By Momchil POPOV
На Пирота града голяма тази събота бях – пазарен ден на чаршията, и по други сенки... Сега, докато галончето „Зайечарско“ светло пиво вече е наполовина от снощи, пиша безценни кулинарно-културни преживелици... Та БГ книжнината да не осиротее откъм сръбско-български гозби, мезета, наздравици, салтанати.
„Любеница сладка као прва любав“, пътешествието с файтон „Хю“ – също.
Мислех си, че пътят от София е колкото до Пловдив. А то се оказа, че ще въртим колелетата само 90 км, сиреч до Пазарджик и малце више, ама в другата посока – към Европата... С две скромни цели: 1.прочутата „плескавица“ и 2.важен културен обмен с елементи на шопинг.
Е-пътепис настройва GPS-а и първо право там – Кафана „Ладна вода“.. Щото вече е обяд и требе ручак. „Изволите!“ под един възрожденски чардак с червени завеси за сянка, страхотна бабина салата от ябълки, ряпа, моркови, бадеми и мила шега откъм моя милост „В гозбата има и гърмежи след това? От ряпата, де?“... И кимане усмивчица от сервитьора „Йесте!“...
Някаква мешана разядка от сирена, масло и прочие, докато се опекат мръвките, топъл дъхав кръгъл хляб, правен на място. Придружени с бомбички бира „Йелен“ и газирана вода „Княз Милош“ за пилота на „Хю“. И вълшебство с вилица и нож „плескавица пунена“ с кашкавал и бекон, вътре алангле, лукс и аромат... Голяма чиния пражени картофи с бело сирене и разни други угоди за екипа /като наденици на скара/ и прочие... Плескавицата е сръбският виенски шницел, пак голям колкото чиния, но без пане с яйце... Ох, увлякох се...
На Чаршията на Пирот, това малко 40-хилядно градче в Сърбия, можеш да вървиш по тротоара и да се разшеташ, без да се спънеш и претрепеш от разбити тротоари... Като да речем, в столицата на БГ София например. Площад с формата на триъгълник, със запазени еднокати къщи и дюкяни от времена преди 100 и више години. На върха на геометрията –зидана от варовик стара голяма чешма „Ладна вода“, останала през годините на метър под паважа. В широкото на площада с пазар-паметник с орел от 1877. Не разбрах точно за какво събитие... Пред културата българинът юнак предпочита кюфтетата... Та аз ли?!... Дори две-три занаятчийници още от Възраждането са запазени, реставрирани и работят успешно. Зад стъклото и дървените кепенци от 19. век брадвета, ковани и точени на ръка, с някои примеси от съвременни железарски инструменти в пластмасови калъфи, 21. век...
В другата ковачница на "Трг Републике", тоест Чаршията в Пирот – печки железни и сръбскси метални скари на въглища, ръчно ковани, тукашна изработка. Бая се оглеждах в най-малкото барбекю – ориджинал... Ще ми пасне идеално на балкона в София! Ама на, остана за друг път...
Удивляващо е, че 2/3 от хранителни магазинчета са с натурална стока, произведена тук. В млекарната – „Качкавал Пирот“, сирене овче и краве от местни производители /соленки като нашите/, стоки със степенувани цени – за бедни и богати, страхотните мешани сметани в кутийка. Една със зелена люта чушка от туршия ми взе акъла! Назива се „Паприка у павлаци Лазар – млечни намаз“... М-м-м! Изволите, господжо!
И твърде много пазаруващи българи, подгонени от „високото качество“ на машинната храна в супер-маркетите, от скъпотията и „растежа“ на стабилността.
Чаршията в Пирот, Сърбия... На видима възраст поне 150 години. А може би и доста по-стара? За дюкяна на „Бравара“ с огромните висящи ключове около табелата, печките и оригиналните скари вече казах. „Менячница“ е да си обмениш парички, „Златара“ – ясно, за чорбаджиите, „Рибарница“ за всеки вкус... И някои по-загадъчни дюкяни като „Вожяра ШРАФКО ШОП“ – с нови моди железария и инструменти за градина, плаж, отдих, „Мушки фризерски салон ТАШКО“ – велик сантимент от детството ми, с напълно запазен интериор от миналия век, работещ, със стряскаща ножица на витрината... Добре, че беше затворен.
„Винара“ на Пирот го намерих на щанд в супермаркет МАРМИЛ 2. Какво да гледам по другите стелажи? Те са за жените... Дай да прегърна нежно стъкло Дюлова, Кайсиева или Крушова ракия - за дезинфекция и дегустация, духовна, мисловна и физическа... Сториха ми се насочени към юнаци мангизлии. Затова се пресегнах и турих в кошницата кило-екзотик „КЛЕК0ВАЦА, Яко алкохолно питье“...Може би е ракия с клякане...? До храст?! А, вярно бе, от храст „клек“ е, ей го на етикета – нашенската „трънка“, кисело-сладкото зрънце със синя кожичка... Като отворих капачката в къщи, ме лъхна аромат на сладко от сини сливи с карамфил, дето баба го криеше в бурканите отгоре на гардероба... Я да взема и 2-3 павурчета ракийка подарък за приятели „Шливовица от Таково“ и „Пелинковац – горки ликьор“...
