От Евгени ПАУНОВ
Дворецът "Врана" край София е подложен на целенасочена съюзническа бомбардировка на 24 март 1944 г. След въздушната атака целите два горни етажа са напълно изгорели от запалителни бомби (36 на брой!), заедно с покрива на кръглата кула-стълбище. Цветната фотография от тогава показва рота войници пред сградата, които разчистват развалините от покрива.
Царица Йоанна пише в спомените си така: "На 24 март 1944 г. през нощта с две продължителни възобновявания, паркът на двореца "Врана" бе жестоко бомбардиран с повече от петстотин запалителни заряда, от които тридесет и шест подпалиха двата горни етажи на двореца, паднаха и единадесет тежки бомби също в парка. Една от тях направи кратер с диаметър 7 метра и три дълбочина, който се напълни с вода. Пуснахме в него червени рибки и го нарекохме езерото "Чърчил"...
В Държавния архив в София са запазени телеграмата на Княз-Регента Кирил до баща му Цар Фердинанд, намиращ се по това време в семейния замък Свети Антон в Словакия:
"Ваше Величество, с прискърбие Ви съобщавам, че тази нощ дворецът Врана бе бомбардиран. Горните два етажа изгоряха. Царят, Царицата-майка и Княгинята бяха в бункера и са невредими. Картините бяхме скрили..."
Отговорът на Цар Фердинанд: "С голяма тъга четох писмото ти за извършеното нападение над двореца Врана. Много съм щастлив, че младият Цар, майка му и сестра му са невредими, макар че се съмнявам да бяха оцелели ако една бомба беше директо паднала върху тоя бункер. Радвам се също така, че предвидливо сте изнесли и спасили картините от двореца. Тоя дворец, който аз издигнах на едно каменисто поле и който по своята красота не остъпваше и на най-изящните европейски дворци трябва да бъде твоя грижа да го възстановиш след войната. Ако даде Бог да видим живи края на тая война..."
(ЦДИА, ф. 3к, опис 8, а.е. 212, л. 23)
= = =
Цитат от книгата на Ст. Констант: "Въпреки зашеметяващите красоти на Евксиноград, любимата резиденция на Цар Фердинанд беше двореца Врана, на 10-на километра югоизточно от София, в полето, заобиколено от планини Фердинанд започна строежът на "Врана" в самото начало на века върху необработена земя, сурово място, на което растеше много и висока коприва. След няколко години той я превърна в мечтата на ботаника.
Имаше късмет с новите си сънародници, които с любовта си към земята и растенията да ваха едни от най-добрите градинари в Европа: много от изисканите градини на френската Ривиера са дело на златните ръце на българите. Във Враня имаше няколко 'tour de force' [шедьоври], включително един ред цветни лехи с всички сортове френски рози, зад тях — всичките разновидности на френския люляк и леха, в която бяха засадени всички растения от областта Турен.
В оранжериите се отглеждаха редки цветя от цял свят. В единия парник имаше от всички китайски цветя, в друг бяха представени всички цветя в Северна Африка. Фердинанд се гордееше особено с езерото с водните лилии, където плуваше гигантската "Victoria regia" с нейните сърцевидни листа, които достигат два метра в диаметър.
Зеленчуците от огромните градини и парници бяха не само за трапезата.
Цар Фердинанд поощряваше градинарите си да подобряват външния вид на зеленчуците, както и вкуса им.
В стопанството свободно се разхождаха бизони и антилопи. Фердинанд държеше и три слона, които ходеше да види няколко пъти седмично."
= = =
Евгени Паунов, „Бомбардировката на двореца Врана, 1944“, София, 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар