Отъ Момчилъ ПОПоФъ
Нахилен радиоводещ обруга празника с думите, че Коледа за българите означавала „Колене на прасе“... Бивайки стар столичанин без село, веднага се възмутих на това сквернословие. Но-о-о... Тънката ефирна перверзия с аграрната психика на нашего братя доволно ме засмя вътрешно. Нека се шегува умникът!
Къде ти днес, в тая сиромашия, цяло прасе на балкона в блока? Че и съответните ритуали и мистерии по клане, кормене, резфасоване и прочие кръвопролития между меката мебел и секциите в хола?! И бурканите с вино от канелката на бъчвата с цел храброст и юначно донапиване... На ламинирания паркет?!... Умря тая!... Е, има още отделни индивиди, дето сушат суджуци зад ПВЦ-дограмата, ама слаба работа...
Бръмваш до хипермаркета и ако имаш съответния копюр в карта или кеш, си купуваш цяло прасенце в найлонов плик и... заминаваш. Ако си по-тънък, шаваш с количката между пакетирани мръвки по стелажите, грабваш внимателно една-две опаковки, „чекират“ те на касата и пак заминаваш. Електронно – индустриална проза...
Пристигнал обаче през студове, ледове и бензинови задръствания в топла кухня у дома или приятел, започваш спор с домакинята дали 7 или 12 ястия се слагат на Коледната трапеза. По стара традиция... И тя е забравила из зорове и щуротии на „забързаното ни ежедневие“ как го е правила точно майка й или баба й... Отваряте книга.
И тук наистина магията на българската Коледа възкръсва. Четете стари рецепти, готвите, посмуквате винце за червени бузи, а дядовците Мраз и Коледа скучаят откровено... Хилят се комерсиално по лъскави хартии на подаръци, елхи, стъклени топки по елхата, висящи червени чорапи по стени и врати. Скучаят откровено.
В кухнята се е явил образът на майката, бабата, прародителката на рода, /дори съпругата/, която препраща традициите нататък. Явява се духът на Богородица – майката и повелителката на всеки, който на планетата Земя е син Божи. Независимо как се именува Богинята-майка в различните религии и вероизповедания. Върховната, която пази и преражда чрез святата си утроба Родът човешки – да живее или да умре, да пребъде или да загине млад, да твори или да разрушава, да е Добро или Зло. Но най-добре да продължава вечната Златна спирала на битието нагоре и напред.
Нататък, откъдето сме дошли. В кръв, мъка и радости, от вечната космическа хармония...
Никой не знае защо е това състезание със живота – само откровеният глупак.
Падаш, ставаш, ако се отърсиш, продължаваш... Търсиш смисъл на безсмисленото банално повторение.
А то е в очите срещу теб, които искрят.
Продължаваш, каквото ще да става...
Нека е Коледа! Пък после пак ще видим.
Момчил ПОПОВ, „Божа майка и прасето“, ММХVII
Няма коментари:
Публикуване на коментар