Моруни- гиганти над Градската градина

 

Тези риби населяват Балканите (и света) от 200 милиона години. Ако знаем, че планината Витоша е  изникнала от дъното на море преди 65 милиона години, трябва да се сетим, че есетрите - моруни:
1. са три пъти по-стари от планината до София и 2. са най-старите живи обитатели по нашите земи. И  имат спомени за нас и тук от времената, когато 7-те свята са изглеждали по съвсем реален космически  начин. Плували са горди, царствени, величествени и са се сражавали съвсем наистина из водите над  днешните бул. "Мария-Луиза", "Витошка", пл."България", че и над бул." Александър І". Където вчера, 22 май  2014 г., в Деня на биологичното разнообразие и Деня на рибната миграция,  ги срещнах и аз...
Много харесвам огромни риби. Най-вече, когато правят изящни тегели из Градската градина в София  (градинката до Народния театър)... Потайни, хитри, интелигентни и загадъчни в своята велика вечност  (затова са и оцелели милиони години), във вид на 4,5 метровите модели на есетри в естествени  размери, вчера по обед тези великолепни създания бяха съвсем достъпни. Екип на WWF България се  беше погрижил за това първо за София-днес умно и красиво зрелище.
Наистина, за кратко, само 2 часа по обед, еколозите от WWF България говориха с децата и  посетителите тук за опазването на българското биоразнообразие - сред най-богатите в Европа.  Скромно, но с огромни риби в центъра на София отбелязахме за първи път Деня на рибната  миграция. По света разбират колко е важно това - свободни реки, които позволяват на рибите да  мигрират и да се размножават пълноценно. Затова ще се говори в над 50 страни на повече от 250 подобни срещи.
Есетрите са изумителни, затова не пропуснах да направя снимки на техните модели съвсем досами  жълтите павета... Ако не съм споменал река Дунав - днешния им дом, ще го заменя с архивна  фотография на истиска огромна моруна от 1915 г. От времето на Европейската война, без годинка век преди нас. Което за есетрите е прашинка от тяхното битие ... /МП/

 

 

  

Фотографии: Авторови и от Фотоархив "Л. Юруков"

БУРОВ: "СВЕТЪТ СЕ КРЕПИ НА ЗАКОНА"

Първите 60 години Вечност за държавника-философ Атанас БУРОВ (1875 - 1954)

МИСЛИ НА АТАНАС БУРОВ:

Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото.

Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека.

Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина , като позабогатее - и то на българина полуинтелигент - е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България.

Изтерзана, България е поставена днес на съд - този съд ще продължи до окончателното сключване на мира. Всички управници и граждани сме длъжни да направим крайни усилия, за да облекчим съдбата й... Да свием прочее временно партийните си знамена. Да избягваме дребнавите домогвания за партийно надмощие. Да си подадем братска ръка, за да подкрепим делото на правителството за създаване на мощна, свободна, демократична България. (в. „Мир" 16 октомври 1944 г.)

Стопанската криза е болест на икономиката, душевната криза е последствие от нея. Сега, в 1945-1946 година, също има криза и това е криза от немотията, от глада, от липсата, от купоните, от изобилието на болести. С триста грама хляб с купон не се живее.
 Слободията на младите, разпуснатостта на старите, голямото богатство на едни, беднотията на други – всички тези компоненти на живота създават семената на кризата. А изобилието не е добро – то води към излишества. Излишествата – към духовна разпуснатост на нравите.

Учен може да стане само човек с много пари и много желание за учение. Трябва да вземем за пример английския метод на просвета. Та държавата дава безплатно основно образование с много приятна и ясна програма за децата: с повече пеене и рисуване, с повече спортуване и по-малко назидание и учение.
Детето научава първо песента за майката:”Майчице, добра”, а след това – английския химн, после песента за краля или за кралицата. Три песнички се учат там преди молитвите. У нас свещениците се наложиха първо да се чете молитва преди учение.

И в България трябва да има горна камара. Депутатите да коват законите, а сенаторите да ги одобряват. Сенатът ще ги прецизира по-добре, защото е от по-умни и по-заможни хора, които имат нещо зад гърба си и не разчитат на мизерните два наполеона заплата на заседание.
Някога на парламента се плащаше само на заседание. Има ли те там, получаваш заплата. Няма ли те, нищо не вземаш. Ама бил си болен, нищо – да не си се разболявал. Трябва да пазиш здравето си и да си здрав. Както волът на нивата оре и трябва да е здрав, да тегли ралото, така и депутатът трябва да е здрав.

Няма ли уважение към армията, полицията и парламента – горко му на този народ. Първо хората трябва да изпълняват задълженията си, а после да търсят правата си. Ако в Парламента заседават умни, делови, сериозни хора, които имат хубава работа и доходи, те няма да протакат заседания и да слушат глупости на самозвани оратори-бърборковци.
Светът се крепи на закона.

На снимките: Паметникът на Атанас Буров в Градската градина - София

КАЛИН И ГАРВАНИТЕ

Разбира се, че творец като Калин Николов ще направи свободен прочит и свое тълкувание на темата, по която работи. "Гарванът" от Едгар Алън По. Черната като Сатаната, но твърде интелгентна птица, която олицетворява мрачната страна на човешката психика, лутането из лабиринтите на Злото, вестителят от Подземния свят, крясъкът за свършека на Света, грозното зловещо гракане край бесилката на героя... Но при Калин - и Светлината, и тихата философия, че грозен или лош животът е Живот, че в крайна сметка Светът е балансиран от Доброто и Злото. И това е "Гарванът". За съжаление, многото гарвани в озъбеното ни време...

"Пророк? Изчадие на ада? Спри, птицо или дявол!
Бурята ли те изхвърли изтощен тук на брега?
Тъжен жрец на Сатаната сред руините изпратен
в дом, където Ужас властва както в Галаад смъртта.
Позволи ми да узная, болка помни ли смъртта?"
                      Той изрече: "Вечността!"
В трийсетина еднакви квадратни платна е събрал маестро Калин Николов най-новите си мисли и виждания. Подредил ги е в изложба във фоайето на стъклената планина, наречена "Интерпред" в кв. "Изток" - София. Откриването беше на 7 май, а ще стои там две седмици - до 21май 2014. /МП/