Витоша – тракийски мегалитен комплекс?!

> Дали Морените на тази планина не са дялани от човешка ръка
> Защо дори Аристотел и Софокъл споменават Витоша
Как на фона на известните в древността гигантски планини една нищо и никаква Витоша е била спомената от антични автори като философа Аристотел, историка Тукидид и трагика Софокъл?
Защото най-вероятно скалите по тази планина, смятани за "морени" или за "каменни реки", са всъщност мегалити, пише Георги Велев в книгата си "Непрочетената "Илиада", представена за първи път снощи (29.10.2010).
Витошката мегалитна композиция е чудовищно сложна поради съвършената точност в отбелязването на отделните моменти в движението както на Слънцето, така и на планетите от Слънчевата система, а и на звездите, смята авторът.
Всички "каменни реки" според него са свързани в мегакомплекс, обхващащ източната и западната част на Витоша. Ориентацията на гигантската източна мегалитна конфигурация над Бистришкото бранище пряко кореспондира с подредбата на мегалитните лъчове над Златните мостове.
Обяснението на всичко това произтича от обожествяването на Слънцето от траките, пише авторът, според когото тези творения трябва да се наричат Сердикийски слънчогледни резньове. Предложеното название се основава и на твърдението за тракийския произход на името Витоша със значение "два резена".
Цялостният анализ на тази величествена и съвършена система тепърва предстои, стига да се окаже по нашите ограничени възможности да я проумеем, преди да сме я унищожили напълно, смята Велев.
Издигането на Витоша на тези слънчеви каменни реки, съпътствани от хиляди мегалитни комплекси, прави начинанието по-грандиозно като усилие и познание дори от Великата китайска стена, като го нарежда сред вселенските забележителности, е мнението на автора.
По думите му, са прави шопите, когато казват: "От Витоша по-високо нема". И добавя: Тя е вълшебна планина, която денем искри като изкусно шлифован диамант под лъчите на Слънцето, а нощем "улавя" светлината на Луната и звездите. Не друг от многото масиви, опасващи София, а именно Витоша е свещената за сердите планина, в която според запазените предания е закопано приказното им съкровище.
Повече от сензационно е посочването на Витоша под името Скомбра в "Метеорологика" на Аристотел: "и трите реки - Стримон, Нес и Хебър - от Скомбра" . Непосредствено преди това философът обозначава посоките на света чрез зимното и лятното слънцестоене, както и чрез равноденствието, белязани чрез местоположението на планините.
Допускането, че слепените един до друг скални късове (благодарение на идеално полираните им повърхности, между които не може да се пъхне дори острие на бръснарско ножче) са поставяни от наши предшественици, поражда съмнение в естествения природен произход на "каменните реки", смята авторът.
Като потвърждение за съзнателното човешко композиране на "морените" той определя разполагането им на места, където се открива дълбока пространствена перспектива.

Витоша, Люлин, Стара планина

Вгледаме ли се внимателно в картата на Витоша, прави впечатление, че така наречените "каменни реки" стриктно фиксират азимутите на движението на Слънцето, пише авторът.
Мегалитните вериги по западния край на тази планина са разположени по начин, който да проследява движението му в двойките кардинални астрономични моменти - равноденствия (пролетно и есенно) и слънцестояния (зимно и лятно).
В книгата е обърнато внимание на обстоятелството, че именно в тази част на Витоша скалните редици са ограничени между Накев камък и Златните мостове - две местности, които фиксират крайните точки в движението на Слънцето.
В деня на лятното слънцестоене то изгрява над мегалитите по Накев камък и залязва по северозападния склон на каменната редица на Златните мостове. А пък в деня на зимното слънцестоене светилото изгрява над югоизточната страна на Златните мостове и залязва над Накев камък.
По средата се намира мегалитният комплекс по река Рударщица, изследван и фотографиран от Георги Велев при равноденствията през настоящата година.
В подножието на връх Острица, в глъбината на един от огромните блокове, над специално кантирана с двусантиметрова лента ниша, точно по залез на 20 март 2010 г. просветлява пирамида с височина метър.
На 23 септември 2010 г. картината се повтори след изкачване по внушителната мегалитна верига над самата река Рударщица, чието предназначение е да отбелязва точното място на движението на Слънцето при равноденствията.

Източник: VESTI.bg
Георги Велев, "Непрочетената "Илиада", 2010
Снимки: Архив на Природен парк «Витоша»,(горе) – «Златните мостове», 1928 г.; Личен Архив

Плана и Витоша от изток (HDR фотографии)

Плана и Витоша в отсечката м. Ярема- Железница- Бистрица. Оттук Черни връх не изглежда като най-високия на Витоша – той е вляво от първата ¼ на кадъра (над водосбора на Железнишка река).

