ЗАКОНИТЕ ПРИНУДИ, 1944 – 2016

От Момчил ПОПОВ
Народното събрание на Република България, 43-о НЕобикновено, промени Избирателния кодекс и нареди на свободните граждани ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да гласуват. Който не иде до урните – глоба и ЗАЛИЧАВАНЕ ОТ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СПИСЪЦИ... Тоест, съответният непокорен гражданин, дръзнал да не хареса пресветла, балканска кандидатура от магазина за локуми, ще бъде порицан с глоба и лишен от по-нататъшно право на избор... Народната депутация се разправи и с изборните права на 3 000 000 българи зад граница. Вместо да разшири обхвата на изборните секции и въведе Е-гласуване, възможностите бяха свити само до посолствата в чужбина... Който не успял, да е успял – губи права на БГ гражданин...  Тук вместо коментар могат да се натряскат всички емотикони с идиоти от Нета.

Законът-принуда от пролетта на 2016-а е последен фермент и издихание на хора с повредена ценностна система още в детска възраст, ментални жертви на комунизма, като всички българи. Но не съвсем всички. Защото вече има нови поколения млади мислещи, има и прогледнали за свободата, има твърди глави ветерански, има българи със съвест.  Има искания за Референдум, първите протести в Лондон, Брюксел и София вече се състояха. Няма да мине номера някой си от Балканите чрез твоята воля да те лишава от твоите права...

Няма да стане! Защото е диктаторски абсурд. Опит за изземване на ценности! Няма да мине Закона за задължителното лишаване от свободи... Но ще остане горчилката от наглия опит за принуда в хвалената по телевизиите опашка на Европа, дръзка като страхлив уличен гамен парламентарна България. Закон за задължителното гласуване -дупка в морето! Художествена панацея  на водевила „Депутатско кюфте с оригване в държавна лимузина Бе-е-е Ге-е-е“... /Гърмежите са за залата, за гласуването народно/

За пълна яснота на моята кратка прокламация, ще цитирам един от законите- принуди, въведен в сталинска България за масов терор у нас, след окупацията от Съветската армия, 1944. Един от първите страшни законови актове, които превърнаха Родината ни от овощната градина на Европа в трудов лагер, опасан с три реда бодлива тел... Мисленето-натиск, казармената философия и милиционерщина са същите, като в новия закон от пролетта на 2016.
Никакво „Честито“, а „Ресто – не става!“.

ЗАКОН ЗА ТРУДОВО МОБИЛИЗИРАНЕ
НА БЕЗДЕЛНИЦИТЕ И ПРАЗНОСКИИТНИЦИТЕ
8 август 1946 г.
I. Общи положения
Чл. 1. Всички работоспособни български поданици от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за жените 45 години, които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни, се мобилизират за задължителен обществен труд.
Чл. 2. Трудовото мобилизиране цели да приучи мобилизираните на полезен труд, да развие у тях любов към обществената работа, да премахне лошите им привички и същевременно да използува физическата им енергия и умствените им способности за повдигане производството и благоустройството на страната.
Чл. 3. Трудът на мобилизираните се използува за общополезни мероприятия като: направа на пътища, жп линии, канали, язовири, постройки, укрепване пороища, корекция на реки, залесяване, обработване на държавни или обществени стопанства, работене в мини, кариери, фабрики, работилници и други подобни съобразно пола и възрастта на мобилизирания.
Чл. 4. Срокът за трудово мобилизиране на настоящия закон е до 6 месеца и не се счита като трудова или военна служба. Лица, коитослед освобождаването им в продължение на 6 месеца не са започнали никаква обществено-полезна работа, могат да бъдат отново мобилизирани.
Чл. 5. Освобождават се от трудово мобилизиране:
    а) болните или неспособни за физически или умствен труд, което ще се констатира от специална медицинска комисия, назначена от министъра на вътрешните работи;
    б) повикване във войската или трудовите части 10 дни преди явяването им в казармата, а трудово мобилизираните се освобождават 20 дни преди постъпването им на военна служба.
II. Организация
Чл. 6. При Министерството на вътрешните работи се учредява специална служба, която има за задача прилагането на настоящия закон.
Чл. 7. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи или натоварено от него лице. Органите на администрацията, милицията и селските общински съвети установяват списъка на лицата, определени в чл. 1, и го представят в мотивиран доклад за всяко лице по отделно на министъра на вътрешните работи.
Заповедта за мобилизиране подлежи на обжалване пред специална комисия, назначена от министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от връчването й.
Чл. 8. Трудово мобилизираните се организират в работни групи отделно мъжете от жените, които се изпращат на работа в местата и на обектите, определени от министъра на вътрешните работи.
Младежите от 16 до 20 години се организират в отделни групи и се поставят при особени условия за възпитание, просвета и труд.
Чл. 9. С цел да се подготвят и превъзпитат мобилизираните може да се откриват технически или занаятчийски работилници, образцови стопанства или да се използуват съществуващите такива. Наред с това се вземат подходящи мерки за системно просвещение и превъзпитание на мобилизираните в прогресивно демократичен дух.
Чл. 10. Работните групи, работилниците и стопанствата имат свои управления с необходимия персонал, определен от съответните щатове.

По Държавен вестник, № 198, 30 август 1948 г.
http://www.decommunization.org/Communism/Bulgaria/Documents/Bezdelnicite.htm