Познанието не бива да се погребва, а да се споделя

Слово за премиерата на книгата ми „СКРИТАТА СОФИЯ“ в Столична библиотека 

Георги-Момчил ПОПОВ
Бях затръгвал на абитуриентски бал. Лятото на 1976-а. Шием моден костюм, избираме риза, а баба ми Надка – болна на легло, ме вика при нея. Връчва ми със сълза на очи голям старинен сребърен пръстен. Мама превежда измъчените й думи, че го е получила от нейната баба – хаджи Стоила Кръстева от Драгалевци. Значи моя пра-пра... Сега е за мен, да нося духа на фамилията напред и нагоре. 

Защото е голям, висок и масивен, не го турих на бала – пречеше ми да си бъркам в джоба... Къде ти? После го разгледах и реших, че е Чипровска школа и е на близо век. В наши дни обаче, в новия Музей на София видях цяла витринка със сродни пръстени, бижута от Сердикийската златарска школа. Още един век история зад пръстена на баба! Продължих да ровя книги и старини, когато се запознах и с царското съкровище от крепостта Кокалянски Урвич, върнато на България през 1983г.... И там два пръстена, почти същите. От 14-и век. Ехааа – 600 години! От времето на цар Иван Шишман. Ето го.

 Любомир Перчемлиев чете откъс от "Скритата София", с книгата в ръце - писателят Румен Леонидов, издател на "Факел"

Да си стар софиянец  бе висока гордост и чест. Станал си жител на кокетна, зелена и уредена европейска столица. „Престолен град“ на българските монарси, Парламент, Патриаршия, цветът на интелигенцията – тук. Моята фамилия – също, още от 1883 година... Дори японски дипломат през 1930-те години нарича ухаещия на пролет, спокоен град „Вашингтон на Балканите“.

Не че София е любимата ми столица, но съм живял най-дълго в нея. Още като ученик познавах Прага, Варшава, Будапеща... Но като се замисля сега, първи бебешки стъпки към широкия Свят съм направил по улици, останали още от времената на Древен Рим. Да! Доста транспортни артерии в центъра на София – бул.„Мария-Луиза“, „Дондуков“, „Стамболийски“, „Цар Симеон“ са прокарани и строени от архитекти и инженери, служили на императори от Античността. Стотици години след това тротоарите им бяха настлани с каменни плочи, сечени преди 2000 години. Като този пред родния ми дом в София на улица „Дунав“ през 1957 г. И днес има запазени в отанките от крепостта Улпия Сердика в Ларгото, в някои дворчета около Централния минерален извор или по правата като стрела улица „Цар Симеон“.

 

Здравка Евтимова - световното Златно перо, вае думи искрени, силни за словото на Георги-Момчил Попов

Тъй като градът не е местен през хилядолетията и е богат с археологически старини, през 1908 г. Столичният общински съвет взима решение да бъде събрана и описана историята на София - вековен град със стил и традиции, наследени още от древните траки, жители на град Сердонополис. Заради Първата световна война „Юбилейна книга за София“ се забавя, но е отпечатена през 1928г. Преди глобалния сблъсък се е появил и първият джобен пътеводител с акцент върху минералните извори в центъра и околността. 

Следващата обобщаваща книга за София е от 1958г., а 100 години от влизането на руските войски в града през 1978г. бе отбелязано с цяла поредица ценни исторически, художествени и мемоарни книги по темата.

Оттогава майка ми купува, чете и ми подаряваше всяка книга за София. Защото съм 4-то поколение софиянец  - още през 1883г. един от родовите ми корени е забит тук, в улица зад Народния театър. Разбрах през годините, че наистина да си „стар софиянец“ е тесто Божие с малко по-надута мая. И за да го осъзная и укротя, писах, цъках с език и подредих... Така през 2007-а бях готов с първата си книга „София – европейска дестинация“. Луксозна, голяма, на BG и EN, с илюстрации бол. Изданието пътува по цял свят с рекламно-туристически цели, бе и препечатвано.