Местността Сульови кошари
Бистрица, гледана от Плана
Пътят по билото за с. Железница, по който на 14 юли 1889 г. Алеко Константинов потегля от Урвишкия (Кокалянския) манастир за пръв път към Черни връх.
Аспаруховият дъб е на същата възраст, както Дунавска България – 1300 години. Затова е наречен на великия български хан.
Около поляните над Кокалянския манастир, където расте гиганта, скрити в рътлините живеят още трима старейшини – зимни дъбове (церове) на по около 500- годишна възраст.
В зеления свят на голяма София Аспаруховия дъб в Плана планина може да бъде сравнен единствено с величествения храм „Св. Ал.Невски”... За съжаление обаче, хилядолетният зимен дъб- исполин е в лошо състояние. От светкавица голям клон се е откършил още от стеблото (което загнива), а върховете на други са изсъхнали от жеги и бури. Идиоти иманяри пък решили, че има скрито злато в ствола... И подкарали дъба- гигант с резачките... Добре, че е бог Тангра, да бди и крепи все още събрата си, именуван на великия хан Аспарух. Иначе еколози, горски, природозащитници, кметове и общинари... Ъ- ъ- къ! Дай им микрофони, репортерици и телевизии – хал- хабер нямат как съхне, гние и гризат буболечки жива, 1300- годишната българска памет...
Фотографии: PopovArt 2008/10

Мег, откровение мое...

ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ НА РОМАНА „КОПРИНЕНАТА МЕГ”

http://www.popovart-sofia.eu/Silky%20MEg/index.html

Какъв амбалаж употребява влюбената студенция? Съпоставими ли са понятията „млада жена” и „абсолютна свобода”? Как е по-правилно да се казва: „дискожокерка” или „дискожокерица”? Личи ли на човек характера в танца? Вярно ли е, че откровения мъж смятат за глупак, а откровената жена – за леко момиче? И въобще: цинично ли е да си искрен? В кое общество? А има ли общество?... Защо интелектуалецът предпочита да мачка себе си, а не околните? Може ли да се каже, че безразличието е проказата на обществото? Сексът спорт ли е?...

Такива и от сорта въпроси си бях задавал, пишейки „Копринената Мег” – преди 1000 или да речем, 1030 години. Изпратих ръкописа първо на едно, после на второ издателство ...Не помня вече колко, ама след месеци чакане ми го върнаха по пощата, опакован старателно като тленни останки на боец. И в двата пакета – листчета с книжовно-литературни доказателства, че съм незрял идиот, че се нуждая от смяна на жизнените си позиции, че въпреки „експресивния стил и чистотата на диалога” не съм успял, не съм успял, не съм успял... И да си самороден идиот, никога да не посмееш да пристъпиш в издателство... Та-ка-а... Това беше в

ЕРАТА „ДО” ИЛИ „КЪСЕН СОЦ”.

„Изгря” демокрацията, поутребявахме я вербално няколко лета и през 1993-та „Копринената Мег” усети ласката на печатарското мастило. И нещата рязко се обърнаха – премиери, отзиви, приятели-читатели...

http://www.popovart-sofia.eu/chitateli.html

И на излет с приятелско семейство си говорим колко е хубаво това. Лятото, на планина сме, над нас е жега ,а в краката ни жужи река – кеф-ф-ф! А младата госпожа ми казва: трябва да ти предам поздрави от моя колежка. Тя ми каза, че познава книгата ти още от ерата „До”. Е, ако е работила в издателството, може – аз, небрежно... Не, не – във Външно министерство, чуй ме внимателно: специално са ги събирали по партийна линия да им четат откъси от романа.... Хопа- ла-а, почна се!...Как не трябва да се възприема „делника и настоящето на нашата младеж”. Имало и специална брошура и с други книги, да ги четат и по други ведомства... Та- поздрави, още тогава е харесала книгата ти...

Употребих две – три години да разбера дали е така... Някои ме подлъгваха, други – се изпускаха (между другото), че са чели залостената „само” в чекмеджето ми книга, трети ми обясниха официално, че нямам досие (въпреки че си го бях виждал в казармата) и т.н. и т.н.

И така – така, докато „Копринената Мег” се забрави, докато цялото ми поколение беше обявено за идиоти, докато децата ни... Докато децата ни изпаднаха в същата, а може и по-страшна безпътица от техните изкуфели родители. Калташки истории...

Ние поне си блъскахме главите да разберем защо е така, а те вече са божественярски непукисти. И бунтът им срещу рутината и конформизма не е горене, а безразличие... Каквото дойде – туй!

Ама не е така. Светът има ценности. Кой както си ги разбира, но – ценности! И цял живот има какво да научаваш и откриваш...

Мег, откровение мое, искрен ли съм? Или има и още нещо?

http://www.popovart-sofia.eu/literatura.html