Любопитни страници от историята, културата и архитектурата на София, фотогалерия
Блогът на Момчил Попов
сряда, 1 май 2019 г.
ЛЪЖИ, НАГЛОСТ И РАДИАЦИЯ, 1986
ПРОВОКАЦИОННА КАМПАНИЯ С НЕЧИСТИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ
Вестник „Отечествен фронт“, 4 май 1986, СССР- НРБ
МОСКВА, 3 май (Политическият наблюдател на ТАСС Сергей Кулик). В други времена и при други нрави джентълмените, попаднали в положение, подобно на това, в което се оказаха сега мнозина западни политически дейци, изобразяващи „ужасите“ и „катастрофалните последици“ от аварията в Чернобилската АЕЦ биха си теглили куршума, за да спасят честта си или да избягнат безчестието. В наше време биха могли и да скочат от прозореца на небостъргач. Но от нито една западна столица засега не са пристигнали съобщения за самоубийства в името на спасяването на политическата чест.
Очевидно няма какво да спасяват онези, които през последните дни уверяваха, че „Чернобил ще се превърне в мъртъв град-призрак", че равнището на радиацията в зоната на АЕЦ е „2000 пъти по-високо, отколкото по време на взрива на атомната бомба в Хиро-шима" и че „целият огромен селскостопански район в сърцето на Украйна, неговите земи и води са станали опасни за човека за неопределен срок.
На 2 май в района на Чернобилската атомна централа бяха членът на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Николай Рижков и членът на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС Егор Лигачов. Заедно с ръководители на ЦК на Комунистическата партия на Украйна и на правителството на УССР те разгледаха мерките, които се вземат за ликвидиране на огнището на аварията в четвърти енергиен блок на АЕЦ и за нормализиране на обстановката в района.
Всичко това е много далеч от апокалиптичните картини, които нечестните политикани заимствуват от холивудските филми и пренасят със зла умисъл на съветска земя.
Аварията в Чернобил на 26.04.1986, която за 30 години взе над 4 000 000 човешки жертви в Европа
Аварията в Чернобил бе превърната на Запад не само в сензация. Тя бе използувана от стигналите до безсрамие аитисъветисти и антикомунисти за мръсни политически цели. Отначало убеждаваха западния еснаф, че в АЕЦ не са загинали двама души, както е действителност, а минимум 2 хиляди; това се правеше уж да се докаже, че „СССР никога не казва истината“. Като използуваха след това като единствено „доказателство" една фотография на сграда с пробит покрив, те се мъчеха да докажат на средния американец и западноевропеец, че в Чернобил е станала „най-голямата в историята на овладяването на атомната енергия катастрофа“, която уж свидетелствувала за „изостаналостта на СССР“.
След това САЩ и Англия започнаха демонстративно да отзовават от Киев, намиращ се на 130 километра от мястото на аварията, своите туристи. обвинявайки Москва, че „уж скрива данните за високата радиоактивност“ но едновременно рекламираха собственото си човеколюбие. Разбира се, на онези, които изпращат бомбардировачи да хвърлят смъртоносен товар върху либийските градове, които въоръжават „контрите“ в Никарагуа и бан¬дитите в Афганистан, които плащат на наемните убийци в Ангола, не им остава нищо друго освен да си правят самореклама, когато става дума за хуманизъм.
Манифестацията на 1 май 1986г. в Русе – дечица са принудени от комунистическите власти да стоят на площада под радиоактивния облак.
За да отвлекат вниманието на световната общественост от собствените си действия, които заплашват целия свят, да не дадат време на европейците да се замислят с какво ги заплашват 15-те хиляди американски ядрени бойни заряди, разположени в старата, пренаселена Европа, или в какво може да се превърне за Средиземноморието аварията на американска подводница, подобна на онази, която тези дни се вряза в скалите на Гибралтар, във Вашингтон организираха антисъветска оргия около станалото в АЕЦ. Тази оргия беше необходима на Белия дом и на неговите помагачи още и за да хвърлят сянка върху Съветския съюз, върху неговите мирни инициативи, да поставят под съмнение самата възможност да се водят преговори и да се споразумеят със СССР. Ненапразно Маргарет Тачър, явно с помощта на Вашингтон, смята да се опита да включи в текста на комюникето на откриващото се в Токио съвещание на ръководителите на седемте най-големи капиталистически държави „стремежа на руснаците да обкръжат всичко с излишна тайнственост". Както признава английският вестник „Файнаншъл таймс“, това споменаване ще даде възможност на Запада да се отнася занапред с недоверие към задълженията на Съветския съюз в областта на проверката на спазването на всяко споразумение за контрол над въоръженията“.
Като настояват за „повече новини” и за „повече факти“ от Чернобил, изгубилите срам и съвест политикани очакват само лоши новини и лоши „факти“. И едва ли ще ги отрезвят съобщенията, че обстановката в района на атомната централа се нормализира. (БТА)
Мутирала риба от радиацията на Чернобил, 1986
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Внушенията както на тенденциозната ОФ статия, така и на снимките и съвременните коментари, са абсолютно фалшиви. Аварията в Чернобил взима 20-30 жертви в първите два месеца след нея. Сред ликвидаторите има по-голям процент преждевременно починали или разболели се хора, но според различни оценки, хората които са изгубили 5 и повече години от живота си заради чернобилската авария са в рамките на десетки хиляди, а не 4 милиона "изгубили живота си", както се твърди тук. Освен това, тази авария безспорно има голям отрицателен ефект най-вече върху регион, в Украйна и Беларус и в по-малка степен в източна Европа. Обаче като количество освободени в атмосферата радиоактивни вещества, тя представлява по-малко от 1% от количеството, освободено при над 5-те хиляди ядрени опита, извършени от великите сили от 40-те до 90-те години на 20-ти век. Така че е добре, като отричаме една пропаганда, да не създаваме друга, понеже е еднакво нелепо и смешно. По отношение на манифестациите - на 1-ви май, доколкото ми е известно, облакът все още не е достигнал до България. Това се случва в следващата или по-следващата нощ. А най-голямото отравяне с радиация, не се случва на тези манифестации или заради марулите, а защото ТКЗС са игнорирали препоръката на СЗО за изхвърляне на първия откос фураж, поради което мнозина вероятно сме яли радиоактивно месо през 1986/1987 година.
ОтговорИзтриване