ВАГОН С ЦИМЕНТ СРЕЩУ ДОМАШЕН ОТПУСК, 1976

Новобранец - хамалин в комунистическия трудов лагер в  Дупница

От Момчил ПОПОВ
Още първата нощ след клетвата на стадион „Марек“ в Дупница картинката на екстериора рязко се смени. Като в диаскоп – щрак копчето, край на пансиона за благородни комсомолки край ТЕЦ „Бобов дол“... Тухлени бараки, стъпили направо на земята, само плаца поръсен с натрошен камък, градинка с басейн, който за 2 години го пълниха само веднъж, щаб, две столови, лафка, баня, лечебница – сиво, ниско, схлупено, зимата на печки с дърва и въглища... Някъде около 20 декара площ, която в мокро време се превръщаше в кална пързалка от хилядите стъпки върху нея. Точно същата или подобна конфузност, както при ходенето по паркетите на Цвингера, Сан Суси или Царския дворец в София, които бях посещавал до неотдавна. А стъпиш накриво, а си се хлъзнал...

Особено около бараката – тоалетна, която бе изградена ергономично и пестеливо за общо ползване. Трийсет дупки в циментовия под над обща яма, преградени една от друга с 80-сантиметрови стенички… Лют мирис на хлор за дезинфекция и вече ядени и отпратени долу стомашни пълнежи… Някои пъшкания, гърмежи, шеги, подвиквания през клетките, хумор… Някоя гръмка сексуална закана… Смях и радост човешка! Витална картина от поне десетина в момента, а сутрин и късна вечер 30 облекчаващи се войнишки кепета… Архитектура с ясна стратегическа насоченост: любезна комуникация между клечащите и гарантирана сигурност срещу посегателства върху личността. Всичко да е ясно още при първи поглед от дежурния. Силно и с груби краски като в истинска баталистична творба. На голямо платно, с маслени бои, с една-две чучурки за вода на стената.

Труд за Родината обаче, ела да видиш.. По шестобалната система  - десет! 

Строеж на завод „Тих труд“ в южния край Дупница /тогава град Станке Димитров/, Октомврий 1976-а след Христа, два-три месеца преди пусковия срок. Картина, епична, но не батална, а отчайващо мащабна, в стил „Соц-реализъм“. Сив, озъбен от железа и винкели панел на 3-4 етажа, с дълги тесни прозорци като амбразури, някъде 100- 120 метра дълга сграда в най-първия наклон на Рила до шосето за Гърция. Огромен срязал планината изкоп и около него 250- 300 души строители: войници, роби-мравки, които сноват нагоре-надолу по дъски върху пръстта с колички с тухли, вар, бетон, чували с цимент, лопати, офицери, тръби, старшини, цивилни майстори, волнонаемни... Вавилон! Не – строежът на Хеопсовата пирамида край Дупница. Чудо за сетивата от историческите ленти и анимационния филм „Астерикс и Обеликс в Древен Египет“ заедно...

Шаш... Какви ти латински измишльотини?! Люти балкански псувни само от гледката.
Там ме призова Родината в първия ден след клетвата... От „Ура! Строй се! Преброй се!“ с уклончива успеваемост ме хвърлиха направо на обекта - по 14 часа хамалогия на ден. Край на строежа - Нова година, закъснели сме, другари бойци! Затова обед и вечеря тук, кой където седне, в канче на коляното, като на война, в окопите... Половин час почивка... Край на работното време – 22 часа вечерта... Действай!...

Взех да посвиквам с „напрегнатия трудов делник“ на строител на съвременна социалистическа България. От 8 до 22 часа мятах лопатите, тичах с количките, стоварях и пренасях каквото пристигне с камион за новия завод „Тих труд“, спирах се да пуша с колегите...

-Момент, да пушиш тютюн ли?! Цигарки?! Че ти го раздаваше въздържател в техникума, дори трезвеник?!
-Беше тя тая! След две седмици на Хеопсовата пирамида в Дупница, като видях Дявола в очите, пропуших! Я оцелея, я не...

= = =
След кратко прослушване при старшина Мечков имах честта да бъда включен в ударна група за стоварване на два вагона цимент. Тая нощ, на бетоновия възел на Химико-фармацевтичния завод, дето също строим... В началото на града Дупница /тогава Станке Димитров/, току до река Джерман, където се влива в Струма... Два вагона по 28 тона, нищо работа, юнаци! До полунощ ще сте готови, няма страшно... Сутринта трябва да освободим вагоните. Иначе – глоба! А за вас, момчета, 3 дена отпуска допълнително за Нова година? А? Навити ли сте? 

