ХАЙКИ ЗА ДЪЛГОКОСИ, -1968+

-Преди и след Студентските вълнения в София в горещото лято на 1968 – С народната песен „Тодоре, дърто магаре“ студентска серенада под прозорците на диктатора Живков -„Бръснаро-фризьорските салони“ на Народната милиция в Народна република България –Що е „Маймунарник“ и има ли той почва у нас?

.....

Защо в такава прогресивна зелена растителност като „Парка на свободата“ в София съществува кътче за танци, именувано „Маймунарника“ ?

Да пукна на място, те на: „Честен кръст!“, ама 40 и повече години тънех в невежество и недоумление лингвистично, що дири „Маймунарник“ в райска гора, наричана в далечното ни експлоататорско минало Втория Булонски лес? „Маймунарник“ сред величествени монументи на крадливи партизани, бюстове на терористи, възрожденци, писатели, интелектуалци, войводи, славни генерали? В столицата на „обновената ни социалистическа родина“, че и 25 години след това...

И най-ненадейно документален ТВ филм за Зоологическата градина шоково просветли взора ми. Кадър: Дългокос младеж в дънки и карирана риза, началото на 1970-е. Срещу шимпанзето в клетка, в стария Зоопарк... Пулят се и се лезят един на друг щастливо! Подскачат в такт, клатят глави до откат, ръкомахат високо... Божем са от двете страни на огледало, а не в железата на една и съща клетка. Шимпанзето – реално, дънковия – условно, но до живот!

На черно-бяла лента, може би от социалистически кино преглед, разбира се – за назидание на разюзданите млади. Дикторски текст-шегичка: „Тогава в София се появиха новите танци, наречени от някои „маймунарски“...

Ясно! Ще да рече: Рок енд Ролл!

И да ме прощавате, ама „Маймунарник“ в Парка на свободата ще означава „Клетка за рокаджии, които се тресят и клатят като маймуни“. Да видим...

И до днес това кътче в Борисовата градина се именува „Маймунарника“ и е оградено с доста здрава, запазена от 1970-е ограда... И още е любимо място на рокаджии със спомени за хайки, кучета и конна полиция.

Правоимащите още държат показалец над това местенце под столетни дървета близо до разпадналия се Колодрум. Там, в клетката, маймуните, които искат Свобода, да си подскачат и крещят. А ние ще ги обикаляме, наблюдаваме и ще ги вкарваме в Правата линия на право-нямащите... Ако вземат да вдигат много джабала, ще си ги прибираме на топло, ще си ги подстригваме, бръснем, четем беседи и лозунги или каквото ни скимне...

Да-а-а. Изпитвам незрял интерес обаче към младите години на Рок едн Ролла „По света и у нас“. Изживял съм си мойто и ми е било гот! Но подобни случки и живи картини са увити като конфитюр в палачинка и лапнати дълбоко от невежи БГ историци. Да не е тяхното уригане, а реалната картина, подпитвам и приятели.

Днес споделям кратки спомени от горещото лято на 1968 – Студентските вълнения в София, за които малко хора знаят. И живи картини от „бръснаро-фризьорските салони“ на Народната милиция в НРБ – „Биещото сърце на партията“.

Патрул пред ЦУМ на Народната милиция - "Биещото сърце на партията", 1980е

....

Нина Денева: Аз пък баш тогава се бракосъчетавах... Лятото на 1968-а.

Аз: Нинка, това - добре. Ами помниш ли нещо от другите събития? smile emoticon

Нина Денева: Помня само, че братовчед на мъжа ми, от години на работа в Словакия, се беше върнал в отпуска и ни наричаше окупатори (бяхме заедно на море). Заради нахлуването на нашите танкове в Прага. А аз, с промития си мозък, го убеждавах как в БГ вече нещата се променят - ей го на, имаме нова радиостанция „Хоризонт“, по която пускат дори "западна" музика pacman emoticon . Бях чула, че всички от контингента „врагове на народа" са „изведени" от София заради фестивала.  Но точно по това време бях на море, на меден месец smile emoticon 

Roumen Fats Alexandroff: Помня, че из София обикаляха милиционери и се заяждаха за щяло и нещяло. Таман си бях пуснал първата брада и някакъв кияк ме спря пред Университета, взе ми паспорта и ме замъкна в една бръснарница "да ме приведат във вид"... След което трябваше да изслушам в районното поучителна лекция, в компанията на двайсетина подобни на мен "съмнителни елементи" от двата пола. Допълнително отнесох порицание за "противния си външен вид" - подгънати джинси и пусната връз тях широка карирана риза. Накрая в 18:00 ни освободиха. С подобаващи заплахи на изпроводяк.

