Блогът на Момчил Попов

Блогът на Момчил Попов

неделя, 17 май 2009 г.

1947 г., София -Волуек -Перник, 26 000 вербувани „доброволци”

Георги Димитров беседва с бригада „Георги Димитров” за строежа на язовир „Георги Димитров”, 1947

В изпълнение на Държавния народостопански план за 1947 и 1948 г. Младежите от националната строителна бригада „Георги Димитров” през тази година ще вземат участие в редица големи мероприятия, като строежа на новата железопътна линия София – Волуек – Перник, прокарването на прохода „Хаинбоаз”, строежа на язовирите „Георги Димитров” и „Росица”, както и направата на далекопровода Курило – Пловдив. От всички тези обекти най-трудният за младежите бригадирци е строежа на железопътната линия София – Волуек – Перник. Линията до края на текущата година ще бъде довършена изключително с труда на младежите. Според предвидения план, тук ще бъдат ангажирани 26 000 младежи, формирани в първия пернишки баталйон на националната бригада „Георги Димитров”.
Работата на строежа на линията започва на 1 април от една извънредна смена доброволци, вербувани изключително от София и Софийска област. Тя ще подготви работата за следващите три редовни смени от по 8000 младежи всяка една, начиная от 1 май. Отделните смени ще работят по два месеци.
Значението на новата линия София – Волуек – Перник е извънредно голямо. Както е известно сегашната железопътна линия София – Владая – Перник, поради крайно неблагоприятния терен през който минава, е извънредно трудна за експлоатация. Тя има наклони, които достигат до 28 метра на един километър и радиус на кривите от 200 метра. Поради това транспортът е труден и ограничен. Той в никакъв случай не може да отговори на постоянно увеличаващите се нужди. Именно това обстоятелство наложи постройката на новата линия София – Волуек – Перник.. В последната максималните наклони са 12 метра на километър и радиуса на кривите 500 метра. Оттук и нейните големи преимущества. Докато по старата линия един влак от 1100 и 1200 тона се тегли от 3 – 4, а дори и от 5 силни локомотива, то по новата линия същият влак ще се тегли само от един обикновен локомотив. Това ще даде големи икономии в експлоатацията.
При сегашния трафик от 19 чифта влакове в денонощие, по линията София – Волуек – Перник ще се получи годишна икономия от 100 000 тона въглища, 50 000 кгр. смазочни материали и 375 души ж.п. персонал. Заедно с това ще бъдат спестени ежедневно 12 силни локомотиви и 60 товарни вагона.
Като се вземе предвид, че в непродължително време трафикът по новата ж.п. линия ще може да бъде засилен до 25 чифта влакове в денонощие, то ще се получи една икономия над 400 000 000 лева годишно и 24 локомотива и 250 вагона ежедневно.

„Трудът окриля духа и дава много радост”...

Новата линия ще позволи да се засили извозването на въглища както от мините Перник, така и от мините Бобов дол и Пирин, които сигурно ще увеличат значително производството си. С това ще се улесни снабдяването с въглища на Столицата и индустриалните предприятия за отопление, което през полследните години бе трудно, вследствие мъчния транспорт.
Новата железопътна линия има и голямо международно значение. Чрез нея ще се свържат Украйна, Полша, Унгария и Ромъния с Егея, а по- късно и с Адриатическо море.
Железопътната линия София – Волуек – Перник ще има дължина от 50 километра и ще минава през силно пресечена местност. По нея се предвижда направата на три тунела с обща дължина 1912 метра, а само единият – 1346 метра при с. Радуй. До прокопаването на тунела при Козница той ще бъде най- големият тунел в нашата страна. Общо по цялата линия ще бъдат извършени землени и скални работи 1 355 000 кубически метра и ще бъдат приготвени и извозени 340 000 броя блокчета за тунелите.
От страна на младежите бригадирци ще бъдат пложени всички усилия новата железопътна линия да бъде готова за експлоатация до края на настоящата година.

В.К.,
Списание „Сердика” Бр.1/1947, Стр.29

Немски ученици идеализират ГДР, 2008

Представите на немските младежи за следвоенната история на Германия силно се различават от официалните концепции.

