Водещи, еМисия България
За опита да се разкраси София през 50-те години, като се изгради (така нареченото от писателя дисидент Георги Марков) „Софийско море“, в еМисия България разговаряхме с Георги Момчил Попов, автор, публицист и блогър.
Амбицията на софийския плавателен канал (по идея на тогавашния лидер Вълко Червенков) е да свързва Панчарево през ж.к. „Младост“ с езерото „Ариана”, но за щастие е изоставена през 1956 г., когато на власт вече е Тодор Живков.
Дотогава обаче по изкопаването на този мегапроект на тоталитарния режим се работи с полагане на масов „доброволен“ труд от граждани и работещи, ангажирани в свободното си време.
Този канал би бил нещо много красиво – една каскадна организация, по която да се разхождат софиянци и да си почиват, но той е свързан с техния принудителен труд, отбеляза не без ирония Попов.
Работата по канала не се е извършвала с машини, всичко е копано на ръка, според писателя – „за назидание, за да се убедят хората в грандиозността на социализма“.
Над 10 км са били изкопани така, като дори и днес могат да се видят остатъци в някои квартали, отбелязва той.
„Самата същност на комунизма е грандиозността – на времето, на светлото бъдеще, на мегапроектите, на окрупняването на икономиката и стопанството. Този модел трябва да се въплъти и във величествени архитектурни проекти.“
Попов припомни и приетите от режима два закона: за трудово-възпитателните общежития и за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците.
Чуйте и другите спомени на събеседника ни – за собственото му семейство, репресирано от комунистическия режим, за бягството на баща му от България, за събитията от старите снимки, които показа в студиото:
http://www.bitelevision.com/spomeni-za-neosashtestvenoto-sofijsko-more/
Няма коментари:
Публикуване на коментар