Lilia Ilieva: Безумно съжалявам, че с малко съм пропуснала това весело време! Тогава се говореше, че студенти от СУ са отишли на ул. "Тодорище" и са направили серенада на Бай Тошо със старинната народна песен "Тодоре, дърто магаре". За известно време бяха забранени честванията на 8 декември и литературните четения в Университета. През 1973 г., Стефан Елевтеров (светла му памет), който имаше сили партийни позиции, възстанови четенията.

Радостина-Смарагда Георгиева: Който е стриган и бръснат показно, може да сподели. Или който  помни, че милиционерите слагаха печати върху краката на момичетата с къси поли... За носене на  модни дрехи по западен модел даже са пращали в лагера "Слънчев бряг", но това не се е отнасяло за  децата на другарите и за съветските граждани.

Cvetan Georgiev: Мен ме хванаха милиционери на Руски паметник, отведоха ме в една стаичка,  някакъв клуб на БКП или нещо подобно. Взеха ми паспорта и ми казаха да си обръсна брадата и ще  ми го върнат. Портиерите в стадиона не ме пускаха на тренировки, та лъжех, че имам екзема. Не ме  пускаха в ресторанти, та се правех на чужденец... Помня, помня... Помня как една колежка от БАН  дойде на работа разплакана, защото искали да й сложат печат на крака и се върна да се преоблече.  А в провинцията пък не искаха да ме подстрижат "на черта", забранили им. Помня, че имаше и статия в  "Работническо дело" (че къде другаде) по тия въпроси, по телевизията някакъв червен "умник" дрънкаше  същите идиотщини за "западната" мода...

Roumen Metodiev: В казармата работех на радиоуредбата. Политическият офицер подп.Василев ми  направи инструктаж:

-Искам да звучи издържана музика, тоест българска и съветска. И никакво БУГИ  БУГИ. Той не беше чул за буги вуги-то на Джери Ли Луис, но за него буги буги беше синоним на всичко западно. През една от отпуските донесох плочи от личната ми колекция и пуснах по уредбата един концерт на „Омега“. Видях го да тича бесен към радиоуредбата:

-Аз казах ли ти никакво буги буги???

- Но  др.подполковник, те се социалистическия лагер- от Унгария. Това малко го смути, но като разгледа обложката, отсече:

-Като ги гледам с тия коси и бради, значи са буги буги!

Последва забрана и за  „Омега“. А след няколко дни изръси един шедьовър:

-Като ги гледам тия рошльовци, мисля, че унгарските  другари не държат здраво фронта! :)))))

Mimi Hara: Много пъти са ни арестували на купони, че танцуваме рокендрол и ни водеха под строй в Четвърто районно. Държаха ни по цели нощи, а на сутринта падаше голямо писане! Не ни пускаха в заведенията, ако момичетата бяхме с тесни панталони или имаше мъж с брада или малко по-дълга коса. На бул."Витоша" правеха акции и когото хванеха, му режеха панталоните и слагаха марки на момичетата с къси поли. След години и дъщеря ми бяха арестували за неприлично облекло! Ежедневно си повтарям, че аз съм си виновна, че животът ми мина (и продължава) в тази комунистическа клоака, защото на времето не избягах!!!

Кирил Георгиев: В кино "Цанко Церковски" имаше седмици на киното направени зад "Желязната  Завеса". Точно насреща бръснарница! Направо ме заведе там, селянина ченге, след като ми взе паспорта - 1968г.

Roumen Metodiev: А портиери в ресторантите бяха пенсионирани военни (още си носеха зелените  чорапи)... Страхотен фейс контрол - нЕма лабаво!

Момчил ПОПОВ & Приятели от Клуб "Ветерани от студената война", 2014-2015