1910 - Аероплан над Боянските ливади

В онова време изобретенията и техниката бяха отишли много напред, бяха се вече появили велосипедът, фонографът, грамофонът, автомобилът и аеропланът.

Велосипедът беше усъвършенствуван и на мода, а авто­мобилът излезе като фабрикат, но грубичък, без естетични външни форми и беше още разкош в България. Не много след това се беше появил и първият аероплан в света, направен от братята Райт в щата Охайо - Америка. Около това време потъна в Атлантическия океан и най-големият презокеански пътнически кораб „Титаник". Появиха се по-късно във Фран­ция аеропланите „Блерио" и „Фарман". Блерио пръв прелетя с аероплана си Ламанш.

Българският народ и специално софиянци имаха щастие­то да видят аероплан за пръв път през есента на 1910 година па хиподрума, срещу летния военен лагер край Княжевското шосе.

Вестта, че летецът Маслинеков заедно с аероплана си е пристигнал в София, се разнесе със светкавична бързина от уста на уста и предизвика сензация. Сред възрастните започ­наха всевъзможни коментарии. Разпространяваха се фантастични измислици от младежта и децата, без никой да е ви­дял аероплана. Едни разправяха, че той се издигал нагоре на стъпала, други, че се издигал направо нагоре и се спускал отвесно надолу, а трети - че той постепенно се издигал и така слизал.

Най-сетне се съобщиха мястото и денят на неговото ви­ждане.Това официално съобщение събра цяла София, малко и голямо, покрай Княжевското шосе, срещу хиподрума, с из­ключение на болните на легло.

Едно голямо пространство и една дълга ивица от боянските ливади бяха отцепени с войска. Голяма част от народа, най-вече юношите и децата, се беше изкачила по акациите край шосето, откъдето всичко се виждаше най-добре. В това число бяхме аз и брат ми.

Аеропланът, погледнат отдалеч, приличаше на водно кон­че. Това голямо водно конче, създадено от човека, за да лети с него, изглеждаше така: направено беше от платна и нежен, но здрав дървен скелет, от четвъртити в сечението си тънки пръти с подпори - бигли между тях, прикрепени и свързани с кръстосани въженца или телове, подобно на днешните голе­ми стълбове за електропроводите. В предната част на този дървен скелет бяха поставени крилете - две продълговати и изкорубени, в предната си част едно над друго, платна на разстояние около метър и нещо, дълги около три метра и половина и широки повече от метър. Малко над горното плат­но и пред него беше прикрепено под малък наклон по-малко подвижно платно - за даване височина при летенето. На края на опашката, която беше по-къса от дължината на крилете, бяха поставени две малки платна -едното хоризон­тално и неподвижно, а другото подвижно, поставено верти­кално по средата на първото - кормило на аероплана. На­края и отдолу на опашката беше прикрепено извито желязо за стъпване на опашката на земята.

Малко напред и между крилата беше поставен моторът - с дървена перка, а зад него между крилата имаше голямо седло, прилично на паница - място за летеца - и пред него някакви приспособления за управлението на аероплана. Най-после под долното платно бяха поставени на крачка две сравнително малки колела.

Аеропланът се охраняваше от малка група войници със шинели. Всички със затаен дъх чакаха да видят как ще изле­ти той.

По едно време авиаторът застана пред мотора и завъртя с ръце няколко пъти перката, докато последният запали. В това време войниците, които бяха до аероплана, държаха въженцата, с които той беше завързан, за да не тръгне преждевременно напред.

Най-после авиаторът седна на седлото, завърза се с ремъци за него и даде повече газ. Перката започна да се върти много бързо. Той постепенно усилваше, газта и мото­рът силно загърмя. Полите на войнишките шинели, които преди малко само се развяваха от въздушното течение, застанаха в хоризонтално положение. Изглежда, по знак на авиатора те отпуснаха въженцата и аеропланът като стрела тръгна по земята. Опашката му подскачаше от не­равностите на ливадите.

Така аеропланът измина повече от петстотин метра, моторът му започна много силно да гърми, като че ще се пръсне, и тогава се отдели от земята, като постепенно се заиздига нагоре. Когато достигна височина към сто метра, отправи се към село Бояна, над което направи две обикол­ки, прелетя над Княжево, направи и там две обиколки, върна се по същия път и постепенно се спусна към земята на също­то място, от което се издигна, и се дотъркаля на колелата си до мястото, откъдето тръгна.

Народът, обезумял от възхищение и радост, просто реве­ше. Тази демонстрация се повтори и летенето окончателно завърши.

Не дълго след Маслинеков в София пристигна с аеро­плана си Чермак. Той се опита да направи демонстрация на полето източно от сегашния Парк на свободата. Там по-късно беше лагерът на дъновистите. Многократните опити да излети излязоха безуспешни поради повреда в мотора.

Аеропланът на Чермак приличаше по външност напъл­но на днешните еднокрили изтребители, като тялото му бе­ше облицовано с шперплат.

След като видяха и двата аероплана, голяма част от де­цата и юношите ги обзе конструкторска треска. Тя не отми­на и мене, само че аз не се опитвах да правя миниатюрни аеропланчета, наподобяващи видените вече два аероплана и с двигател от ластик, както правеха другите деца, а по-голям, с мотор, движен от големи грамофонни пружини.

Като казах на Келер, че ще правя аероплан, той се съг­ласи да ми помага, но само в направата на мотора.

По аероплана работих цялата зима, защото уроците бя­ха по-важни от всичко друго. Към края на май той беше го­тов - едноплощник с разпереност на крилата два метра, с дървена перка.

Из „Бледи следи” – спомени на изобретателя и конструктора на първото българско автоматично оръжие полковник Христо Николов , Държавно военно издателство, София – 1971

Самолетът, тип „Форман”, с който руският летец Борис Маслеников и българинът

Васил Златаров извършват първия полет със самолет в България над София

на 15 ноември 1910 г. Автор на фотографията: неизвестен.

(На кадъра се различават силуетите на двама летци, което говори, че е от

„втората демонстрация” за този ден.

Българският пилот в текста от 1971 г.„ леко е редактиран”, защо ли? – б.м.)