Сталински барок в Димитровград

Град – емблема на ранния соц в България. По-голямата му част е изградена в стил Сталински барок и неслучайно управата и местнaта интелигенция работят по превръщането му в архитектурен резерват.

























Източници
Официален сайт на община Димитровград:
http://www.dimitrovgrad.bg/;
Инициативен комитет за превръщането на Димитровград в град - музей:
http://monument.dimitrovgrad.bg/

"ТРАМВАЙ БЕЗ РЕЛСИ",1941

 - Първата в България тролейбусна мрежа от спирката „Горна баня" на трамвайната линия София - Княжево до селото
 
След присъединяването на няколкото околни селища Столицата ни нарастна, но нарастнаха и грижите на общинската управа. Много нещо имаше и има да се прави, за да могат присъединените селища да се приравнят в благоустройствено и културно отношение към ста­рия град.
Едно отъ присъединените селища е Горна баня. Хубавото му местоположение върху южния склон на един от Люлинските хълмове, прочутите му минерални бани и предприемчивото му население и, най-после, мощната подкрепа на Голяма София са предостатъчни условия, за да се превърне това селище в едйн от най-хубавите кътове на родината ни.
Много пъти са се застъпвали горнобанчани за приравняване поне към Княжево или Надежда чрез прокарването на трамвай или автобус, но едва през 1940 година Дирекцията на трамваите и осветлението при Столичната голяма община пристъпва към строежа н първата в България тролейбусна мрежа от спирката „Горна баня" на трамвайната линия София - Княжево до селото.
На 8 февруарий т. г.(1941 г.) със скромно тържество стана и официалното пускане на тролейбусите. Цялата общинска управа на Столицата, начело с кмета г-н инж.Иванов, много други официални лица и граждани пристигнаха първи с двете коли на площада сред Горна баня.
През време на това първо пътуване, сред веселите разговори на първите пътници, се разнася внушителен и самоувърен кондукторски глас. Сам Директорът на трамваите и освътлението, г-н инж. Пешев, с кондукторска чанта през рамо, събира първия приход отъ таксата за возенето...
Голяма е радостта на горнобанчани. Това не е вече лъжа! С очите си виждат най-круп­ната придобивка от присъединението си към Голяма София. Едва сега тяхното село наистина се „присъединява" къмъ Столицата на България чрез тая постоянна, евтина и удобна превозна линия. Цялото горнобанско население, събрало се в празднично облекло и настроение на средселския площадъ, както и големият красноречив надпис на арката: „Да пребъде Столичната голяма община!" са най- непосредственият и внушителен израз на голямата радость и благодарность на Горна баня. Мно­жеството посреща с шумна радост и нестихващо „ура" първия „трамвай без релси", както сам народът го нарича.

След обичайния водосвет г-н инж. Иванов застава с ножица в ръка пред трицветната лента и с пожелание, новата тролейбусна ли­ния да помогне всестранното преуспяване на Горна баня, прерязва тая символична преграда, като обявява тържествено тролейбусната линия за пусната в движение.
Говорят след това местните предста­вители. С възторжени речи те изказват „офи­циално" голямата радост, благодарност и признателност на населението.
Но самото местно население дава много по-непосредствен и искрен израз на благодарността си: млади девойки, по стар народенъ обичай, даряват с домотъкани кърпи и ризи управницит на Голяма София. А въодушевените горнобански младежи грабват кмета г-н инж. Иванов и го понасят на ръце сред общото и нестихващо „ура" на народа.
През време на скромната закуска, вместо обичайния голям банкет, г-н кметът, трогнат от хубавия прием, съобщава още една радостна новина за Горна баня: наскоро ще се прокара и водопровод в селото.
А събраните от първия -„почетния" рейс на тролейбуса, 1800 лева, заедно със спестенитъ от несъстоялия се голям банкет пари, или всичко около 6.000 лв., отиват за под­помагане семействата на повиканите на временно обучение бедни горнобанчани.
За да се увери населението веднага в удобствата, сигурността и другите предимства на возенето с тролейбусните коли, разрешава му се през целия ден да се вози на тях безплатно.
Зарадваните горнобанчани разглеждат и разпитват за всичко. Ватманите и кондукторите им обясняват с готовность: моторите имат по 85 киловата мощност, което се рав­нявало на 115 конски сили, и работят с три спирачки: ръчна, крачна и електрическа. С обикновенъ товаръ колите развиват 45 километри в час. Сигурно нещо е това! Макар и да не могат да се откъсват отъ двете електропроводни въжета, от които черпят чудната сила да се движат, колите могат свободно и ловко да маневрират по на четири метра вляво и толкова вдясно по шосето, според нуждата, така че пътят им в никой случай не остава по-тесен от осем метра. И няма опасност от катастро­фа или пожар. При това, в сравнение с автобусите, тролейбусните коли, освенъ че не хабят толкова много гумите си, винаги са го­тови за лесно и бързо пускане в движение. Няма изливане и изливане водата от радиаторите за охладяване, няма страх да не замръзне водата през зимата. Само натисни ръчката и готово! Карай ватмане!
Още в първите дни на използуването двете мощни коли се оказват съвсем недостатъчни за извънредно претоварения „трафик" по тая линия. Веднага се забелязало чувстви­телно увеличение и на притока от приходящи и къпящи се в мъстните минерални бани. За­това Дирекцията на трамваите и осветлението е влязла навреме в преговори за доставката на още три тролейбусни коли.
И всъки път, когато изящните коли се изкачватъ безшумно по стръмния горнобански път или слизат стремително и сигурно надолу, както .очарованите от прекрасните гледки на околността пътници, така и хилядите местни жители и летовници в това рядко лечебно и климатично мъсто, спасени и облекчени най-после от страшния шум и прах, ще си спомнят, може би, кому най-вече дължат това и ще шептят с гореща благодарность:
- Да пребъде Столичната голяма община!

Д. Александров,
Сп.”Сердика”, 1/1941