Старшина Мечков - началникът на Бетоновия възел, е огромен и благ, говори меко, не крещи... Как де не му повярваш?! А и сигурно ме е гледал как се разхождам из обекта с торба 50 кг цимент на гърба... Затова ми се е доверил... Идва да ни вземе в края на работното време около пет след обед, а не през нощта в десет... Добре де, как да устоиш на изкушението?!

Е, пратиха ме да стоварям с бивши пандизчии 2 вагона с цимент. Едричък съм бил, та затова с батковците от кол и въже... От вагона на камиона. От вагона на камиона... Цимент, цимент, цимент... Старшинката ни даде някакви брезентови пелерини, да не се прашим, но и те не помагат. Всяка една торба трябва да се наведеш, да вдигнеш и да я метнеш на гърба. Какви ти четири прешлена дископапатия на гръбнака?! От падането като малък в Музикалната школа... Какъв ти мрак и пепел във вагона?! Каква ти куртка на въшкарника от шаяк? Че тя, насецана с камък на прах, дере като шмиргел жилите на ръцете! Вдигаш, обръщаш торбата на рамо, клатиш се от вагона до камиона... И пак обратно. Под светлината на една неонова лампа на стълб в Химическия комбинат...

Дори жилите на врата те болят, черепът ти омеква като локум... Ужас! Сам си дереш кожата, ходиш като тежко пиян... Добре, че старите каторжници взеха да ми се подиграват, да се кискат, по някое време да ме бутнат на купа с чувалите да падна... Че да пропусна курс и да си почина малко... Пет ли, шест ли души и 56 тона цимент...
Успяхме до полунощ! Стоварихме тая мерзост на съвременната мисъл – планина от камък на прах. В торби по 50 килограма...

Седим на камиона, пушим, ето ти го старшина Мечков иде към нас. Мрак под звездите...Там в неговата барака на Бетоновия възел прозорчето му е светело досега. И още свети.
-Браво, момчета! Браво на вас! Яки българи сте...

Бандюгите се кискат доволни, че са похвалени:
-Само тоя – учения, откъде го намери?! Глътна си езика от зор... Едвам диша вече... Ще мре... Хе-хе-хе...
-А-а, така ли? Нищо му няма- ще се научи! Нали така, момче?

Мълча. Тракам бетонирани клепачи на очите. Мигам в знак на съгласие... Що ли ми се върти из главата, че 12-годишен пък лежах цял месец в болница от задушаване. От възпаление на лявата трахея... Забравил съм... Карай! Нали дишам още?! Годен за военна служба си, боецо! Дерзай!...

Старшина Мечков ме тупа окуражително по гърба. Вдига облаче цинмент от мен:
-Я се засрами, столичанче... Хе-хе-хе... Каква голяма униформа носиш... А, момчета?! Хе-хе-хе... Аз имам едно цигане на Бетоновия възел – тежи 40 кг с мокри дрехи. Ама само жили! Носи 50 кг торба по купа с баластра до горе! А като се хване на бас, за две ракии или кутия вафли, качва на гръб 3 торби с цимент заедно! Чуваш ли, 150 килограма! Хе-хе-хе...

Кимам, че съм чул. Мисля си, че малкото човече е силно като мравка. Тя носи 10 пъти товар над собственото си тегло. Възможно е да е някакъв хибрид. Да. А „големият човек“, а аз?! Мърша, парцал, сопол, както казва щурмовакът Робев. Пфу!

-Юнаци, така и така сте загряли, ами да го пипнете и това вагонче с негасена вар? За още 2-3 часа...  А? Още по 2 дни отпуска от старшина Мечков за Нова година!... В кревата на булката и в механата цели 5 дни за празниците...

Негасена вар! В хартиени чувалчета... Още 28 тона!...

Чуха се бодряшки псувни за майките на булките и новата сделка стана. Аз леко изписуках във въпрос за някакви прахоуловители на устата... Добрият шеф отиде до бараката си и донесе някакви медицински наморници като за грип. Килна капата и се прибра в светлата си стаичка на строежа...

Значи, такъв зор беше с тия нови 28 тона негасена вар след цимента, че към 3 часа сутринта се проснах да умирам... Нищо не ме интересува! Не искам в болница! Писнало ми е вече... Мятайте ме направо в реката, на кучетата, в гробищата... Не мога повече! Всичко боли...
Бабанките ме пожалиха и ме оставиха да се свестявам.