Немските ученици лошо се ориентират в историята на родната си страна. Такъв е изводът от изследването, проведено от Берлинския свободен университет.

Кой е построил Берлинската стена?


1962 г.

Учените се допитали до 5200 средношколци от Бавария, Северна Рейн – Вестфалия, Бранденбург и Берлин. Задаваните въпроси се отнасяли до ГДР, социалистическата държава от Източна Германия, престанала да съществува преди 20 години. Резултатите неприятно удивили историците. Оказало се, че представите на немските младежи за новата история, меко казано, се отличават от общоприетите. Много млади били убедени, че в ГДР са се провеждали демократични избори и е съществувала отправена към благото на хората социално-икономическа система. Почти половината от източногерманските ученици и 66 процента от западногерманските мислят, че ГДР не е била под диктатура.
По мнението на изследователите, така изказана, едва ли не позитивна представа се дължи най- вече на непознаване на фактите. Две трети от запитаните заявили, че за следвоенната история на Германия малко научават в процеса на учебните занятия. Например, много от тях посочват бившия канцлер на ФРГ, социал-демократът Вили Брандт като политик от ГДР...Далеч не всички могли да отговорят на въпроса кога и от кого била построена Берлинската стена...Дори се намерили двойкаджии и тройкаджии, според които символът на разделението на Германия бил построен от западногерманците или американските военни.

Модата „осталгия”


Но обяснение имат само белите петна в училищното образование. Колкото повече отива в миналото обединението на Германия, толкова по-позитивно германците оценяват ГДР. В началото на 90-те години процентът на тези, които жестоко критикуваха провалилия се социалистически експеримент, беше доста по-голям. Сега на мода е „осталгията” – неологизъм, възникнал от съкращенията на думите „ост” – изток и носталгия. Мрачните, тоталитарни страни на ГДР се забравят, премълчават се. Някои започват да разглеждат ГДР като едва ли не загубения социален рай, където за всички е имало работа и безплатни места в детските градини.


1989 г.

Политиците и експертите реагираха на резултатите от допитването с тревога. Министърът на културана Бернд Нойман нарече дефицитът от знания за ГДР „възмутителен”. Министърът на транспорта Волфганг Тифензее призова родителите от Източна Германия да разказват на своите деца истината за ГДР, за Стената и бодливата тел. Бившият източногермански дисидент Райнер Епелман поиска изменение на учебните планове в немските училища. Необходимо е повече да се разказва на младите за отишлата си диктатура, да се посещават мемориали, да се организират срещи с тези, които са се борили с режима на ГДР, заяви Епелман.

Олег Зинковски, Дойче Веле


Снимки: TIME/SNN

понеделник, 11 май 2009 г.

Сталински барок в София


Плакат на Сталин като стратег - архитект

Архитектурен стил, създаден по личните вкусове, предпочитания и капризи на Бащата на народите Йосиф Висарионович Сталин. Практикуван по задължение от Москва на територията на целия социалистически лагер от края на Втората световна война докъм края на 50-те години на 20. век. Разрушенията от бомбандировките са естествена предпоставка за стоежи на обществени и жилищни сгради, които по същество унифицират (уеднаквяват) архитектурния облик на много градове на суша, разпростряла се от Японско до Балтийско море.
Което на практика е опит за отстраняване на културната идентичност на много народи.
В края на 60-те години на същата огромна територия се появява нов задължителен архитектурен „бисер” – масовото панелно строителство. Под благовидната форма на настаняване в нови жилища в градовете, милиони соцлагеристи са подредени в кутии (а не в собствени къщи). Основната цел е въвеждане на ред, дисциплина, строга отчетност пред Партията - майка и страх в личния живот.
Печалното е, че вече 20 години след рухването на тази система, и от Космоса си личат купищата бетон, населени с хора, на територия, разпростряла се върху една шеста от сушата на Земното кълбо.

Ларгото











Техникум „Сталин” (до 1956 г.)









Бул. „Ал. Стамболийски”
















Бул. „Цариградско шосе”