен дълга си, да не изгубят нищо освен живота си, да печелят за всички, освен за себе си."

ДИМИТЪР КРЪСТЕВ – КОМАНДИР НА БЪЛГАРСКАТА РОТА В НАТО ОТ 1957 ДО 1964 Г.
Димитър Вълков Кръстев - роден на 26 юли в село Касанково, Хасковско. Командир на ротата от март 1957 г. до разформироването й на 20 юни 1964 г.
„ Боевата организация Български национален комитет е носител на революционния дух на нашите възрожденци и хъшове и иска да извоюва свободата на България.Така чиста и свята, както я искаха Левски, Ботев и Караджата. БНК ще се бори до победата над комунизма, до извоюването на политическа и духовна свобода и до осигуряването на правов ред и мир."

ВЗВОДНИТЕ КОМАНДИРИ В НАТО – ЛЕЙТЕНАНТИТЕ АТАНАС АТАНАСОВ, САВА СЕВОВ, ВЪЛКО ВЪЛКОВ И ЛОЗЮ ХАДЖИДИМИТРОВ
Длъжен съм да спомена имената и на четиримата лейтенанти - взводни командири: Атанас Атанасов, Сава Севов, Вълко Вълков и Лозю Хаджидимитров.
Оскъдните сведения от България бяха тъжни и нямаше изглед да станат оптимистични, защото времето сякаш вървеше срещу нас. В моята родина една партийна олигархия от предатели бе подхвърлила цял един народ на грабеж, безправие, лъжа, лицемерие, терор и кръв. Животът там бе изгубил своето съдържание.
Ние бяхме в Германия - не по-малко злочеста страна. Германският народ, извлякъл своята историческа поука, вървеше стремително напред. Аз видях с очите си обезумелите хора, щуращи се около останките на разрушени градове и села, които бяха възстановени след няколко години. Изглежда този народ бе отрекъл злото в себе си, за да може да направи чудеса за толкова кратко време. Но той се съвземаше в условия на демокрация и там бе причината да се стигне до този резултат. В родината ми веригите дрънкаха зловещо и страхът бе сковал човешките сърца.
В началото на 60-те години комунистическата пропаганда тръбеше за новата политика на Кремъл - разоръжаване и мирно съвмстно съжителство. В „Работническо дело" - официоз на БКП, се появиха материали срещу освободителната борба извън родината.Тази злобна кампания показваше слабостта на съветските империалисти. Наричаха ни „главорезите от Цайлсхайм", особено остро нападаха „главатаря" доктор Димитров.
Те осъзнаваха, че при създаване на военна обстановка хиляди емигранти от доброволческите роти ще тръгнат към Европа, за да освободят народите от източната й част.
На 20 юни 1964 г. при разформироването на рота 4093 и на останалите роти към НАТО, се възприе нова тактика. Млади политически емигранти можеха да останат на работа като цивилни лица в американската армия.

В УНИФОРМИ ИЛИ В ЦИВИЛНО ОБЛЕКЛО – ВОЙНИЦИ НА СВОБОДАТА
В своята прощална реч д-р Г.М. Димитров каза: "Независимо дали ние сме във военни униформи, или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници на свободата и незвисимостта!"
Макар и пръснати по целия свят, останахме верни на дадената клетва и бяхме готови да се отзовем при първия повик за мобилизация.
За да бъдем правилно разбрани от обществото, трябва да знаете, че правото ни на борба срещу комунизма не бе дадено по някакви разпоредби, още по-малко по конституциите на тоталитарните режими. Ние бяхме твърдо убедени, че за това право се воюва и се дават свети жертви.
Страданията на народа, терорът, недоимъкът, лагерите, затворите, убитите бяха постановени в неписан закон, който ни даваше право да водим своята борба."

Empty or non-existing rotator! Add 1 banner at least

Радостина- Смарагда ГЕОРГИЕВА, „Разделената България”, www.pro-anti.net

ФЕНИКУЛЯР И ОХЛЮВ-ЧУДО

На моето Кате, с което... вече 30 години сме заедно

Малко момиченце се гуши под завивката, мрънка на заспиване:
- Бабо-о, разкажи ми за Витоша пак...
С твърди като речни камъчета, но топли от слънцето думи старата почва да каканиже:

- Сега че се наспиме бърже... Утре че станеме рано... В едно торбе туряме домат, чушка, сиренце, хлеб... Фащаме Десетката и право на Земеделието... Оттам на рейсо и чак на „Златните мостове”!... Оно че е обед, че седнеме на една пейка и че се наручаме... На сенкя под големите борове. Там и по обед е хлад...

Все едно са музицирали в двата си тона прочутите Бистришки баби... Прозвучала е дрезгава притча за скромна мечта. Простичка и малка, точно обратното на помпозните времена на раждането си... Годините на пищните като цвят на тиква момичешки кордели, черни престилки и червени пионерски връзки, рапорти и манифестации, 1960-те. Красива детска песничка за „Лека нощ”... Момиченцето, което още не познавам, се муши под ръката на стара майка:
- Утре да идем на Симеоново, а? Мая се хвали, че баба й живеела там, на вилата...
- Добре, чедо... Утре че пойдеме на Симеоново... Само да видиме как се стига...

Баба Клаида и Катето заспиват бързо в къщицата си на Красна поляна. А от следващата вечер и Симеоново е включено в мечтите...

