Свети Иван Рилски и славният град Средец

Небесният покровител на България – Свети Иван Рилски, живял през 10 век, по времето на цар Петър. Биографът му, Свети Евтимий Търновски, казва за родното му място следното: „Родителите на този блажения бяха благочестиви във всичко, българи по род, родени и израснали в селото, наречено Скрино, намиращо се в Средечка област. А този Средец е в европейските предели, един от славните и забележителни градове.»

Скромен монах- пустинник, Иван прекарал житейския си път в непрестанна борба със злото – и в себе си, и сред другите. Като отшелник, живял сам в Рила планина цели 12 години. Денем - сред зверове и природа, нощем – прислонен в пещера или колиба от клони. Така, общувайки с бога, придобил чудодейна сила. Лекувал и телата, и душите на хората. С учениците си основал  най личния по българските земи манастир - Рилския, а се предполага, че е дал началото и на един от най- старите край София – Германския. И двата са наречени на него.

Из житието на Св.Иван Рилски: «Беше изминало немалко време, а (от гроба) се разнасяше пресилно благоухание. Щом отвориха ковчега му, видяха тялото на преподобния напълно запазено и недокоснато от каквото и да е тление, изпускащо благоухание и подтикващо към божествена ревност. След като бе отслужено обичайното славословие, пренесоха с почит светите му мощи (от Рила) в славния град Средец. И бяха положени в църквата на светия евангелист Лука. По-късно бе създадена църква на негово име и в нея бяха положени светите му мощи, които правеха дивни и преславни чудеса.»

Писах кратко, за да се помни.

Момчил ПОПОВ
/по жития и книги за светеца/
Горе: Свети Иван Рилски Чудотворец и манастирът, основан от него край с.Герман в Лозенската планина край София

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ СЪБОР НА КОРЕНЯЦИ СОФИЯНЦИ, 1920-те

Петър МИРЧЕВ
Из книгата „София тъжна и весела”

На Великден в квартал «Банишора» ставаше събор. Всички кореняци софиянци си даваха среща на това весело сборище. Във въздуха се носеха остри писукания на детски книжни свирки и тантурести бърдучета. Край продавачите на жълта и червена «турска лимонада», сипана в едри стъклени глобуси, дрънчаха непрекъснато, като за наздравица, звънци. Пред цирка без покрив думкаше тъпан, но представлението все още не почваше, защото билетите стояха непродадени.

Цирковите артисти, покачени на маси пред входа, скачаха и вдигаха невъобразим шум, викаха, биеха голям училищен звънец и удряха камбани. От време на време цирковата група влизаше зад пердето, за да даде вид, че представлението започва, но след това пак излизаше. За зяпачите този шум, викове и звънци бяха доста, пък и най-важно - беше безплатно!

Какво ли не продаваха тук! Пъстри играчки, червени захаросани ябълки на клечка, захарни петлета, маниста, обеци, пиринчеки пръстенчета. Във въздуха се виеха облаци дим от скарите. Семкаджиите носеха стоката си в кошници. Симитчията слагаше тежката табла със симити на главата си, върху мръсен парцален геврек, за да не му убива. В ръката си носеше сгъваемо столче. Тук бе и продавачът на бели и розови «кити», наредени в стъклено сандъче. Това бяха две големи като дискове тънки вафлени кори с дантелени шарки, слепени с рядка като лепило халва, която миришеше на сусам. Друг носеше провисено на голям четал розово захарно тесто, провикваше се напевно и хвалеше стоката си, която миришеше на рози. На купувача откъсваше с ръка от тестото, според парите.

Навсякъде прах, шум, люлки, въртележки, латерни, гърмящи топчета, флигорни, а по земята - черупки от великденски яйца. Всичко наоколо се въртеше като омагьосано шарено колело и замайваше празнично облечените в новите си великденски дрехи деца, стиснали плахо ръцете на родителите си.

В махалата се завръщахме замаяни от събора и, докато той траеше, мъчехме се да намерим стотинки, за да идем пак, вече само с другарчетата. Ходехме и без петачета, така, само за шума и шаренията.

Петър МИРЧЕВ
Из книгата „София тъжна и весела”, 1978

ДА УНИЩОЖИМ ЖИЛИЩНИТЕ ПАРАЗИТИ, 1948

Причина за нарушаване здравето на човека не рядко, са и жилищните паразити – бълхи, въшки, дървеници, мухи и комари. Тяхното появяване в домакинствата идва от нeдостатъчно редовно почистване на жилищата, дрехите и хората.

Ето начините за тяхното изтребване:
Поради тови, че БЪЛХИТЕ се въдят в праха, необходимо е редовно измитане и измиване  на подовете с обилна вода, в която се поставя стипца или оцет и сол. Да  се изтупват, проветряват и излагат на слънце дрехите.

ВЪШКИТЕ нападат главата и дрехите,  размножават се  много бързо, пренасят епидемичната болест петнист тиф и за това трябва да се чистят щом се забележат. Дрехите се попарват е вряла вода. Главата се намазва е гас,  живачна мас, смес от спирт и камфор или гас, оцет и сол, след което се завързва с кърпа, за да подействува по-добре средството.  Измива се с гореща вода и изчесва косата.
ДЪРВЕНИЦИТЕ се крият в пукнатините на стените, таваните, мебелите, и затова необходимо е да се запълнят пукнатините с гипс или вар и пясък, да се изпарят мебелите, които няма да се повредят от врялата вода.
Сигурни средства са: намазване и пръскане с наситен разтвор -  газ, нафталин, концентриран разтвор на карболова киселина - 2/3 киселина, 1/3 вода, която убива и техните яйца. Ако гнездата на дървениците са в тавана, най-добре ще бъде почистването чрез опушване със сяра (за обикновена жилищна стая е потребно 900 гр. сяра). При  опушването е нужно предварително всички малки дупчици по прозорците и вратата да се запушат, като стените па стаята се напръскват с вода, във средата на стаята се поставя кофа със пепел и жар, върху която се насипва сярата.
Дървениците се размножават също бързо и поради това, че се крият, трябва да се води  упорита борба.

МУХИТЕ се развъждат по торищата и местата. където има гниещи материи. Ако изградим торища, закрити помийни ями, клозети и не замърсяваме, както около жилищата, двора, улиците и във обществените заведения, мухите значително ще намалеят.

КОМАРИТЕ  се въдят в застоялите води — локви и блата. Никои видове от тях пренасят маларията - болест, която изтощава човека и го предразполага към по-сериозни заболявания. За да се предпазите от тях, необходимо е да се пръска жилището със доброкачественн пиретрови препарати и да се поставят мрежи на прозорците. За пълното унищожаване па комарите е необходимо да дадем своя труд за пресушаване на локвите н блатата.

Вера СТОИЛОВА, Вестник „ Народен  женски ОФ глас”,
София, 28 април 1948 г.