Това е цял квартал от Източен Берлин, превърнат в затвор от съветската власт. Забранена зона в самия град, главен следствен затвор на ЩАЗИ – тайната полиция на ГДР. Централа за разпределение на арестанти из общо 17-те затвори на тайната полиция в Източна Германия (сред които дори и бивш нацистки концлагер – „Заксенхаузен”). От 1945 до 1990 – 44 години кошмар, 44 години политически репресии, осъществявани от 91 000 щатни и 180 000 доброволни сътрудници на ЩАЗИ.
През 50-те години на 20. век тук са заключвани многобройни затворници, оказали съпротива на режима на комунистическата диктатура. В списъка им се срещат както ръководители на въстанието в Берлин и Лайпциг от 17 юни 1953, така и последователи на Свидетели на Йехова.
Тук, в килиите, приличащи повече на погребални камери, за дълги месеци са хвърляни и комунисти – реформатори , ръководители на издателства, изпаднали в немилост политици... Имало и практика Министерството на държавната безопасност да похищава от Западна Германия протестиращи срещу комунистическия режим в Източна Германия. Такива хора също попадали в „Хоеншьонхаузен”, като например адвокат Валтер Линзе от Западен Берлин. Отвличат го през 1952 г. и след година го екзекутират чак в ... Москва.
Наречено „Център на комунистическата диктатура”, тук са намерили гибелта си стотици жертви. Не издържайки на студ, изтезания, глад, липса на всякаква перспектива за бъдещето, само в периода юли 1945 – октомври 1946 според данни от съветска страна тук са починали 886 затворници, а по други данни – над 3000 мъченици. Останките им били закопавани в намиращи се наблизо насипи или бомбени ями…
През 1994 г. това зловещо място е превърнато в един от музеите на Берлин. В събота (15 януари 2010) берлинчани отбелязаха 20 години от щурма на Цитаделата на ЩАЗИ и по този начин фактическия край на тайната диктатура.
За тези, които разбират написаното, така 15 януари 1990г. се очертава като дата, съпоставима с деня на щурма на Бастилията от Великата френска революция.
Източник:
Снимки: Биг Фото
Няма коментари:
Публикуване на коментар