 

С проф. Вили Лилков повече от 10 години обменяме факти, архивни находки, пишем славни и горчиви страници за любимата ни Стара София

Ама като си се заел с нещотърсачество из родния си град, то те влече все по-надълбоко. И с надежда за откриване на нови чудеса през 2009 г. с милото ми Кате започнахме още по-широки пешеходни, автомобилни и други проучвания за следваща книга. Появиха се нови археологически и исторически находки, нов Музей на София  през 2015г., потулвани личности,  събития и факти от периода НъРъБъ. Там пък съм бил „око да види, ръка да пипне“ - наша милост или предците. Малко по малко качвах писанията в блога ми „Из София – вчера и днес“. 

Доста българи „по света и у нас“ го харесаха. Затова в „Скритата София“ оставих на лист почти всичко, което знам. Допълнено е с картини и фотографии стари, стари. Направих общо 45 пътешествия из миналото на града.
Защото познанието не бива да се погребва, а да се споделя. Така е то.

Горе: С дъщеря ми Гергана

Георги-Момчил ПОПОВ, 16.09.2023г.

Да се премахне зловещата статуя на София

На корицата на предишната ми книга за София от 2007 г. някой беше лепнал това зловещо стърчило. На същото мнение съм и затова подкрепям разумното искане на гражданите.

Протест в деня на София - 17 септември, проведоха група граждани, които искат да бъде премахната статуята на София, защото напомня на смъртта. Мотивите им са, че черните дрехи са траурно облекло, в дясната си ръка статуята държи погребален венец, в лявата си ръка държи монети, с които по традиция се затварят очите на мъртвите. Върху ръката на монумента е кацнала кукумявка – птицата на смъртта в българската народна традиция, върху лицето си статуята носи златна погребална маска – като в древната тракийска традиция, предаде Нова ТВ.

Според противниците на скулпурата тази статуя от кръста надолу физиологично не отговаря на жена и не може да бъде статуя на Света София, премъдрост Божия, на чието име е кръстена столицата ни.Техните искания са след като бе премахнат паметника “1300 години България” до НДК, да бъде премахната и статуята на Света София от центъра на столицата.

Припомняме, автори на монумента, облицован в тъмен гранит, са скулпторът Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов. Статуята на София е издигната при мястото, където в античността е била главната западна порта на града. Най-вероятно през тази порта на 9 април 809 г. – Великден е влязъл хан Крум. По-късно тук е средновековната църква Свети Спас, където е обесен от турците и погребан от софиянци Киро Геошев, един от 4-мата софийски книжари, дали живота си за освобождението на България от османско робство. През комунистическия режим на мястото, където днес е монументът, е издигнат паметникът на комунистическия вожд и идеолог Владимир Ленин, премахнат през 1991 г.

Източник: factor.bg , 17 септември 2023

ХУДОЖНИЦИ, „МОСКВИЧ“ И 23 ЯЙЦА В ТИГАНА НА МЪРТВЕЦА, 1966

 

„Чудото на улица Дунав“ – така децата от махалата наричахме загадъчен автомобил, завит в брезент и паркиран на паважа пред къщата на ъгъла с „Цар Симеон“. В събота следобяд стопаните го развиваха и изпод чергилото се показваше чисто нов „Москвич 403“, от тия със скоростите на волана и бежовия волан с клаксон. Първият частен автомобил на нашата улица, някъде втората половина на 1960-е...

Вадеха се кофи, маркучи, четки, парцали, щастливите автомобилисти започваха да мият до блясък и без това новото ламаринено чудо, а ние хлапетата се събирахме около тях да ахкаме, да се радваме и да мечтаем... След процедурата съветският „Москвич 403“ отново бе загръщан старателно с покривалото до миенето следващата събота. Да не се повреди нещо! Иначе много рядко ходеха с трите му скорости до някъде. Един път в годината – на море... Завист!