В тая нощ на ударен труд, на военна мисия под прикритие „Хамалин в Дупница“, хич и не съм се сетил да сваля ръчния си часовник – купен лично от Дрезден, механичен, с кожена каишка, с няколко рубинчета из чаркалака. Така го бях насецал с циментов прах и вар, че тази нощ той умря. Аз обаче оцелях...  По воля Божия и Добро от каторжници – „бандити“.

= = =
Военната ми мисия „Хамалин под прикритие“ наистина се увенча в 5-дневен разкошен дошашен отпуск. За Новата 1977-а. Тогава Коледа не се толерираше за празнуване – Рождество Христово и разните му там баяния и молитви са вредни идейни заблуди и религиозни уклони в новото ни атеистично Отечество! Нова година, пет минути преди 12 часа реч по теливизора от диктатора, съответно глупости на диалект, заекване, простоти с лозунги, фойерверки и любимото му Дунавско хоро... Нова година – нов късмет!

Имаше обаче някои леки досадни усложнения преди да тръгна към Дунав 36 повече от три месеца, след като съм го напуснал. Бяха откраднали от сушилното помещение на спалното цялата ми парадна униформа. Зелени шинел, костюм, риза, вратовръзка, фуражка – заедно със закачалката! Ходих при артелчика, каза „Няма!“. Изпаднах в тиха меланхолия. На една пейка на плаца след вечерна проверка... Спира се Сухия Али, старата служба, майсторът ми от строежа, дето е лежал за убийство в затвора Бойчиновци.

Какво – що, новобранка?... А-а, не се ядосвай... Хе-хе-хе... Чакай ме в 12 през нощта пред барака еди коя си. Там има един едър като тебе, той може да те е обрал. Ще си приберем дрехите, ще си идеш в къщи... Велика военна мъдрост №1: „В казармата нищо не се губи, само сменя притежателя си“. Оказа се, че Али е много по-добър и бърз с плоска пружина и безопасна игла, отколкото с мистрия... И на сутринта рано ми подписаха билета за отпуска... София!

Спазих съветите на старите кучета. Вместо на Централна, се измъкнах от вагона на предишната гара, Захарна фабрика. Да не ме арестуват „неопрятен“ комендантските патрули в столицата... Ами... Крачолите на панталона едва сгигат до края на зелените чорапи, шинелът и куртката стискат толкова, че не мога да се наведа... Ластикът на униформената вратовръзка държи скъсаното копче на ризата, 2-3 номера по-тясна. От голото на шията стърчат циментови къдрави косми... Фуражката, ако направя по-рязко движение, се пързаля от темето според гравитацията в момента... И върху целия клошарски фешън - червена петолъчка метална на гордото чело... Военопленник, не боец... Бустанско плашило... Карай бе... „Строим за родината!“ 

И леко-леко, с тролея до Сточна гара, после с прибежки по тротоара, по-близо до оградите, се бухнах в двора на родната къща на ул. Дунав 36! Отечество любезно, как хубаво си ти!
Майка ми, Прекрасната Дора, защото вече ме беше виждала на строежа в Дупница в още по-гротесков вид, не изпищя на вратата, а бързо ме прибра вътре. Намери старото алуминиево корито, стопли вода и с тъп нож в ръката се зае да ме стърже от цимент и пепел в кухнята. И в ушите бях циментиран!... Като се измиеш сутрин със студена вода върху циментовия прах, и неусетно културните пластове се трупат...  Много ядове бра и с врата ми – транспортно строителната платформа на социализма... Магерешка талига за „врагове на народа“...
Стърже мърсотиите от каторгата по мен, усмихва се и плаче.

Момчил ПОПОВ, „Вагон с цимент срещу домашен отпуск“, откъс от романа „Дунав 36“, MMXIX

ПРЕЗ БОМБАРДИРОВКИТЕ 1943-44 „ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ” ВЪРШИ САБОТАЖИ

Из „РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ ПО ВЪЗДУШНИТЕ НАПАДЕНИЯ, извършени на 
10 януарий т.г. над гр.София”,1944 

–Противникът хвърли бомбите си над града в една ивица с широчина от около 1.5 – 2 клм., минаваща в обща посока: шосето за с. Банкя, бул. „Кн. Клементина”, ул. „Граф Игнатиев” и шосето за игрище „Юнак”, с. Дървеница.
–Мнозина стояха по входовете на жилищата си да броят самолетите, а някои, както например загиналите в Александровската болница лекари продължиха спокойно обяда си, вярвайки, че „джентлемените” няма да посегнат на Червения кръст.

