- Алчни овчари от село Челопек, Врачанско, в нощта след разгрома на Ботевата чета заварват негови комити да броят пари в Артарската пещера...
– Три експедиции (през 1948, 1966 и 1986 г.) се опитват да разгадаят съдбата на хъшовете- революционери...
– След две години отлежаване по редакционни папки текстът бе отпечатан в сп.”Турист”, но и там не намери читателите си. Заради участие в еко-протестите в Русе през пролетта на 1988 г. Държавна сигурност закри сп.”Турист”, а книжките бяха иззети от будките и претопени...
СЕНКИТЕ НА МЪЧЕНИЦИТЕ
– След две години отлежаване по редакционни папки текстът бе отпечатан в сп.”Турист”, но и там не намери читателите си. Заради участие в еко-протестите в Русе през пролетта на 1988 г. Държавна сигурност закри сп.”Турист”, а книжките бяха иззети от будките и претопени...
СЕНКИТЕ НА МЪЧЕНИЦИТЕ
"Не без собствено самоунищожение пишем ние тези черни страници от нашата книга и нам, и на читателите ще тежат те. Ние ги бяхме оставили, намислили бяхме да ги скрием, но не си сдържахме думата, други чувства надвиха, сенките на мъчениците ни безпокояха..."
Наистина, нерадостни са последните страници от книгата на Захари Стоянов "Христо Ботйов (опит за биография)", в които разказва за съдбата на Ботевата чета след разгрома й. Нека надникнем пак в летописа на
ЗАХАРИ СТОЯНОВ за събитията от 1876 г.:
ЗАХАРИ СТОЯНОВ за събитията от 1876 г.:
"...Други четирима души изпаднали пак пред челопешките овчари, с които се условили да ги водят за Сърбия. Поверили се един други, и нашите си дали парите, колкото имали, и оръжията на челопешките българи. Тези пари били толкова, щото българите селяни, които били пак четирима души, разделили си по 300 гроша.
Нощно време тръгнали по планината за Сърбия през гори и планини, без път и пътека в убийствен мрак.
Стигнали в една пустиня, гдето небето се виждало като кога гледа човек из дъното на дълбок кладенец. Водачите българи поканили нашите борци да седнат и си починат....”
Пълният текст:
Няма коментари:
Публикуване на коментар