Но една есенна утрин и пред олющената дървена ограда на улица „Дунав“36 се появи такъв лъскав „Москвич 403“. Зад волана му чичо Митко, а на седалката до него прекрасно 16-годишно русо създание, кака Краси. Муза и потентност за всеки истински художник. В случая два големи броя, гонещи 40-те и един подрастващ серсемин в наше нахилено лице.
-Не му е дъщеря, а годеница... Хе-хе! С новата кола и нова жена! – така любезно поясни за колегата си татко Васко. – Отиваме за риба, да я пробваме...

И на задната седалка Георги Риболовец, в компанията на истинска русалка с премрежени мигли, минижуп и ах, ах, бедра със златен прашец!, се впуснахме в пътешествие, приключения и песни чак до прохода Петрохан. До една река за пъстърва, а вечерта на гости на дядо поп в манастирче в Стара планина. Вдъхновен от честта и удоволствието, на реката взех приза за най-добър рибар – на куката ми се закачи едра, над 30-сантиметрова планинска пъстърва. Извадих я успешно с кепчето, другите – нищо... Не кълвяло ли? Моля.

Художник Васил ПОПОВ, "Първа среща", гваш и туш, 1966

Хайде в манастира, че ни чака човекът, измръзнахме в тия мъгли. Място тихо, притулено, старо, с бумтяща печка и голяма дървена маса в магерницата – кухня и трапезарията на манастира. Игуменът млад, весел човек на техните години, с черна брада и расо, сам в светата обител. Като видя, че носим само една риба, бръкна в долап на стената и извади цяла кофа с пресен улов. Скарата във фурната замириса на печена риба, дядо поп извади манастирска ракийка, винце, ръчен селски хляб, свали китарата от пирона на стената и се почна еднаа-а... На бохемски език се именува гуляй. Хвалебствия на Бог и трапеза с мръсни вицове, пиянски песнички, гатанки, наздравици... Сатири! И все около русото сладкишке годеница се въртят шегите.

Наизвади дядо поп и луканки, суджуци, метна ги да цвърчат в жарта. Чукна и 30 яйца в огромен опушен тиган да се пържат, за всеки случай. И наново ревове с китара: „Калугер ми смига, мамо, калугер ми смии-га, белите ми кълки, мамо, иска да надига“. И други. 

Георги Риболовец на 8-9 иарс олд не пие алкохол, от жени се интересува само теоретично, репертоарът на песните не е изучавал. Седи си кротко, скучае, не смее да посегне към трапезата. Строгият бащин завет гласи: „Мезето не е храна, а глътка към глътката!“...

Бре, минаха час, два, три след залез слънце. Хайваните си пият, пеят и мезят, главите им вече пушат от напрежение духовно и физическо, а аз още не съм вечерял... Я да погледна поне какво има в тигана на печката. А, и от това са похапнали, пардон „замезили са“! Я тихичко тигана към голямата маса в съседното помещение – трапезарията на светата обител, иже именувана „магерница“, я една лъжица...

Не след дълго мисията „Москвич 403“ с риболов, русалка и пиян калугер“ прерастна в пиратския щурм - абордаж „23 яйца в тигана на мъртвеца“. 

Като разбрал, че тихо и лекичко съм излапал 30 минус техните 6-7 пържени яйца за вечеря, татко Васко изтрезнял на часа. Посред нощ, в дън гори телилейски на Западна Стара планина, жива душа чак до селото няма! Няма и кой да ти помогне. За доктор да не говорим... Понаплискаха ме с ледена вода, щото доста съм бил пребледнял, поизсушиха ме и ме туриха да спя. После не помня... Това бе и последният ми съвместен риболов с татко. Никога повече не пипнах въдица.

На снимката: Рекламна витрина на ЦУМ  в София с новия „Москвич“, 1959 г.

Георги-Момчил ПОПОВ
Из ръкописа на романа „Улица „Дунав“, 2023