Проф. Александър БАЛАБАНОВ
На 18. януарий 1894. година се роди нашият любим цар Борис III. Топовни гърмежи екнаха под софийското небе.
През тая паметна сутрин всички в столицата тичаха, викаха и се радваха. Шопите хвърляха капи нагоре, провикваха се радостно и току повтаряха:
- Хе-е, князче ни се роди, хе-е!
И ние, учениците, от сърце се радвахме. В студената утрина духахме в ръцете си, викахме, тичахме. И никой не знаеше накъде. С нас затичаха и селяни, и граждани, па току се намерихме пред двореца.
 |
| НВ Цар Борис III Обединител |
Всички навлязохме.
- Урааа ! Да живее князчето!
Други шоп се провикна:
- Ние сме дошли тук да видиме князчето! Няма да си ходиме, докато не ни го покажете! Да знаете, хей ! Да знаете !
И всички подехме неговите думи. И подрипвахме от студ.
- Как ще го видите ? Нали то е малко. Ще простине ! – викаха дворцовите хора.
- Князчето е князче – не може да простине. Да го видиме-е-е-е !
И пак почна подскачането под звуците на „Ние сме дошли тук да го видиме!...”
Най-после от балкона го показаха.
И с гръмко „ура” напустнахме двореца.
На площада се изви буйно хоро. Играеше мало и голямо. Пищяха гайди, бумтяха тъпани. Чуваха се и весели подвиквания. Ликуващ народ изпълни улиците.
Александър БАЛАБАНОВ
Из Читанка за отделенията, 1940.
Литография: Йозеф ОБЕРБАУЕР
Няма коментари:
Публикуване на коментар