В онези години автобусите към източните села под Витоша тръгваха от площадчето пред Строителния техникум „Христо Ботев”. Точно така, острани на стадион „Левски”. Поемаха нагоре към Дървеница, Симеоново, Бистрица и Железница. Дори в началото имаше отделен рейс до именуваното от шопите на кръвосмучеща тахтаба селце, днес престижен столичен квартал - Дървеница. Симеоново бе някак си междинна спирка за туризъм и през 70-те. Тогава с по някоя друга китара и съученичка - бледа комсомолка ходехме да се снимаме и плажуркаме на двете изкуствени езера между боровете. Тези, веднага над покривите му, на голямата слънчева поляна...
Докато в началото на 1980-те не пое към хижа „Алеко” бленувания от Иван Вазов „феникюлер”. И бившето, съвсем смотано допреди стотина години селце Бейлер чифлик стана международно...

 От Симеоново се откриват лични гледки към Софийското поле, но очите, душата, сърцето запяват тогава, когато се качиш в една от кабинките на Симеоновския лифт. В мига, когато „един финикюлер, гърмящ по хълбоците на Витоша, улесни пътуването ни до гърба й, каква дивна наслада за очите и душата, какви рояци поклонници на величието и непостижимото ще се затичат към върха, към пригръбначния гръб на славната планина."

Тръпка,  атракция и удобство е „финикюлерът" - фантазия от ХІХ век... И за 1983 г., когато бе построен и пуснат в експлоатация, това си бе грандиозно транспортно съоръжение: преодолява разлика във височината от 1076 м, има дължина 6270 м и капацитет 1500 души на час. От хижа"Алеко" друг лифт води към м. Резньовете, а след това... пеша към Черни връх... И обратно към Симеоново,  „на сенкя под големите борове”...

През 1878 г. достолепният и прославен генерал Гурко подарява гръмкото  име „Цар Симеон Велики" на най-младото населено място край Витоша - Бейлер-чифлик.

Въпреки че днешният софийски квартал Симеоново се смята за едно от най-младите селища под Витоша, землището пази следи от древна история, неразчетени докрай, но говорещи краасноречиво. Зад църквата „на центъра” са намерени останки от зида на някогашна крепост. По времето, когато селището се нарича Бейлер чифлик, цялата местност носи името Църква, а възвишението над селото се нарича Църквище.

Не само удобното разположение е привлякло някогашните заселници. Прочут бил лековитият извор, за който Павел Делирадев пише: „Този извор е най-близо до Витоша, но все пак е най-малко познат на софийските туристи. Намира се на стотина метра на изток от Симеоново, в ливадата зад Сапунджийското дере." Местното население е смятало извора за изключително лековит.

За някогашното селище говорят и другите имена, срещани около Симеоново: Демир капия (Железните врата), Стражата. През 1721 г. селището влиза в т. нар. Божков участък. Първенецът Божко бил началник на дервентджии и организирал охранителна дружина за безопасност на пътниците и търговците. Божко се ползвал и от подкрепата на населението, успяло да запази навици и  традиции. Симеоново е име, внушено от остатъците на крепостната твърдина, подсказва службата му като бойница и подслон на „пътна полиция” още от Древността...

Селището става самостоятелна община през двадесетте години на XX век. По това време в него имало основно училище, а в центъра се извисявала църквата, носеща името на някогашния манастир „Св. Архангел Михаил". Със светеца е свързан и празникът-събор на  Симеоново - на Архангеловден. Наблизо е паметникът на   загиналите във войните за Отечеството. От 1961 г. е квартал на Голяма София.

С момичето, което вече се познавам, след много години пишем скромна семейна програма. В неделен ден на новото хилядолетие:

- Наспахме се бърже... Станахме рано... Опитахме се да откачим дъщерята от компютъра... Не мина номера... Сега ще седнем двамата на автомбила амтоматик и право на Витоша... На екскурзия, сред природата... Има едно кръчме над Железница, сервират чудно шкембе-чорба... И кисело мляко...

Банална приказка, но кулинарна, добротворна... Тръгваме. Но на левия завой към центъра на Симеоново зърваме композиция чудна, дори изумителна... Като че ли балон за въздухоплаване - огромна елипса, кацнала до тротоара сред къщите. Спираме да погледаме, да поснимаме, да поразпитаме...

Разбира се, Охлюва – чудо. Но тогава още не беше завършен. Само догадки и мълви в нюансите от „нова детска градина” до „не знам, защо питате?”...Така няколко години... Докато една сутрин миналата пролет, 2012-а, къщата-огромен охлюв се надигна от уличката си в Симеоново, даде височина и пое на електронно пътешествие около Земята. Като в красива приказка-роман на Жул Верн с най-верен почитател българския му колега Иван Вазов... В интернет, със свободно гласуване Охлювът-чудо на арх. Симеон Симеонов оглави класацията за най-странна сграда в света!

Драги сънародници, покажете се за малко от завивките –черупки и чуйте добре. Великолепната урбан- приказка „Охлюв с комин-калинка” от София е по-добра от най-смелите проекти по Земното кълбо, предпочетена бе пред творби на архитектурни колоси като Антони Гауди и Хундертвасер! Изброявам прочутите конкуренции: въртящата се кула в Дубай, обърнатата къща в Полша, музея "Гугенхайм" в Билбао, парка "Гюел", катедралата "Светото семейство" (Саграда фамилия), къщите "Мила" и "Батло"...

Охлювът-чудо е първи в света, защото живее в детските очи.Уж си е на едно и също място в Симеоново, а след залез може да лети. От вечерта, та чак до сутринта… Който не вярва, да пита комина –калинка, защо на антенките си има светлини?... Ясно. Да не се сблъска с другите самолети из въздуха, докато пътешества.

Момчил ПОПОВ