След присъединяването на няколкото околни селища Столицата ни нарастна, но нарастнаха и грижите на общинската управа. Много нещо имаше и има да се прави, за да могат присъединените селища да се приравнят в благоустройствено и културно отношение към стария град.
Едно отъ присъединените селища е Горна баня. Хубавото му местоположение върху южния склон на един от Люлинските хълмове, прочутите му минерални бани и предприемчивото му население и, най-после, мощната подкрепа на Голяма София са предостатъчни условия, за да се превърне това селище в едйн от най-хубавите кътове на родината ни.
Много пъти са се застъпвали горнобанчани за приравняване поне към Княжево или Надежда чрез прокарването на трамвай или автобус, но едва през 1940 година Дирекцията на трамваите и осветлението при Столичната голяма община пристъпва към строежа н първата в България тролейбусна мрежа от спирката „Горна баня" на трамвайната линия София - Княжево до селото.
На 8 февруарий т. г.(1941 г.) със скромно тържество стана и официалното пускане на тролейбусите. Цялата общинска управа на Столицата, начело с кмета г-н инж.Иванов, много други официални лица и граждани пристигнаха първи с двете коли на площада сред Горна баня.
През време на това първо пътуване, сред веселите разговори на първите пътници, се разнася внушителен и самоувърен кондукторски глас. Сам Директорът на трамваите и освътлението, г-н инж. Пешев, с кондукторска чанта през рамо, събира първия приход отъ таксата за возенето...
Голяма е радостта на горнобанчани. Това не е вече лъжа! С очите си виждат най-крупната придобивка от присъединението си към Голяма София. Едва сега тяхното село наистина се „присъединява" къмъ Столицата на България чрез тая постоянна, евтина и удобна превозна линия. Цялото горнобанско население, събрало се в празднично облекло и настроение на средселския площадъ, както и големият красноречив надпис на арката: „Да пребъде Столичната голяма община!" са най- непосредственият и внушителен израз на голямата радость и благодарность на Горна баня. Множеството посреща с шумна радост и нестихващо „ура" първия „трамвай без релси", както сам народът го нарича.
