„ПОДАРЪКЪТ ОТ СТАЛИН”

Или как не успя да „доразкраси” София през 1950-е терористът-министър  В. Червенков

Засрамен, но зарадван, забелязах небостъргач в центъра на София, в така нареченото Ларго. На пропаганден плакат от 1953 г... Точно, където днес е метростанция „Сердика“ – отгоре, а до 1990 г. стърчеше паметникът на Ленин.

На картината-мечта млад мъж в сиво-зелена куртка и фуражка е стъпил на покрива на Партийния дом откъм Президенството, в лявата ръка е подпъхнал в джоба бюлетина с надпис „Вълко Вельов Червенков“, а с дясната сочи към иже споменатия „Подарък от Сталин“ -точно върху Антична Сердика... Призивът гласи „Гласувайте за нова социалистическа София“... Просто няма как от устата ти да не гръмне мощно „Ура“. Няма как!

Замислена е 40-етажна сграда кула за победата на социализЪма над мирните граждани на София и България. По тертипа на пилоните на окупацията на диктатори, царе, колонизатори по Света от Древен Египет, Рим, Наполеон Бонапард, Барселона, но не като Айфеловата кула в Париж и Статуята на Свободата в Ню Йорк. С последните две се визира свободата на човешкия дух и просперитет, докато за съветския диктатор знаем много добре, че мозъкът му е бил точно в обратната посока... Както и на любимеца му от Коминтерна в България Вълко Вельов, изявен комунист -терорист, осъден задочно на смърт пред 1925 г., агент на НКВД с името Спартак, създател на лагерите на смъртта в България след окупацията през 1944 г., така масов убиец на хиляди невинни българи по сталински модел, инициатора на безумствата „Софийското море“, Ларгото, Мавзолея, Паметника за посрещане на СА – 1954.
Сега, когато е на власт/1950- 1956/, иска да издигне небостъргач в прослава на любимия си вожд и учител Йосиф Висарионович, буквално на метри от взривената с идейното му участие катедрала, 16 април 1925-та... Най-големият терористичен акт в Европа за 20. Век – 130 /достигнали 201/ преки жертви и 500 души ранени...

"Подаръкът от Сталин" във Варшава, днес в основите му - Музей на комунизма в Полша

Прозрях „гениалната мисъл“ на терориста Вълко Вельов, изваяна на плаката, тъй като през 1970-е съм бивал на небостъргача във Варшава, на 33-етаж с панорамните балкони, именуван тогава „Дворец на културата“. Свестните поляци се подиграваха на това мегаломанско стърчило, наричайки го „Подаръкът от Сталин“. Скоро по инициатива и с пряка работа на Нобеловия лауреат за мир Лех Валенса приземните му зали и помещения бяха превърнати в Музей на комунизма в Полша с площ от 11 000 м2.
Абсолютно еднакъв небостъргач в прослава на Сталин има и в Москва, но нямам желание да го спохождам.
И в София е щяло да има небостъргач „Подарък от Сталин“. Но не е построен. Защо ли? Ами друг червен хитрец се е насочил към трона под петолъчката в Партийния дом – другарят Т. Живков. На 6 април 1956, в Столична община се провежда т.нар. Априлски пленум, Вълко Вельов е свален от шеф на ЦК на БКП, а след няколко дни и от поста министър-председател.

Задължителен "доброволен" труд на софиянци през 1950-е на "плавателния канал" Панчарево-София, описан от писателя Георги Марков в задочния репортаж "Софийското море".... Фотоархив: Тодор Славчев

Задухалият от прозорците на „Московска“ 33 Априлски повей след иже називаемия пленум се превръща във „всенародно движение за промяна“, във вятър, който прекратява масовия задължителен труд на т.н. Софийско море, затваря формално , но не и на практика, лагерите на смъртта, прекратява и мечтите за небостъргач в прослава на Сталин, като го замества с гранитен паметник на другаря Ленин. След няколко години Вълко е изключен и от партията, но през 1969 г., след „Пражка пролет 1968“ е реабилитиран от ЦК на БКП, така признавайки му „Другарю, ти беше прав. Комунизмът иска масов натиск и терор над хората“... Живее кротко и щастливо чак до 1980 г. с всички оказани му привилегии.

В столицата на България,  в Княжеската градина, остава да стърчи Паметникът за посрещане на съветската армия... А, и кошмарно грозният, първобитен каменяк, именуван Ларгото, струпан точно върху останките на уникалната Антична Сердика. В прослава на кого, решете сами... Та и до днес.

Момчил ПОПОВ