...
Бедствената ситуация в София по време на и след Голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г. обективно, безпристрастно и документално, от „първа ръка“ е описана в  

„РАЗУЗНАВАТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ ПО ВЪЗДУШНИТЕ НАПАДЕНИЯ, извършени на 10 януарий т.г. над гр.София”,1944 г.

І. ДНЕВНО НАПАДЕНИЕ.
 
1. ПРОТИВНИК: 1/а – Цел на операцията. Да се бомбардира чувствително българската столица без да се търсят каквито и да е военни обекти, с цел да се разколебае духът на българина и неговото правителство /по примера на Италия/.

1/д - Излитане от летищата към 9 часа. Последователно събиране на ятата над Адриатическия бряг в продължение на 45 минути.

1/е,з - Към 11.23 часа противниковото въздушно съединение прелетя над Шкодра, Качаник, северно от Скопие, Враня, Сурдолица, Сливница, Божурище и към 12.23 часа достигна София.
- В 12.23 часа противниковите бомбардировачи прелетяха над София с посока от северозапад към югоизток на 5 последователни вълни. Всяка вълна се състоеше от по 27 до 30 самолета, летящи в клин от ятни клинове. Височина на летенето 7.000 м. Бомбите бяха пуснати със слабо пикиране от 7.000 до 6.000 м. При такова бомбопускане бомбите падат с увеличена скорост и под голям наклон, при което нанасят големи поражения.
След пускането на бомбите си противниковите самолети отлетяха в югозападна посока. Точният им път при завръщането не можа да бъде установен, понеже падналите в града бомби прекъснаха всички междуградски телефонни съобщения.
Противниковите изтребители, идващи от южна Италия са се присъединили към бомбардировачите над Македония и ги следваха непосредствено.

1/и – Противникът хвърли бомбите си над града в една ивица с широчина от около 1.5 – 2 клм., минаваща в обща посока: шосето за с. Банкя, бул. „Кн. Клементина”, ул. „Граф Игнатиев” и шосето за игрище „Юнак”, с. Дървеница.

Спущането на бомбите започна югозападно от линията на шосето за с.Обеля, от където почват първите бомбени попадения, стана масово след прелитането над пл.„Св. Неделя” и приключи на линията на с.Дървеница, където при отклонението на пътя за с. Бистрица се намират последните 9 попадения.

Като югозападна граница на бомбардирания участък може да се приеме линията на Модерното предградие – Александровската болница включени, а като североизточна граница – линията на Клементинската болница изключена – бул. „Цар Освободител” вкл.

2. НАШИ ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ. 2/а – Към 11.40 часа се получиха първите донесения от германската предупредителна служба, че към 11.20 – 11.30 часа над Шкодра са прелетели в източна посока повече от 200 противникови четиримоторни бомбардировачи и двумоторни изтребители. Веднага с пускането на това донесение бяха предупредени летищата, изтребителите, П.В. артилерия, П.В.Х. защита, пощите, железниците и щаба на войската. В 11.55 – 11.56 – 11.57 часа  се получиха последователни донесения от Качаник, Скопие и Жегра, че в 11.52 часа над същите места са прелетели около 200 противникови самолети в източна посока. В Скопие е била обявена тревога в 11.55 часа. В 1 и 5 предупредителни области – в 11.58 часа. В същото време в София бе дадена тревога със сирените. В 12.23 часа противниковите бомбардировачи прелетяха над София.
2/б – Общо взето гражданите спокойно заеха местата си в скривалищата. Не всички, обаче, изпълниха нарежданията на П.В.Х.защита да влязат в скривалищата. Мнозина стояха по входовете на жилищата си да броят самолетите, а някои, както например загиналите в Александровската болница лекари продължиха спокойно обяда си, вярвайки, че „джентлемените” няма да посегнат на червения кръст.



ІІ. НОЩНО НАПАДЕНИЕ
 
ПРОТИВНИК: Около 100 английски бомбардировачи „Велингтон” на две вълни от по 50 самолета – вероятно един леко бомбардировъчен английски полк. Нощта бе напълно ясна и светла.
Противникът прелетя над София точно в 22 часа в посока от югоизток към запад. София бе осветена от няколко осветителни ракети, разпръскващи се на много звезди. Две- три минути след това потивникът започна бомбопускането. Засегнати бяха центърът на града, Слатина и Симеоновския редут. Височината не летенето бе от 3.500 до 7000 метра.
Дневната бомбардировка бе повредила електрическата мрежа и затова сирените не можаха да свирят. Освен това бе разкъсана и цялата телефонна мрежа на града и по такъв начин кварталните П.В.Х.З. групи нямаха връзка с щаба на П.В.Х.отбрана... Предполагаше се, че стрелбата на противовъздушната артилерия по противниковите разузнавачи, които прелетяха около 10 минути преди бомбардировачите, ще предупреди гражданството, което и в действителност стана, но за жалост много късно.

3. ЖЕРТВИ. Общо има 482 убити, 232 тежко ранени и 478 леко ранени. По всичко личи, че по-голямата част от жертвите се дължи на изненадата при нощното въздушно нападение, както и на неспазване нарежданията на П.В.защита при дневното нападение.

ІV. ЗАЩИТНА СЛУЖБА.
Общо столицата има 20 защитни групи в състав средно по 220- 230 човека или всичко 4715 души.
Кварталните П.В.Х.З. групи се състоят от по 7 ядра, от които 5 пожарни, едно санитарно и едно полицейско.

3. РАЗРАВЯНЕ НА ЗАТРУПАНИТЕ. За разравяне бяха определени пожарните ядра от всяка група в състав от 35 човека всяко, снабдени с кирки, лопати, спасителни въжета, канджи, стълби, чукове и пр. Под командата на подофицер. Тия групи бяха засилени с придадените три трудови роти. Тъй като защитните групи се попълват със защитници от кварталите, които влизат в района на съответната група, то се оказа, че в най-пострадалите райони, където имаше нужда от най-много хора за разриване и спасяване, най-голям брой защитници бяха лично пострадали и се пръснаха да спасяват семействата. Все пак тия, които останаха по местата си, работиха със себеотрицание, дори 48 часа непрекъснато, без през това време да са получили храна. Работата се затрудни извънредно много от нощната бомбардировка, която дойде тъкмо когато се вършеха спасителните работи по дневната бомбардировка, а също така и от качеството на строежите в София – много железобетонни кооперативни жилищни сгради, в които при бомбено нападение се срутват  железобетонни блокове, чието пробиване, разчупване и разчистване изисква специални съоръжения и подготвен персонал.

Именно пред тия железобетонни блокове защитниците – в по-голямата си част чиновници, адвокати, търговци и др. подобни, стояха безпомощни със своите лопати, които държаха като писалки и със своите цивилни облекла и обувки, неудобни за работа, а и особено ценни в купонни времена. Придадените трудоваци добре владееха кирката и лопатата, но и те нямаха необходимия инструмент за борба с железобетона.

Тая именно липса на специални съоражения – бормашини, компресори, багери, секачи, влекачи и пр., и обучен персонал е причината за недостатъчно ефикасното разриване на затрупаните скривалища /мазета/, при което по официални сведения бяха извадени живи хора най-късно на 16.І. т.г., тоест 6 дни след бомбардировките, а по известни странични данни би могло да се предполага, че дори към 27.І. е разрито и спасено едно няколкочленно семейство, хранило се през тия 17 дни с туршия и картофи.

V. ЕВАКУАЦИЯ
 
4.ОТРАЖЕНИЯ НА БОМБАРДИРОВКИТЕ: а/ Дневната бомбардировка на столицата бе изживяна от по-голямата част от населениет с очудващо спокойствие. Скоро, обаче, това спокойствие започна да се заменя с бързо растяща тревога, която бе породена и подсилена от следните факти:
1. Множеството от гражданите излязоха по улиците и тръгнаха да търсят своите близки. Чак тогава всички започнаха да разбират колко безогледна и жестока е била тази бомбардировка...
2. Ужасът се подсили не само от зловещата картина на рухналите здания и зеещи дупки, но и от неефикасната работа на разриващите групи. Последните бяха малобройни и с неподходящ  инструмент. Гражданите понесоха твърдо бомбите, но възможността да загинат бавно от гладна смърт, затрупани като плъхове в собствените си мазета, хвърли първото семе на паника в душите им.
3. Не по-благоприятно въздействие оказа и гледката на избухналите пожари. Липсата на вода затрудни извънредно много гасенето и не липсваха къщи, които горяха като факли, без да може да им се помогне. Вероятността за едно следващо нападение със запалителни бомби и свързаната с тази вероятнст представа за живо изгаряне бе в състояние да смути и най-силните духом.
4. Липсата на електричество, пълната тъмнина на бързо настъпилата вечер, изпочупените прозорци на болшинството от зданията и острият зимен студ  сковаха не само телата на събраните в оцелелите къщи и разговарящи при осветлението на кандилото граждани, но започнаха да смразяват и душите им.
б/ Последвалата нощна бомбардировка вече бе изживяна със страшен ужас. Мнозина, които посрещнаха спокойно дневното нападение, през нощта и те загубиха нервите си. След като заглъхнаха и последните бомби, народът започна да излиза по улиците. Появиха се и първите бегълци с бухчи и пакети на рамо, отиващи ужасени в различни посоки...
в/ На 11. І. сутринта по всички пътища, които извеждаха на вън от София можеше да се види един безкраен поток от бягащи хора с малки вързопчета или пък претоварени с багаж. Старци, мъже, жени, деца, болни хора – всичко бягаше преизпълнено от тревога, чу може да бъде настигнато из пътя от някоя нова бомбардировка. Хаосът бе голям. Той се и усили от няколко лъжливи тревоги. Имаше болни възрастни хора, някои от които носеха столчета и през всеки 100-200 метра сядаха да поемат дъх и пак да продължат. В същото време прелитаха големи луксозни коли, изпращани със злобни забележки.

ХIII.ОПАСНОСТИ, КОИТО  ЗАСТРАШАВАТ  СТОЛИЦАТА.
 
1.ТЕРОРИЗЪМ И САБОТАЖНА ДЕЙНОСТ НА ПРОТИВООТЕЧЕСТВЕНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ, ОСТАНАЛИ В СОФИЯ.  Бомбардировките над София създадоха много благоприятни условия за проявление на противоотечествените елементи, намиращи се в нея.  В такъв смисъл бяха и дадените им предварително инструкции. Тежестта на бомбардировките, обаче, и избухналата след това паника заразиха и тези елементи и голяма част от тях побързаха също да напуснат града. Останалите в столицата не можаха да проявят никаква организирана дейност, а проявиха съществуването си само чрез няколко убийства на полицаи чрез стрелба от засада. Ръководството на „Отечествения фронт” не остана доволно от този резултат и пристъпи към ново организиране на своите сили в София, за да могат последните при една нова бомбардировка от голям размер да извършат ред саботажи и убийства, възползувани от общата суматоха и преди да са се окопитили органите на властта, с цел да разстроят или поне да компрометират държавното ръководство.

2.РАЗБОЙНИЧЕСКИ НАПАДЕНИЯ ОТ ВЪН ЧРЕЗ КОМБИНИРАНИ  ДЕЙСТВИЯ  НА ОКОЛНИТЕ  ПАРТИЗАНСКИ  ОТРЯДИ.  За да се постигне горната цел ръководството на „Отечествения фронт” реши да комбинира дейността на своите органи от вътрешността на столицата с едно действие отвън на околните партизански отряди Мургашки, Трънски и Ихтимански, които веднага след едно ново от голям мащаб въздушно нападение трябва да нахлуят в столицата и нападнат по-важните държавни учреждения. В изпълнение на тая задача отделни нелегални започнаха да се промъкват в столицата, за да разузнаят и подготвят действията на своите отряди, а преди известно време бе се вмъкнал в София и самият водач на Трънския партизански отряд – Славчо. Дейността на тия елементи се благоприятствува от това, че в София много къщи са празни, гражданите спят по различни квартири, където се чувстват по-сигурни, и полицията е затруднена много в задачата си да контролира кой на какъв адрес живее и кои са обитателите на дадена сграда...

Докладът- известие съдържа  38 машинописни страници, но не е подписан. Пази се в архива на исторически портал „АНАМНЕЗИС”.  Разузнавателни известия от други дати и градове се съхраняват в Държавен  военен  архив – В.Търново.

Подборка: Георги-Момчил ПОПОВ

В ПОТУРИТЕ НА ДЯДО МРАЗ

 

От ателие „Антик“ пристигна празничното ми Коледно фото за Новата 1959-а година. Маестро Попов – Литъл Ококорен, в потурите и кожуха на Дядо Мраз. София, Музей на „социалистическия реализъм“, раздел „Щастливо (безмислено, арестувано) детство“, зала новия ЦУМ или старите Централни хали. Някъде там, в „Светлото бъдеще“.