ДЕВЕТИ ДЕВЕТИ – ДЕН НА ТРАУР

http://bulgaria.museumoncommunism.org 

От Георги- Момчил ПОПОВ
Датата Девети девети месец от годината да бъде обявен за Ден за национален траур в Република България предложи м-р Н. Ненчев преди лятото. Когато цял мислещ с главите си Свят отбелязваше 70-годишнината от края на Втората световна война. Най-страшната касапница в историята на човечеството, отнела 50 000 000 човешки живота.
В същото време от изявени европейски интелектуалци бе изтъкнато, че Източна Европа е продължила страданията и изоставането си в условия на червен диктат чак до 1989 г. чрез Студената война…

Тишина в многострадална България! Начинанието бе затрупано като окапали листа от пресен асфалт в новия парк „Правец”… А според Глобалния музей на комунизма – Вашингтон, жертвите на червения терор в България са 222 000 !!! Като добавим и разплаканите им, изтърбушени и разпердушинени от КГБ и ДС фамилии на невинните нещастници, цифрата на репресираните от комунизма в НРБ през годините отива към 1 000 000! При население през 1944-та около 6 милиона…

Ето думите на министър Николай Ненчев от 05 Юни 2015 г. на Поклонението пред жертвите на комунизма в лагера на смъртта Белене /о. Персин/ от официалния сайт на Министерство на РБ:

ДА ОБЯВИМ 9 СЕПТЕМВРИ ЗА ДЕН НА НАЦИОНАЛЕН ТРАУР
автор Редактор • юни 5, 2015
„Тези хора за голямо съжаление не бяха чути от българското общество, а те имаха какво да кажат, защото имаха изключително висок дух и продължават да го имат“. Това сподели министърът на отбраната Николай Ненчев за в. „Българска армия“ на Националното поклонение пред жертвите на комунистическия режим на остров Персин край Белене.
„Всеки един от тях е имал възможност да напусне, да се освободи. Само е трябвало да подпише една декларация, да признае комунистическата власт. Хиляди са били тук, някои са прекарали по 10-12 и повече години в тези условия и никога не са се пречупили. Българският народ, младото поколение трябваше да чуят тяхната история. И може би тогава щяхме да ги спасим от чалгата, от залитането в една или друга посока“, каза още министър Ненчев.
Стотици хора от цялата страна се включиха във възпоменанието на жертвите на тоталитаризма на Черешова задушница, което премина под наслов „Мост между поколенията“. Тази година то за пръв път се провежда с военни почести и в присъствието на военен министър и официални лица.
Поклонението се проведе на т. нар. Втори обект в лагера на о. Персин. Присъстваха бивши концлагеристи, върнали се в спомените си назад в ужасните години, прекарани на острова, техните синове, дъщери и внуци.
Пълният текст тук: http://armymedia.bg/?p=28633

Е, за 4 месеца "Що станА", много загрижени дами и г-да Власт получили?! Какво да отбелязваме на датата Девети девети ?! Може би обилно превитата БГ поговорка „Поклонена главица сабя не сече” ?!... Най-опложданата БГ „мъдрост”… Да де, ама не!
В тоз благодатен отпускарски период 8 източно-европейски страни се събраха и поискаха да бъде създаден

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА. 

В БГ-то отново тишина… Но тия дни Дипломатическа нота-предупреждение от посланиците на 16 развити страни за отхвърлянето на Закона за корупцията... „Цял вол за мезе не бива” – мъдро и актуално!
Въпреки че вече съм го правил, ще се опитам да изброя Местата на мъчениците на комунизма само в София. Казах го и на научна конференция миналата година. Да има поне скромен паметен знак пред вратите им, защото тук са гинали невинни хора. Страшни места на червения терор има и по цялата страна… Говоренето е сребро, мълчанието – злато. Нищо!

МЕСТА НА МЪЧЕНИЦИ В СОФИЯ

Църквата „Света Неделя” – над 200 жертви от бомбения атентат на 16 април 1925;

Дирекция на Народната милиция – Лъвов мост, в периода 9–22 Септември 1944 г. – десетина хиляди /по спомените на Мирчо Спасов/ извозени с камиони към селата около Радомир за разстрел. Садистичното убийство на Мара Рачева, 22-годишно невинно момиче;

Дворовете на училищата около Лъвов мост – събирани са нищо неподозиращите граждани, нарочени за „безследно изчезнали” и конфискация на жилищата им;

Мазето на Съюза на глухите на Паметника Левски – лобното място на Райко Алексиев и ред други интелектуалци, есента на 1944 г;

Мазетата по хотел „Славянска беседа” на ул.”Раковски” – сборният пункт на групичките убийци от ОФ, именуван Народна милиция след преврата от Девети девети. Тук са и последните мигове от живота на Регентите принц Кирил, акад. Б. Филов, ген. Михов преди разстрела им на 1 Февруари 1945.

Залите, където се е състоял т.нар. Народен съд – 1945;

Масовият гроб в гробище Орландовци, където в нощта на 1 Февруари 1945 са разстреляни 147 видни български политици, депутати, регенти, по-голямата част от 25 НС на Царство България;

Софийският централен затвор, където през 1947 г. е разстрелян Земеделския лидер Никола Петков, а през 1952 е изтезаван и убит Блажени Босилков – първият БГ светец мъченик от комунизма. И още 4 католически свещеници, обвинени за „шпионаж”;

Деветте килии в подземията на „Московска” 5 – хиляди арестувани за непокорство към „работническо-селската власт” са заминали оттук към лагерите в Ловеч, Перник, Белене и др.;

Главно следствено управление на ул. „Развигор” 1, по-точно килиите - единочки без прозорци в мазетата му. Стотици мирни граждани са тероризирани тук в „прослава” на партията-майка” БКП. Включително и баща ми Васил Попов – 40 дни в единочка през зимата на 1962 по обвинение, че писал позиви срещу Тодор Живков.

И съвсем сериозно – в кв. Панчарево – паметна плоча на „Плавателния канал” към „Софийското море”, където се е разиграла най-нелепата и комична наказателна акция с тежък физически труд срещу хиляди софийски граждани.
И още… И още… И още..

Бива, бива, ама „Цял вол за мезе не бива”. Казано малко по-интелигентно, паметта на нацията е нещо свято, светло и голямо, което не се побира нито в пазарска торба, нито става за предъвкване на трапеза.
Георги -Момчил ПОПОВ