Вълшебната ми думичка като дете беше „Моля!“, сега е „Уиски!“... В конфузно приятната ситуация днес – „Српска ракия“... Булката до мен се мръщи. Обърква се от стотарките и хилядарки динари в ръцете си... След касата, бързо навън! Прости ме, Боже, пак съгреших. Ама този път е в името на Кулинарната дипломация...
На "Трг Републике, Пиротски окръг" - сиреч Чаршията и Пазара, автентичните занаятчийски продавници и зеленчукови сергии са наблизо, без страх от конкуренция. Избираш сам и влизаш. Например от 4-5 пекарни, които крещяха мирис на прясно чак до тротоара „Ела, ме изяж!“, нас ни хареса Пекара ЖИКА. Магазинче и салон за закуски и салтанати с боза през вътрешна врата. Влязохме с щерката, въпреки диетата... Вътре ухаеше на великденска трапеза! Купихме бял и черен хляб, печен току-що, горещ. Ръчен, с миризмата само да се наситиш! Турих нос на коричката – козунак?... Не, хляб за ежедневен ручак. Явно, в тестото добавят и млекце пиротските пекари, затуй омайва като да седнеш с феи до потока... Затова се чувстваш като у дома. У дома е там, където ухае на трапезата на баба.
Зад витрините на „Месара МИНО - Куча за добрим укусом!“ турихме точка на кулинарното изследване на терен. Мога да спомена скромно, че без да знам, съм уцелил месарницата на Пирот с 4 звезди в Гугъл мап...
Много велосипеди и моторетки, повечето от времето на Соца – тоест Социалистическа федеративна република Югославия. Карат си напреко, по диагонал през платното и хич не им пука. Водачите - гости с МПС да внимават, те са си дома! Пилот №2 на „Хю“ инжекцион трябваше зорко да бди. Едно, че е специалист по моторетки от Соца в НРБ и се захласва, второ, че е маестро фотограф с диплома. Моят приятел Боби П., с когото скитаме да щракаме „картички“ заедно още от 1974...
Днес снима с огромен огледално-рефлексен уред, така че и гаргите се зазяпват по лупите му. Моят опит сочи, че по-дискретно и удобно е фотоапаратът да се събира и крие в джоба... Най-новото ми дигитално „Канонче“ фурия /само на 4 годинки/ превърта брояча в Пирот от 10 000 на следващите 01 и нататък. Хванало ни точно на дружеско селфи на река Нишава, с алеи от павета, по- читави от тези в столицата ни София... И със спортни площадки в коритото парк, точно като тези около река Владайска през Княжево, Банишора, Лъвов мост /ама друг път/...
Възхищението може ли да се нарече дълбоко или високо? Или с простичкото прилагателно „искрено“... Пред крепостта на Момчил юнак в Пирот изпитах и трите състояния... Съвсем неочаквано за мен, със запазен каменен охранителен ров с вода, с вътрешна стена, запазени оригинални бойници от 14. век, висока и голяма като Баба вида във Видин, величествена като Царевец във Велико Търново! Сега България и Сърбия са се заели заедно да ремонтират средновековния градеж.
Пирот и на сръбски, и на български е градът с крепостта на Момчил Юнак и неговата неверна невеста. Пирот е митичното средище на велик балкански епос – този за Крали Марко, легендарния закрилник на людете от турското нашествие през Средновековието. Марко Кралевичи е син на сестрата на Момчил Войвода. Може би тук се крие загадката, че една от големите улици в София и досега се нарича „Пиротска“.
Темата Момчил, Вълкашин, Крали Марко е така огромна, че ще трябва да пиша отделно само по нея. Сега мога да кажа само, че в Пирот пих Момчилова вода от чешмата на крепостта му. Легендата, Балканския герой! Вълнуващо... Светената вода е по- силна от огнената, въпреки че и двете се употребяват от истински юнаци. Нека да спомена, че Момчил е бил висок около 2,10 метра и се сражавал като бойна машина от плът и кръв... Хладна вода, Момчилова вода...
„Хю“ не е „влага/ влажен“ от атгл., а е корейски „Хюндай“, фамилен, с много коне... На ГКПП „Калотина“ пътниците му имаха радостта и перипетиите на българите с англиийски маниери от пътеписа на Алеко К. „До Желюша с говежди вагони“. Обживян и писан през 1895... Днес Желюша е село с малка олющена гаричка и жълта табела за зрящите по магистралата София - Белград, съвсем близо до границата.
Дългото чакане на влизане и излизане от Сърбия в луксозни малки вагони от цяла Европа, пълни с шарен народ, азиатски нрави и всякакви други модни прищевки... Реч и салтанати от Франция, Балтика, Полша, Словакия, Турция, та чак до Черно море, Босфора, Солун и Адриатика... Наблъскани в няколко колони автомобили врата до врата под горещото юлско слънце. За проверка на паспорти и документи ...
„Догодина, след Брекзит, английски или френският ще е общ език на Европа?“ – в БГ файтона вяло се шегува някой. Що бе?!... В Европейския съюз официални са 23 езика, избирай на воля... Дори и да направим Западен ЕС и Източен ЕС, както е тръгнало на кестерме, все ще си говорим някак. Пък ще видим, де...
Който има очи, да гледа, който има уши – да слуша.
Момчил ПОПОВ,
Клуб за пътешествия и изящна балканска словесност „Скарул де Бирещи 1984“,
Пирот, 15 Юли 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар